Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16599 от 04.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8089/2026
Вид
Определение № 16599
Подписан
04.08.2026
В сила
04.08.2026
Състав
Рени Коджабашева, Велислава Иванова Илиева, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16599 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508089 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 244, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 172885/01.06.2026 г., подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН „ВРЪБНИЦА“, чрез процесуален представител адв. С. Н., срещу Решение № 9719 от 22.05.2026 г., допълнено с Решение № 12501/24.06.2026 г. по гр. д. № 53880/2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 177 състав, в частта му, имаща характер на определение, с която на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е постановено предварително изпълнение на решението относно присъденото в полза на ищцата М.Р.В. обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5890,08 евро за периода 08.11.2025 г. – 08.05.2026 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за допускане на предварителното изпълнение и не е взел предвид възможността ищцата да получава обезщетение за безработица. Поддържа още, че в исковата молба липсвало искане за допускане на предварително изпълнение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба – М.Р.В., с който същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа, че предварителното изпълнение е допуснато при условията на чл.

242, ал. 1 ГПК, чието приложение е задължително при присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Излага, че липсата на изрично искане за предварително изпълнение в исковата молба не е определяща, тъй като то се допуска служебно по силата на закона. Счита, че не са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение, поради което моли искането да бъде оставено без уважение.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр.д. № 53880/2025 г. по описа на СРС, 177 състав, е образувано по искова молба от М.Р.В. срещу Столична община – район „Връбница“, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – за признаване на уволнението за незаконно, чл. 344, ал. 1, т. 2 за – за възстановяване на предишната работа и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 КТ – за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е без работа поради уволнението.

С решение № 9719/22.05.2026 г., допълнено с Решение № 12501/24.06.2026 г., СРС е уважил предявените искове, включително като е осъдил Столична община – район „Връбница“ да заплати на М.В. на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 5890,08 евро – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. С решението е постановено и предварително изпълнение на съдебното решение в частта, с която е присъдена сумата от 5890,08 евро.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение или обезщетение за работа. В тези случаи предварителното изпълнение е предвидено от закона като задължителна последица от постановяването на осъдително решение за посочените вземания, без да е необходимо съдът да извършва преценка относно необходимостта от предварителното му изпълнение.

Съгласно Определение № 363/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2956/2015 г. на ВКС, I г. о., нормата на чл. 242, ал. 1 ГПК не обхваща всички обезщетения по Кодекса на труда, а само тези, които представляват обезщетение за работа.

Като такива са посочени обезщетението за присъдено трудово възнаграждение, обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

В настоящия случай с решението на първоинстанционния съд е уважен предявеният от М.Р.В. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение. Присъденото обезщетение представлява обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в тази част.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно липсата на мотиви за допускане на предварителното изпълнение и липсата на изрично искане в исковата молба. Когато са налице предпоставките на чл. 242, ал. 1 ГПК, предварителното изпълнение се допуска служебно от съда и не е обусловено от изрично искане на страната. Доводите в частната жалба относно 2 възможността ищцата да получава обезщетение за безработица са неотносими към настоящото производство, тъй като не касаят предпоставките за допускане на предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед разясненията, дадени с ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9719 от 22.05.2026 г., допълнено с Решение № 12501/24.06.2026 г. по гр. д. № 53880/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав, В ЧАСТТА МУ, имаща характер на определение, с която на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е постановено предварително изпълнение на решението относно присъденото в полза на ищцата М.Р.В. обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5890,08 евро за периода 08.11.2025 г. – 08.05.2026 г.

Определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3