Определение № 74 от 22.03.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Габрово, 22.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Пламен Попов

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600060 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІІ от НПК. Образувано е по частна жалба от тъжителя Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, против разпореждане № 1626 от 18.05.2023 г. по НЧХД № 1990/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е прекратено наказателното производството.

В частната жалба се ангажират аргументи против така постановеното разпореждане за прекратяване на наказателното производство. Тъжителят счита, че решението за предоставяне или отказ за предоставяне на правна помощ следва да вземе съдът, а не НБПП. Посочва също, че след като делото е вече заведено, то не е необходимо предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 от ЗПП, а по ч. 21, т. 2 от ЗПП. Частният тъжител претендира окръжният съд да отмени процесното разпореждане като преграждащо хода на правната защита, а от там и на делото, и да върне делото за продължаване на съдопроизводството чрез назначаване на повереник.

Окръжен съд – Габрово обсъди доводите във въззивната частна жалба и след като провери правилността на атакуваното разпореждане, констатира следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Настоящото наказателно производство е образувано с подаване на тъжба до Софийски районен съд от частния тъжител Г. В. В. против лицето Ю. Ш. с твърдения, че на 12.07.2021 г., в писмо, с което тъжителят се запознал на посочената дата, соченото подсъдимо лице е разгласило неистини и позорни факти за тъжителя, с което 1 е осъществило състава на престъплението клевета.

Сезиращият съда документ е заведен деловодно на 23.07.2021 г. и по него първоначално е образувано НЧХД № 10838/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

С разпореждане № 3090/17.08.2021 г. на съдия от СРС производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Плевен, където било образувано НЧХД № 1642/2021 г. Впоследствие, с разпореждане № 1724/21.09.2021 г., производството пред РС – Плевен е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност, като с определение № 60094/26.10.2021 г. по НЧД № 850/2021 г. на ВКС, делото е изпратено по компетентност за разглеждане от РС - Плевен. При повторното постъпване в районния съд е образувано НЧХД № 1990/2021 г. по описа на РС – Плевен.

С разпореждане № 2014 от 04.11.2021 г. тъжбата е оставена без движение за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 81 от НПК. С молба от 24.11.2021 г. тъжителят поискал предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 28.11.2021 г. искането за предоставяне на правна помощ и за удължаване на срока за отстраняване на нередовности е оставена без уважение и наказателното производство е прекратено.

Прекратителното разпореждане е отменено с решение № 24/21.01.2023 г. по ВЧНД № 507/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивната част на решението.

С разпореждане от 03.05.2023 г., предвид молбата на тъжителя от 24.11.21021 г. за предоставяне на правна помощ, съдът му е указал да уточни вида и обема на търсената правна помощ. В отговор на разпореждането, с молба вх. № 13325/17.05.2023 г. тъжителя В. е посочил, че му е необходим адвокат, който да е в състояние както да подготвя документи – тъжбата във връзка със завеждане на дело, респективно отстраняване на нередовностите по нея, така и за процесуално представителство, „т.е. и двете предпоставки за назначаването му“.

С обжалваното разпореждане № 1626/18.05.2023 г. съдията-докладчик при РС – Плевен е оставил без разглеждане молбата на Г. В. от 24.11.2021 г. за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 от ЗПП и е изпратил същата по компетентност от Председателя на НБПП – София. Със същото разпореждане докладчикът е прекратил производството по НЧХД № 1990/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен. В съобразителната част на съдебния акт е изложено, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗПП, решението за предоставяне на правна помощ в хипотезите на чл. 21, т. 1, които касаят подготовка на документи за завеждане на дело, се взема от председателя на НБПП.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до извода, че частната жалба е основателна.

Основанията за прекратяване на наказателното производство от съдията2 докладчик по дело, образувано по тъжба на пострадалия, са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В случая докладчикът от районния съд не е посочил правното основание, на което прекратява наказателното производство.

Волята му, за да стигне до този резултат, не е възможно да се извлече и от съобразителната част на разпореждането, тъй като в него се съдържа само декларативното изявление, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Следователно в случая е налице липса на мотиви, което навежда на извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 предл. 1 от НПК. Единственият начин за преодоляване на констатирания процесуален порок е чрез отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Вярно е, че съгласно новелата на чл. 345, ал. 2 от НПК, когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба. По разглеждания казус обаче това не е възможно, защото предвиденото в закона правомощие намира приложение, когато допуснатото нарушение не се окачествява като съществено, но не дава възможност второинстанционният съд да замества мотивите на проверявания.

На следващо място, първоинстанционният съд е изцяло самостоятелен в преценката си по основателността на молбата на тъжителя за предоставяне на правна помощ. Въззивният съд обаче следва да обърне внимание, че в случая вече има образувано съдебно производство, поради което няма как тепърва да се инициира процедурата по предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 от ЗПП, в каквато насока е актът на районния съд. Изпращането на молбата за правна помощ на НБПП не може да бъде и аргумент за финализиране на вече образувано дело. Следва да се отчете, че с прекратяването на наказателното производство трайно се засягат интересите на тъжителя, тъй като същият, дори и да му бъде предоставена правна помощ от НБПП, не може да депозира нова тъжба със същите параметри, пречка за което са както разпоредбата на 24, ал. 1, т. 6 от НПК, така и тази по чл. 81, ал. 3 от НПК. В същото време в обжалваното разпореждане изцяло без отговор е оставена претенцията на частния тъжител за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП, по която първоинстанционният съд дължи произнасяне.

В обобщение, окръжният съд приема, че подадената частна жалба е основателна по съображения, които сочат на допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви за прекратяване на наказателното производство. Поради това атакуваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводството, съобразно изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт.

По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 250, ал.

4, изр. 2 от НПК, Окръжен съд - Габрово

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1626 от 18.05.2023 г. по НЧХД № 1990/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е прекратено наказателното производството, образувано по тъжба от Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч..

ВРЪЩА делото за продължаване на изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт. съдопроизводството, съобразно

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

За изготвяне на определението да се съобщи писмено на тъжителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4