Решение № 186 от 17.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Сливен, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200609 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. П. Т., ЕГН **********, чрез адв.

П. Н. Т., срещу Наказателно постановление № 26-0804-000193/19.03.2026г. на Началник Сектор ОД МВР Сливен, РУ Сливен, с който на основание чл. 183, ал.4, т. 8 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро/100.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателката, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като претендира направените разноски по делото.

Административно-наказващият орган - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

1

На 28.01.2026 г. свидетелите Н. В. Н. и А. И. И. и двамата полицейски служители при РУ на МВР – Сливен, изпълнявали разпореждане на началника на Група „Териториална полиция“ във връзка със ЗДВвП на неправилно паркирани автомобили в района на Окръжна болница в гр. Сливен. Около 13:56 часа установили паркиран автомобил, който приели, че е в зоната на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Без име“ преминаваща северно от страната на бл. 1, вх. Б на бул. „Христо Ботев“ и след като достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата, свид. Н. Н. пристъпил към съставяне Глоба с фиш, Серия GT, № 19153805 по отношение на водача на МПС – лек автомобил марка "Тойота", модел "Аурис" с рег. № ***** – М. П. Т., негов собственик, паркирано на посочената улица в зоната на кръстовището в отсъствие на водача на превозното средство, като изготвили и снимков материал.

Впоследствие, след оспорване от М. П. Т. с подаване на Възражение, рег.

№ 167000-1119 от 12.02.2026 г., на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателката бил съставен на 26.02.2026 г., от свид. Н. В. Н., в присъствие на свид. А. И. И., Акт за установяване на административно нарушение Серия АД, бл. № 874193/26.02.2026 г. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата за това, че на 28.01.2026 г., в 13:56 часа в град Сливен, на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Без име“ преминаваща северно от страната на бл. 1, вх. Б на бул. „Христо Ботев“ е паркирала неправилно лек автомобил марка марка "Тойота", модел "Аурис" с рег. № ***** на по – малко от 5 метра от кръстовище. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателката, като след предявяването му, подписала съставения АУАН, а в съответната графа вписала, че има възражения, тъй като не била извършила нарушение.

Подадена била и декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. В. Н. и А. И. И. относно обстоятелствата, свързани с действията, извършени във връзка с процесната проверка, включително и относно отрицателния факт, че не са извършвали замервания на място и на показанията им, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по 2 пътищата, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. По силата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, в редакцията към датата на деянието, наказва се с глоба в размер на 100 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Следователно, деянието, за което на жалбоподателката е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.

В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП, които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна на това основание, съдът констатира, че в хода на административно- наказателното производство са били допуснати такива и че същите са довели до засягане правото на защита на нарушителя в значителна степен, а именно:

Фактическото обвинение, повдигнато с акта съответства на поведение, което нарушава забраната по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП: "Престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. ".

Следователно фактите, които по изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН трябва да се съдържат в АУАН и в НП, са обстоятелствата, при съществуване на които е забранено предприетото от водача на моторното превозно средство поведение, като се посочат времевите и пространствени предели.

В случая не е ясно дали мястото на извършване на деянието по чл. 98, ал.

1, т. 6 от ЗДвП съвпада със съставомерните фактически обстоятелства, при съществуване на които на водачите е забранено да паркират или престояват мястото да е кръстовище и на него, както и на 5 метра преди или след него е забранено паркирането или престояването.

Съставомерните факти, представляващи нарушение на забраната по чл.

98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, описани в процесния АУАН в с. з. бяха потвърдени изцяло от актосъставителя, но от показанията на последния се установи, че посоченото разстояние във визираната фактология в АУАН, не е плод на реално измерено разстояние /императив като съставомерен признак/, още повече с техническо средство/рулетка/, което да е надлежно за това /сертифицирано, както е напр. при актовете на АПИ, везни и др./, преминало през съответната проверка, а е визиран признак "преценено на око", което е недопустимо, още повече предвид изразеното насрещно възражение в тази насока, макар и също направено "на око".

Недопустимо е да се санкционира едно лице на база предположение /"на око"/ и допускане, обратното винаги води до опороченост респ. незаконосъобразност, а постановения акт, следва да бъде отменен, поради таза причина.

С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административно- наказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно и изготвено на база неустановени 3 обективни факти.

Видно от разпоредбата на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП същата съдържа две възможни хипотези, касаещи "престой" и "паркиране". АНО нито в един от процесните актове/АУАН и НП/ относно хипотезите на материално- правната разпоредба, както и санкционната такава- чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП/, не е посочил цифрово кое от възможните предложения е налице в случая, което е нарушение на процесуалните принципи за конкретност и обстойност.

Разглеждайки делото и по същество, настоящият състав констатира, че след като тежестта за доказване на твърдяното административно нарушение е на наказващия орган, същият не може да изясни разстоянието на което автомобилът е бил паркиран от самото кръстовище, то съдът е разколебан в изводите дали реално е било обективирано нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Настоящият състав отбелязва и че независимо от регламентираната в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения АУАН, доказателствената тежест остава за АНО, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност, визирана в чл. 16 от НПК към който препраща чл. 84 от ЗАНН поради което и приема, че вмененото М. П. Т. нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин.

Установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и техният детайлен анализ оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени. Визираните пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, води и до разколебаване и на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение относно основен признак от състава на нарушение, а именно разстоянието при паркиране на МПС.

В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно постановление, като неправилно е необходимо отменено от съда.

Предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д от ЗАНН, е възникнало право на разноски в полза на жалбоподателя, поради което съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0804-000193/19.03.2026г. на Началник Сектор ОД МВР Сливен, РУ Сливен, с който на основание чл.

183, ал.4, т. 8 от ЗДвП, на М. П. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро/100.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Т., ЕГН ********** сумата от 350.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

4

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5