Решение № 684 от 11.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Б., 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120202598 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод Определение №106/21.07.2025 г. по НАХД 155/2025 г.на РС-Карнобат, с което е прекратено АНД 155/2025 г. на РС-Карнобат и делото е изпратено по подсъдност в БРС.

По реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН е постъпила жалба на К. Й. Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д. чрез адв.П. Т. от АК-В., против Наказателно постановление № 9279/16.04.2025 г. на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", при Агенция "Пътна инфраструктура"-гр. С., с което му е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. на основание чл.177,ал.3, т.1 ,предл.3 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.139, ал.1, т.2,предл.3 ЗДвП във вр. чл.7,ал.1, т.4, б. „а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата са изложени възражения, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Очертани са подробно конкретните измерения на допуснатите процесуални нарушения - издаване на НП от некомпетентен орган и съставяне на АУАН от актосъставител без материална /нормативна/ компетентност, т.к. посочените длъжностни лица притежават правомощия,изчерпващи се с контролиране и санкциониране на нарушения стриктно лимитрани в чл.179,ал.3-3в ЗДвП, а не и от категорията на процесното по чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП. Поддържа се още неправилна индивидуализация на правната квалификация на нарушението, който порок е неостраним по пътя на съдебните правомощия на чл.63,ал.2,т.4 ЗАНН, чрез преквалфикация на деянието по относимата според жалбоподателя материалноправна норма на чл.26,ал.2,т.1,б. „а“ ЗП вр.чл.37,ал.1,т.1 Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

В заключение се претендира цялостна отмяна на атакуваното НП, а в евентуалност неговото изменение чрез редуциране на административното наказание до законоустановения минимум.

Въззивникът, редовно призован в о.с.з.,не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание, се представлява от юрк.С. П., която настоява НП да се потвърди,

Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства,като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 21.03.2025 г. свидетелят Т. М. гл. инспектор в Дирекция„Анализ на риска и оперативен контрол“ в 15: 24 часа, км 335, посока гр.С.- гр.Б.,извършил проверка на водача К. Й. Ч., който управлявал и извършвал превоз на товар /пшеница/ със съчленено ППС с 5 оси- МПС с 2 оси марка Скания,модел Р-450 с рег. №... и полуремарке с три оси с рег. №.... В хода на проверката било извършено измерване с техническо средство електронна мобилна везна модел PW-10 № К0200011 за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка № 1301/18/5 м, при което били установени надвишени максимално допустими норми съгласно чл.7, ал.1, т.4,б.“А“ и ал.1,т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.800 т„ при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.300 т;

При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.750 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 4.750 т.

Констатирано било,че управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Формиран е и извод,че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На място св. Т. М. съставил на К. Ч. АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл.

139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" и чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като били иззети копия на представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист , рег. талони на ППС, трудов договор.

Актът бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя Ч., който го подписал, без да оспори фактическите констатации, посочени в него, като в реквизит възражения и обяснения жалбоподателят посочил : „нямам“.

Към акта бил приложен Протокол за измерване на превозно средство №0000082/2025 г. от 21.03.2025 г.,с електронна мобилна везна PW-10 №K0200011, верифицирана до 25.06.2025 г.Към АУАН е приложена и разписка за връчване на АУАН бл.№10529/21.03.2025 г. на жалбоподателя К.

Ч..

Въз основа на съставения акт на 16.04.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканскатата пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ счел фактическите констатации в акта за несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документалнословесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и по идентичен начин нарушението било квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл.

7, ал. 1, т. 4, б. "а" и чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Предвид приетите за установени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.177,ал.3, т.1,предл.3 ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева.

Към материалите по делото съдът е приобщил към доказателствената съвкупност сертификат за съответствие на измервателно средство ролетка 1301/18, ЕО Сертификат за одобряване на типа по отношение на преносима везна с неавтоматично действие, PW-10, Заявление за проверка, ведно с Приложение №1, удостоверяващо извършена периодична проверка на 10.06.2024 г. на везна с неавтоматично действие, PW-10 №K0200011.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично изследване, съдът прие същите за достоверна доказателствена основа, изграждаща еднопосочни изводи по фактите, 2 относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение/ Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 19.05.2025 г., като в законоустановения 14-дневен срок на 02.06.2025 г.,е депозирана жалба срещу горепосоченото НП по реда на чл.60,ал.1

ЗАНН./Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна проверка за материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, като съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

В контекста на дължимата проверка относно материалната компетентност на длъжностните лица, съставили АУАН и НП, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл. 166, ал. 1, т.

1 от ЗДвП е посочено, че Министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза;

В чл. 189, ал. 12 от ЗДвП в приложимата към датата на деянието 21.03.25 г. редакция (бр. 10 от 2011 г./ е посочено, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно действащата към момента на извършване на деянието по-благоприятна по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН правна уредба, регулираща общата нормативна компетентност за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения по ЗДвП, изрично органи на АПИ не са включени.

Относимата към тази дата редакция на чл.189е,ал.12 ЗДвП предвижда,че наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал.

3 – 3в се издават от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. С посочената разпоредба се придава ограничена материална компетентност за тесен и изброително нормиран каталог нарушения – чл.179,ал.3-3в ЗДвП на изрично овластените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица. По арг. на чл.189е, ал.1 ЗДвП в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.)се установява симетрия при изрично определяне компетентност на длъжностните лица от администрацията на АПИ за съставяне на опредЕ. категория АУАН.

Нормата на чл.189е, ал.1 ЗДвП в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.)гласи, че актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност.

Изцяло в този смисъл и по аналогичен от правна страна казус са многобройните и устойчиви разяснения в практиката на касационната инстанция,в Решение № 6691 от 25.07.2025 г. на АдмС Б. по к. а. н. д. № 1202/2025 г.: „Компетентността на органите да съставят АУАН и да издават НП следва да е ясна и според настоящия състав налага се извода, че нито чл. 167, ал. 3 ЗДвП, нито чл. 189, ал. 1 ЗДвП, възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства. Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са 3 възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен нормативен акт. и да не са налага тълкуване на разпоредбите.“

Обикновеният сравнителен анализ на приложимите редакции на чл.189,ал.12 ЗДвП, на чл.189е,ал.1 и ал.12 НП, обосновават извод,че както АУАН, така и НП са издадени от некомпетентни органи.

Ведомственият конститутивен критерии за нормативна компетентност е ясно прокламиран в относимата редакция на (бр. 10 от 2011 г.) на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП ,съгласно която наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая, наказателното постановление е издадено от началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, определен със заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. на председателя на УС на АПИ. Доколкото на наказващия орган не е била делегирана изрична компетентност да издава НП за нарушения по чл.177,ал.3,т.1 ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините то се налага извода че НП е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 167, ал. 3 изр. 2 от ЗДвП /редакция бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.,/ на АПИ са представени общи контролни функции, но реално не е делегирана компетентност да издават НП за деяния, наказуеми по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП , какъвто е настоящият случай, тъй като е налице изрично изброяване на компетентните към 21.03.25 г. да издават НП органи, сред който легално определен кръг не попадат длъжностни лица от администрацията на АПИ. Аргумент в полза на този извод е уредбата в чл.