Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 13.06.2024, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 2083/2023
Вид
Решение № 168
Подписан
13.06.2024
В сила
13.06.2024
Състав
Албена Георгиева Александрова Миронова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. гр. Лом, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20231620102083 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са искове от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ********, гр.

София, чрез пълномощника, адв. П. В., САК, срещу И. Т. К., ЕГН **********, от гр. Лом, за установяване дължимост на суми, за които има издадени заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че между ответника и третото лице СИБАНК ЕАД, ЕИК ********, понастоящем – ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК ********, гр. София, е сключен Договор за потребителски кредит № РК16-00143901/12.10.2016 год., за сумата от 5000,00 лв., които е следвало да бъдат погасени в срок до 13.10.2023 год., на 84 месечни вноски от по 78,02 лв.

Цялото задължение е падежирало, като са останали непогасени в срок задължения в общ размер на 2577,20 лв., от които 2138,18 лв. главница и 439,02 лв. – договорна лихва.

На 15.12.2021 г. между заемодателя и първоначален кредитор ОББ АД и ищеца е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания и Анекс № 1 към него от 05.05.2023 год., по силата на който задълженията на ответника са прехвърлени на ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД.

1

За извършената цесия ответника е уведомен с уведомително писмо с изх. № 459/28.07.2023 год.

Плащане не е последвало, поради което ищецът е подал заявление по чл.

410 ГПК. издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което и за него съществува правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2138,18 лв. – главница и 224,17 лв. – дължима договорна лихва за периода 25.04.2021 – 13.10.2023 год., датата, на която кредитът е станал изискуем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (08.09.2023 год., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в исковото и в заповедното производство разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 1677/2023 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 1116/13.09.2023 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

Заповедта е връчена на длъжника на 18.09.2023 год., лично и същият е подал възражение срещу нея в законоустановения срок, поради което съдът с Разпореждане № 1978/02.10.2023 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 13.10.2023 г.

Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово 2 отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника: съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане № 2571/06.12.2023 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него на 12.12.2023 год. лично и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение № 477/17.04.2024 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 25.04.2024 год. отново при лично, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като исковете да бъдат уважени в предявения размер.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 185,53 лв., от които 83,99 лв. по исковото и 101,54 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Т. К., ЕГН **********, от гр.

Лом, ДЪЛЖИ на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ********, гр. София, по силата на Договор за потребителски кредит № РК16-00143901/12.10.2016 год., сключен с третото лице СИБАНК ЕАД, ЕИК ********, понастоящем – ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК ********, гр. София , следните суми, за които има издадена Заповед № 1116/13.09.2023 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1677/2023 год. на ЛРС:

2138,18 лв. (две хиляди сто тридесет и осем лева, 18 ст.) – главница и 224,17 лв. (двеста двадесет и четири лева, 17 ст.) – дължима договорна лихва за периода 25.04.2021 – 13.10.2023 год., датата, на която кредитът е станал изискуем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (08.09.2023 год.), до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН **********, от гр. Лом да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ********, гр. София, сторените разноски в исковото и в заповедното производство, в общ размер на 185,53 лв. (сто осемдесет и 3 пет лева, 53 ст.).

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4