Решение № 344 от 09.11.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. ХАСКОВО, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500495 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 391 ОТ 27.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2231/2021 г. РС Хасково е осъдил Община *** да заплати на Л. В. П. от гр. *** сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 04.09.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 04.09.20221 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 220 лв. направени по делото разноски.

Съдът е осъдил Община *** да заплати на Д. Н. Н. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 04.09.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 04.09.20221 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 12 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил Община *** да заплати на Д. Н. Н. сумата от 460 лв. направени по делото разноски, съобразно уважената част на иска.

Съдът е осъдил Д. Н. Н. да заплати на Община *** сумата от 267 лв., направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

1

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е уважил предявените от Л. В. П. и Д. Н. Н. искове и присъдил направените в производството разноски е останал въззивникът Община ***, който обжалва в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеното решение в атакуваната част, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът неправилно приел,че Община *** следва да носи отговорност за настъпилото ПТП.

Неправилно не приел направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Д. Н.. Неправилно, в нарушение на принципа за справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД, бил определен и размера на обезщетенията. Съдът завишил размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Н. и не редуцирал присъденото на Л. П. обезщетение за претърпени имуществени вреди, след като отчете съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца Н.. Моли съда да постанови решение, с което да бъдат намалени размерите на присъдените обезщетения за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди и редуцирани разноските, съобразно уважените размери на исковете. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор от адв. П., пълномощник на ищцата Л. П., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че в атакуваната част постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба, подадена от адв. П., пълномощник на Д. Н. Н., против постановеното от РС Хасково решение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдените 4000 лв. до 7000 лв. Въззивникът счита,че в тази част постановеното от РС Хасково решение е неправилно. Съдът не отчел всички обстоятелства и възприел неправилно тежестта на увреждането, като не дал реална оценка на същото, както и настъпилите твърде големи и неблагоприятни последици. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част и постанови друго по същество, с което да осъди ответника Община *** да заплати допълнително сумата от 3000 лв. – обезщетение за претърпените от Д. Н. неимуществени вреди. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор от Община ***, с който оспорва подадената насрещна въззивна жалба. Счита,че в атакуваната част решението е правилно и моли то да бъде потвърдено.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба и подадената насрещна въззивна жалба са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценена по същество те са неоснователни. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на страните Община *** и Д. Н. Н. не се дължат разноски за настоящата инстанция. С оглед неоснователността на подадената от Община *** жалба, в частта, в която съдът е присъдил 2 обезщетение в размер на 8000 лв. на Л. П., на въззиваемата П. се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022 г. В договора е посочено платено възнаграждение в размер на 700 лв. от Л. П. и Д. Н. и доколкото не е разграничено, следва да се приеме, че е платено поравно от тях, поради което на въззиваемата П. се дължат разноски в размер на 350 лв.

РС Хасково е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД, предявени от Л. В. П. от гр. *** против Община *** за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 04.09.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 04.09.20221 г. до окончателното й изплащане и от Д. Н. Н. от гр. *** против Община *** за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 04.09.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 04.09.20221 г. до окончателното й изплащане.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените искове са основателни и доказани в размер на 8 000 лв.- искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди, предявен от Л. П. и до размер на 4000 лв. – искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявен от Д. Н., в който размер е уважил исковете, като в останалата част до пълния предявен размер искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлил Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направения от решаващия съд.

Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, подадена от Община ***, в частта, в която са уважени предявените искове.

Видно от събраните по делото доказателства и преди всичко – заключението на назначената по делото СТЕ, е че общата стойност на констатираните повреди по степен и начин на възстановяване на автомобил джип „Гранд Чероки“, с рег. № ***, който е бил управляван от ищеца Н., е в размер 10 208,40 лв., която стойност е по-голяма от действителната стойност на автомобила. Щетата, според ВЛ, се определя като тотална и възстановяването на автомобила е икономически неизгодно. С оглед на това правилно решаващият съд е приел,че искът, предявен от Л. П. за заплащане на сумата от 8 000 лв., обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на увреждането на автомобила при ПТП, настъпило на 04.09.2021 г. е основателен и доказан в пълния предявен размер, в който го е уважил. Не са налице основания за намаляване на така определеното обезщетение.

Неоснователни са доводите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Н.. От събраните по делото гласни доказателства и заключението на СТЕ безспорно 3 се установява, както е приел и районният съд, че намиращата се на пътното платно дупка не е била обозначена със знак или табела, липсвал е поставен знак за улица без изход и освен това е била толкова затревена,че за водач, който не познава района и не знае предварително,че пътят завършва с пропаст, е било невъзможно да я възприеме навреме и да спре. Според ВЛ поради сложните реалните условия на придвижване на автомобила през нощта, които не са позволявали на водача да забележи и да реагира на препятствието до достигане на крайния участък на несигнализирана „ улица без изход“, късите светлини не са осветили повърхността в края на улицата, така че той да възприеме опасното препятствие от разстояние по-голямо от опасната зона за спиране.Улицата, според заключението, има низходящ наклон, като в края й, след вход „А“, тя не просто е затворена, а е пропаднала и зад пропастта е била зашумена с храсти. Водачът е можел да види опасния участък едва след подминаване на последните паркирани върху пътното платно автомобили, които са били на 5-6 м. отдясно и на два метра от ляво до ръба на пропастта. Тези разстояния са покъси от опасната зона на спиране, дори при движение със скорост 10 км.ч. В съставеният протокол за ПТП също е отбелязано,че при движение автомобилът внезапно е пропаднал в пропаст, образувана в платното за движение, собственост на Община ***. Ето защо следва да се приеме, че водачът на автомобила не е имал никаква възможност да възприеме опасността и своевременно да реагира. Няма как да се очаква от него да предполага,че улица за движение в града завършва с пропаст. Изцяло задължение на Община *** е да поддържа пътната мрежа на територията на общината и да сигнализира за всички препятствия на пътното платно, да обозначава улиците без изход или при пропадане на пътното платно и други препятствия своевременно да обозначава това по начин, да не съществува опасност за движещите се по пътното платно и възникване на ПТП. Ето защо, след като не е изпълнила това свое задължение Община *** следва да отговаря за претърпените вреди от ищците.

Неоснователни са доводите на ответника Община ***,че водачът е управлявал след употреба на алкохол и/или упойващи вещества. Доказателства, установяващи това не са събрани в производството. Видно от съставеният протокол за ПТП е,че водачът Н. е тестван за употреба на алкохол, резултатът от който е отрицателен. Не е тестван за употреба на наркотични вещества. Водачът не е напуснал ПТП, не се е укрил или осуетил по някакъв начин извършването на проверка, което да доведе до съмнение за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Напротив, както се посочи, резултатът от извършената проба за употреба на алкохол е отрицателен. Не може да се вмени във вина на водача липсата на извършен тест за употреба на наркотици и упойващи вещества от страна на контролните органи. Според св. М. тестът за наркотици по принцип се ползвал при тежки ПТП. Не могат да бъдат правени изводи за съпричиняване на вредоносния резултат и от това, че по-късно е подаден сигнал за настъпилото ПТП. Видно от показанията на св.В.Н., е че брат му се е обадил между 5.30 -6.00 часа сутринта и му казал да тръгва за ***, защото бил катастрофирал. Когато пристигнал на място видял брат си да седи отвън и до него едно момиче. Той се обадил в полицията, защото брат му и спътницата му не можели да вземат решение. Според св. М. той е получил сигнал за ПТП около 7.00 часа и отишъл на място, където заварил водача, който обяснил,че карал бавно и изведнъж пропаднал в дупка.

4

Автомобилът е бил долу в пропастта, обърнат по таван. Нормално е в този момент Н. найнапред да осигури собствената си и на спътницата си безопасност, а след това да търси помощ, както и нормално и логично е да не бъде съвсем адекватна преценката му за поредността на действията, в резултат на стреса от произшествието. Не се установява забавяне във времето, което да сочи на действия,целящи укриване или осуетяване извършването на проверка. И пак следва да се посочи,че в тази ситуация на първо място трябва да се постави безопасността на пътуващите в автомобила и като се отчете стресът от пропадането в необезопасена пропаст и необходимото време, за да излезе водачът и спътницата му от обърнатия по таван автомобил, пропаднал 4-5 метра надолу, се налага извода,че не е налице драстично забавяне във времето от произшествието до подаването на сигнала и извършването на проверката.