Протокол № 92 от 18.03.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 92 гр. Варна, 11.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора В. Ст. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600271 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор М..

Жалбоподател частен обвинител и граждански ищец АС. М. М., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. А.Я. о т АК – София, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Подсъдимият В. Н. М., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.М.Б. Р. о т АК – Варна и адв.И.Н. Л. от АК – София, редовно упълномощени.

Подсъдимата КР. Ж. К. , редовно призована, явява се лично, представлява се от адв.Д.Т. Д. от АК – Варна, редовно упълномощен.

Гражданският ищец „РЕД ХОТ БЪЛГАРИЯ“ ООД , редовно призован, представлява се от управителя АС. М. М..

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ.Я.:– Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ.Л.:– Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

1

СЪДЪТ приканва страните да изразят становище по отношение на гражданските искове.

ПРОКУРОРЪТ: - С оглед на обстоятелството, че ВКС не се е произнасял по гражданския иск следва да се приеме, че не би могъл да бъде разгледан в това производство, с изключение на този, който е като физическо лице.

АДВ.Я.: – Предвид решението на ВКС гражданския иск, подаден от юридическото лице така или иначе не може да бъде разгледан, гражданския иск, който е подаден от физическото лице за претърпените неимуществени вреди следва да бъде разгледан.

АДВ.Л.: – По отношение на гражданските искове не може да бъде предмет на въззивна проверка гражданския иск на юридическото лице, т.к. срещу отхвърлянето му не е подадена жалба и с касационното решение ясно е определен предмета, уважена е касационната жалба на А.М. като граждански ищец за личните му вреди. В този смисъл не считаме, че е допустимо участието на юридическото лице като граждански ищец, поради което моля да се прекрати производството по отношение на гражданския иск.

АДВ.Р.: – На практика нямаме висящо производство по предявен граждански иск от юридическото лице, в тази насока е ясно произнасянето на ВКС, който е приел, че няма фигурата на така нареченото обжалване.

АДВ.Д.: - Нямаме висящо производство по предявен граждански иск от юридическото лице.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ

ПРОКУРОРЪТ: – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия, да се приключи съдебното следствие.

АДВ.Я.: - Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия, да се приключи съдебното следствие.

АДВ.Л.: – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия, да се даде ход по същество.

АДВ.Р.: - Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия, моля да дадете ход по същество.

АДВ.Д.: - Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия, да се даде ход по същество.

ПОДС.М.: – Да приключи съдебното следствие.

ПОДС.К.: – Да приключи съдебното следствие.

СЪДЪТ запитва подсъдимите дали желаят да дадат обяснения.

2

ПОДС.М.: - Не желая да давам обяснения.

ПОДС.К.: - Не желая да давам обяснения.

Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни следствени действия.

На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на Окръжна прокуратура – Варна, той е мотивиран с допълнително изложение към него подробно, поради което няма да повтарям това, което е изложено в него.

Моля да вземете предвид също така пледоарията на държавното обвинение при предходното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, както и на частния обвинител и за това също няма да повтарям това, което е казано тогава.

Във връзка с решението на ВКС са поставени няколко въпроса по които бих искал да взема отношение, поддържайки протеста.

На първо място считам, че действията на подсъдимите в инкриминирания период следва да бъде разглеждан в цялост, а не като отделни епизоди, като при правния анализ безспорно не следва да се изпуска и общността на умисъла между двамата. Постигането на съгласие за съвместна задружна дейност между подсъдимите К. и М. значително предхожда отправянето на заплахата от последния М. към пострадалия М. на 09.10.2014 година, като моля да имате предвид следните съображения.

По делото са налични доказателства, че подсъдимата К. е търсила лица от криминалния контингент, които по неправомерен начин да пренасочат плащанията за наемите на двете заведения „Ред ход пица“ и „Джангъл“ и към нея. Още в този период подсъдимата е била наясно, че няма как да спечели гражданските дела, които е завела във връзка с прекратяването на съдружието й в бар на „Парадайс„ ООД през 2010 година, най-малкото, защото е знаела, че когато процедурата е спазена няма как държавата да се намеси и да определи кой да бъде съдружник в едно частно търговско дружество. Самото обстоятелство, че тя води такива дела сочи на това, че тя е била известена своевременно за прекратяването на дружествените й права и е знаела още тогава, че няма никакви права върху заведенията. След неуспешните срещи с криминално проявените лица и техния отказ да й съдействат, притисната от значителното парично задължение към подсъдимия М., подсъдимата К. отправила към него предложение да й помогне за пренасочване на плащанията на наемите на двете заведения към нея. Всъщност желанието на подсъдимата К. на всяка цена да получава тези наеми е в основата на съвместната дейност между двамата подсъдими. Именно по тази причина и 3 във връзка с тази договорка между двамата, първоначалното искане към пострадалия М. е била да пренасочи плащането на наемите към един от двамата, без значение към кого, защото са едно цяло. Тези думи са изречени от подсъдимия М. към свидетелите В.Ж. и Б.К. на срещата им се състояла в една адвокатска кантора още на 02.10.2014 година, цяла седмица преди отправянето на заплахата. На тази среща подсъдимият М. обяснил на двамата свидетели, че е по-добре да са на тяхната с подсъдимата К. страна, т.к. крайния резултат в спорните отношения между двамата бивши съпрузи вече е предрешен с оглед неговите договорки с подсъдимата К..

По делото е установено безспорно, че подсъдимата К. се е обадила същата вечер след отправената закана на свидетеля Чернев и в присъствието на подсъдимия М. е воден разговор за демонтаж на конструкцията пред заведението и това сочи, че дори същата да не е знаела, че подсъдимият М. ще поиска двойно по-голяма сума от пострадалия М., а именно 10 000 лв. месечно, то непосредствено след това тя е била уведомена за срещата и последвалия отказ на пострадалия М. и от този момент не само се е съгласила с това, но и активно се е включила в сломяване волята му чрез нарастващата по интензитет принуда, което безспорно я прави съизвършител, съгласно и цитираната в обвинителния акт практика на ВКС. Участието на подсъдимата К. в последващи действия по принудата сочат и на една постоянна съгласуваност между двамата подсъдими. Подсъдимият М. не би могъл самостоятелно, без човек, който да се представи за собственик на дружеството пред съответните органи чрез недействително пълномощно да преустанови електрическото захранването на заведението, както и да се снабди с констативния протокол от Район „Приморски“, послужил за предаване в законен вид на предприетите действия по събаряне на заведението.

На второ място, по отношение на изясняване на обстоятелствата поисканата ежемесечно сума в диспозитива на обвинението и на двамата подсъдими е посочено, че заканата е отправена за да поеме пострадалия М. имуществено задължение в размер на 10 000 лева. Никъде в това обвинение не е посочено дали това е наем за едното заведение, за двете, за терасата или за глоба. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано по какъв начин са се променяли исканията на подсъдимия М. към пострадалия М., но независимо за какво е отправено това искане то важното в случая е, че няма никакво правно основание за получаване на такава парична сума от който и да е от двамата подсъдими. Независимо дали това искане ще бъде наречено глоба, такса спокойствие, застраховка или други термини, използвани при рекета, основното е, че тези плащания не се следват на извършителите, това е противно на волята на пострадалите и при отказ от тяхна страна се пристъпва към сломяване на волята им, както е и в настоящия случай.

В показанията на свидетелите П., Д., Д. и Б. също няма как да бъдат търсени противоречия, т.к. на първо място всеки един от тях е възприемал исканията на подсъдимите в различен период, а както беше посочено вече 4 исканията на подсъдимия М. също търпят динамика във времето и като основание и като размер.

От друга страна техните показания имат производен характер и всеки свидетел напълно добросъвестно и без каквито и да е уговорки помежду тях е пресъздал това, което е възприел той самият от първоизточника. Още повече, че всеки един от тях е бил допълнително в недоумение за какво точно иска някакви пари подсъдимият М..

По отношение на пострадалия М. всяка една негова дума се подкрепя, както и от приложените по делото ВДС от експлоатираните СРС на свидетелите Ж. и К., така и от фоно скопската, лицево идентификационната и СПП експертизи. От цялостния анализ на всички тези доказателства се установява, че по отношение на него е била отправена закана, че ще бъде направено всичко възможно да се възпрепятства търговската му дейност, ако откаже да плаща ежемесечно

10 000 лева, че това е било противно на волята му и е последвал отказ от негова страна, след което е упражнена значителна по интензитет принуда, за да бъде сломена волята му.

Деянието е извършено от двамата подсъдими - М. и К. при взаимно допълващи се, координирани и съгласувани в най-малките детайли действия.

Именно поради тази причина обвиненията са за съучастие под формата на съизвършителство и като квалифициращо обстоятелство е извършено от две лица. Т.к. от установеното е видно, че е било без значение на кого ще бъдат плащани тези ежемесечни суми, защото двамата са имали неуредени финансови отношения помежду си, то диспозитивите на предявените обвинения на двамата подсъдими са огледални, каквато е и съдебната практика в тези случаи.

Моля в крайна сметка да отмените оправдателната присъда и да постановите нова, с която да признаете подсъдимите за виновни, така, както е повдигнато обвинението с обвинителния акт и им наложите наказания, които са поискани от обвинението при първоинстанционното разглеждане на делото.

В края на допълнението към мотивите на протеста първоинстанционния прокурор е посочил, че е налице двойственост в мотивите на първоинстанционния съд, която би следвало да бъде преодоляно от настоящия съдебен състав.

Разпечатката съдържа 60 от 298 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbc34ae6-24ae-45e1-8732-77c940293a30