Решение № 173 от 21.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Смолян, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 4/08.01.2026 г. по гр. д. № 239/2023 г. Златоградски районен съд на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК е признал за установено по отношение на Д. В. В., че В. Д. В. е собственик на ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр. З., с площ от 91 кв.м., придобит с НА за дарение № * том ХV дело № 192/1998 г. на СВ гр. З.; осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски 1 022, 58 евро за адвокатско възнаграждение /отхвърлено е искането за разликата до 1 779, 20 евро/, 153, 38 евро за СТЕ и 25, 56 евро за ДТ.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответника Д. В. В., чрез пълномощник адв. Б. К., с оплаквания, че е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Във въззивната жалба се твърди, че в разрез с писмените и гласни доказателства и при игнориране на категоричните заключение на вещото лице инж. С., е приел за доказан факта на пълна идентичност /относно цялата площ от 91 кв.м./ между ПИ ******* и част от имот пл. № * по старите устройствени планове – процесния имот е част единствено и само по имот пл.

№ * по плана от 1982 г., но както съдът е приел, регулацията по този план не е реализирана и същият не е произвел действие спрямо този имот, при което 1 спрямо него е действал плана от 1959 г., а между него и плана от 1982 г. няма пълна идентичност. Прави се позоваване на заключенията на инж. С. – парцел * кв. *, посочен в НА № */1998 г. не е идентичен с парцел * кв. * – той заема част от парцел *-* и част от парцел *-*, * кв. * по предходния план от 1959 г.

Сочи се, че само част с площ от 50 кв.м. от ******* попада в УПИ VІІ-.* кв. * по плана от 1982 г. и само тази част е била предмет на този НА; останалата част от процесния имот от 41 кв.м., попадаща в улична регулация, не е била предмет на извършената сделка.

Твърди се по-нататък във въззивната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на гласните доказателства, за да формира извод, че единствено ищеца е извършвал действия в процесния имот, който действия могат да се квалифицират като владение. Според жалбоподателя съдът не може да даде вяра на показанията на всички свидетели, тъй като те са дали противоположни показания; сочи се, че съдът е длъжен да извърши преценка на обективността на свидетелските показания и доколко поведението на даден свидетел и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Твърди се, че в случая съдът е обсъдил единствено и само показанията на свидетелите, водени от ищеца, без да изложи каквито и да с мотиви по отношение на показанията на свидетелите на ответника, както и мотиви защо възприема показанията на първата група свидетели и съответно – игнорира показанията на втората група. В тази връзка се твърди, че именно от показанията на свидетелите Д. Х., М. Щ. и Х. Щ. се установява, че т. нар. стара къща в процесния имот е порутена, никога не е била ремонтирана, ищецът не е ремонтирал и укрепвал същата, нито е оправял покрива й; единствено ответникът е разчиствал мястото от строителните материали от рушащата се къща, докато ищеца никога не се е грижил за тази къща; ищецът се е върнал да живее в гр. З. преди 3 – 4 години, но живее в новата си къща; като обобщение – владението върху имота е упражнявано от ответника, не от ищеца.

В обобщение във въззивната жалба се твърди, че е доказано възражението на ответника, че е придобил и целия процесен имот на основание упражнявано от него давностно владение, а изводите на съда за недоказаност на това възражение са направени в противоречие със закона.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В срок е депозиран писмено отговор на въззивната жалба от ищеца В. Д. В., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора се излагат доводи, ответника не е могъл да придобие права върху процесния имот по НА */2014 г., тъй като Д. В. е прехвърлил права, които вече не притежава, защо през 1998 г. е прехвърлил имот пл. № *, част от който е процесния, на ищеца.

2

Твърди се, че при преценката на свидетелските показания съдът е изложил съображения защо дава вяра на показанията на свидетелите, като е обсъдил показанията им поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото и е мотивирал подробно преценката си, като е формирал извод, че единствено ищеца е извършвал действия в процесния имот, които могат да се квалифицират като владение.

В отговора се изразява съгласие с мотивите на районния съд за неприемане на противоречивия извод, че 41 кв.м. от ПИ с идентификатор ******* не се предмет на НА за дарение, тъй като попадат в улична регулация по плана от 1982 г., като е посочил, че тази улична регулация не е реализирана, няма отчуждаване и заплащане на обезщетение и практически тези 41 кв.м. остават част от ПИ с идентификатор *******.

Твърди се в отговора, че от свидетелските показания не се установява упражняване на владение върху имота, въз основа на което имота да е бил придобит по давност от ответника. Прави се позоваване на показания, че ищецът се е грижил за старата къща, гледал е там животни, а в двора е засаждал зеленчуци; в момента ползва мястото за гараж, има ограда около целия имот – старата и новата къща, плюс дворното място; ответникът живее в С., рядко си и идва и пребивава във вилата на баща си.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. Б.

К. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия пълномощникът му адв. Н. Ш. оспорва вззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази следното:

Ищецът В. Д. В. претендира спрямо племенника си Д. В. В. да е собственик на ПИ с идентификатор ******* по КК на гр. З. въз основа на дарение от родителите му Д. Х. В. и съпругата му М. Д. В. с Нотариален акт № */1998 г.

С НА № */98 г. Д. Х. В. и съпругата му даряват на ищеца В. Д. В. дворно място с площ от 660 кв.м., съставляващо имот с пл. № *, на който се отрежда парцел * кв. *, ведно с построената в парцела масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 80 кв.м.

Дарителят Д. Х. В. с НА № */1976 г. е признат за собственик по 3 силата на давностно владение на дворно място от 660 кв.м. и застроена в същото върху 80 кв.м. двуетажна полумасивна жилищна сграда, което място съставлява имот пл. № * кв. 45, върху който е отреден парцел *І.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че по първия план на гр. З. от 1939 г. имот пл. № * е записан на Н.

В. /Х. Д. В. – наследодател на дарителя Д. Х. В./ и участва в образуването на парцел *І кв. 7; имот пл. № * по плана от 1939 г. е идентичен с имот пл. № * по плана от 1959 г., по който план за имот пл. № * са отредени парцел *І и парцел ІХ. Експертизата сочи, че по плана от 1982 г. за имот пл. № * се отредени УПИ VІІ и УПИ VІІІ кв. *. Експертизата заключава, че ПИ с идентификатор *******с площ от 91 кв.м. е част от имот пл. № * по плана от 1982 г., като по този план част от имота с площ от 50 кв.м. е част от УПИ VІІ кв. *, а останалата площ от 41 кв.м. попада в улична регулация. Експертизата уточнява, че с плана от 1982 г. за имот пл. № * се отреждат нови парцели /УПИ/ - УПИ VІІ в източната част и УПИ VІІІ в западната; по плана от 1959 г. парцелите са северен и южен, а по плана от 1982 г. са източен и западен. Към заключението е изготвена комбинирана скица /неразделна част от първоинстнционното решение/, върху която с жълт цвят е обозначен процесния ПИ с идентификатор *******, обозначени са парцел *І-* /северен/ и парцел ІХ-* /южен/ по плана от 1959 г., както и парцел * /източен/ и парцел *І /западен/ по плана от 1982 г.

С Нотариален акт № * от 04.09.1998 г. Д. Х. В. и съпругата му даряват на сина си – ищеца В. Д. В. следния недвижим имот: дворно място с площ от 660 кв.м., което по ЗРП съставлява имот с пл. № *, на който се отрежда парцел * кв. *, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. Тъй като описанието на имота по този нотариален акт е по плана от 1982 г., на ищеца е дарена източната част на имот пл. № *, за която е отреден парцел *. Видно от скицата към заключението, процесния ПИ с идентификатор ******* попада в тази източна част на имот пл. № *, като с 50 кв.м. в парцел * и 41 кв.м. са отредени за улица.

В отговора на исковата молба се прави позоваване на Нотариален акт № */1977 г., по силата на който Д. Х. В. прехвърля на сина си В. Д. В. /брат на ищеца и баща на ответника/ правото на строеж на жилищна сграда в парцел *І, отреден в имот пл. № * кв. * с обща площ 660 кв.м. Видно от 4 комбинираната скица, парцел *І кв. * по плана от 1959 г. е на север от процесния ПИ с идентификатор *******. Че отстъпеното право на строеж по този нотариален акт не касае процесния имот и е на север от него е видно от представената към отговора на исковата молба Скица-извлечение № 394/17.11.1976 г., касаеща виза за проектиране и строителство.

Ответникът твърди, че е придобил процесния ПИ с идентификатор ******* по силата на дарение от Д. Х. В. с НА № */2014 г. Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че тази сделка не е породила транслативен ефект, тъй като прехвърлителя Д. Х. В. към 2014 г. не е собственик на процесния имот, тъй като е прехвърлил същия през 1998 г. на сина си В. В. с НА № */98 г. Категорично се установява, че процесния ПИ с идентификатор ******* е част от имот пл. № *, за която част по плана от 1982 г. е отреден парцел * и който именно имот е предмет на дарението от Д. В. в полза на сина му В. В..

По повод доводите във въззивната жалба, че районният съд се е позовал именно на неприложения план от 1982 г., вместо на действащия от 1959 г., за да приеме, че целия промесен имот е идентичен с имота, описан в нотариалния акт за дарение на ищеца, следва да се посочи:

При нанасянето на имотите в кадастралната карта релевантни са границите по приложения план за регулация - чл. 43, т. 5 ЗКИР и § 5 ПЗР ЗКИР - Решение № 50129 от 6.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1652/2020 г., II г. о., ГК.

Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР , регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно 5 разрешенията, дадени в ТР № 2/1993 г., ОСГК на ВС и ТР № 3/2010 г., ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

Определение № 161 от 20.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2021 г., II г. о., ГК.

От заключението на съдебно-техническата експертиза и приложената към него комбинирана скица, станала част от първоинстанционното решение, се установява, че отреждането по плана от 1982 г. на 41 кв.м. в южната част на ПИ с идентификатор ******* за улица не е осъществено, няма надлежно отчуждаване, улицата не е реализирана. Няма уреждане на регулационни сметки със съдените имоти. Поради това регулацията от 1982 г. не е приложена и кадастралната карта от 2003 г. е изготвена на основата на регулационния план от 1959 г., при който план югоизточната част на парцел ІХ кв. *, в който участва и имот с пл. № *, на юг включва и тези 41 кв.м., отредени по плана от 1982 г. за улица.