Решение № 260059 от 06.08.2020, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 260059, 06.08.2020 година, град Търговище,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИ

РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ

На десети юли две хиляди и двадесета година:

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА

Секретар:

Женя Иванова като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 146 по описа за 2020г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпяна трудова злополука на 29.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Ищцата

Ш.М.А. твърди в исковата си молба че от 07.10.2014г. е в трудови правоотношения с ответника. Първоначално е заемала длъжност „общ работник“ от 07.10.2014г. а от 03.11.2014г. работи на длъжност „продавач-консултант“.

Твърди, че на 29.12.2019г., около 10:00 часа, в хранителен магазин, находящ се в гр. Търговище, на Бул. Сюрен № 1, по време и в изпълнение на трудовите си задължения, докато е обикаляла пале, поставено на товарна рампа зад магазина, за да изхвърли отпадъчни материали, пада и наранява петата на десния си крак.

Описаната злополука е обявена за трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, с Разпореждане № 1/06.01.2020 г., по описа на НОИ, ТП - Шумен.

Непосредствено след инцидента е постъпила в „МБАЛ - Търговище“ АД, с оплаквания от болка, оток и деформация в зоната на петата на дясното ходило и невъзможност за стъпване и ходене. Хоспитализирана е от 29.12.2019 г. до 02.01.2020 г. След извършени прегледи и изследвания й е поставена диагноза: счупване на петната кост, закрито вдясно. На 30.12.2019г. е подложена на оперативна интервенция, извършено й е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с два канюлирани винта на Айфарма.

След изписването й от болничното заведение, пострадалата се възстановява в домашни условия. Налага й се да прибягва непрекъснато до помощта на близките си дори и за най-елементарните си битови нужди (къпане и дневен тоалет), тъй като не може да стъпва на крака си. Според лекарите получената от ищцата фрактура е тежка и неминуемо ще останат трайни последици за здравословното й състояние. Към настоящия момент не се знае дали походката й няма да остане нарушена, но със сигурност няма да може да извършва тежка физическа дейност, свързана с продължително стоене права, продължително ходене, вдигане на тежки предмети и други дейности, водещи до натоварване в областта на фрактурата на петата.

Излага доводи, че вследствие на процесния трудов инцидент е търпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, стрес, дискомфорт и битови неудобства.

Предвид изложеното и на основание чл. 200 КТ моли съда да осъди „Трънчев“ ООД да и заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 29.12.2019 г. в гр. Търговище, в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на процесната трудова злополука (29.12.2019 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума. Претендира разноски. В съдебно заседание, поддържа иска.

Ответникът

„Трънчев“ ООД в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който иска се оспорва като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди се, процесната злополука е настъпила в резултата на допусната груба небрежност от ищцата, извършване на дейности неприсъщи за трудовата й функция и несъобразяване с правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Иска се оспорва и по размер. В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител поддържа отговора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна: Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ.Направените възражения са с правно основание чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ. В случая по делото е безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Ш. М.А. е работила последно на длъжност “продавач-консултант”. По делото няма спор и по обстоятелството, че на 29.12.2019г. е настъпила трудова злополука с участието на ищцата, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е несъмнено установена по надлежния ред, с нарочен акт – Разпореждане № 1/06.01.2020г., представено по делото, в който е записано, че при изхвърляне на отпадъци, ищцата е стъпила накриво, паднала е и е наранила петата на крака си. По делото са приложени обяснение от ищцата от 06.01.2020г., , болнични листи за разрешен отпуск за временна неработоспособност на ищцата след инцидента, Протокол от 13.12.2016г. и констативен протокол от 27.02.2017г., издадени от дирекция „Инспекция по труда“, длъжностна характеристика на ищцата и допълнителни споразумения към трудов договор, касаещи основно изменение на трудовото й възнаграждение.

От представените с отговора служебна бележка № 282/07.10.2014г. за първоначален инструктаж и провеждани периодични инструктажи за 2015г.; 2017г., 2018г. и 2019г., че същата е запозната със съществуващата инструкция за техническа безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и длъжностната си характеристика.

По делото са ангажирани и гласни доказателства.

От разпита на св. М. – снаха на ищцата се установи, че след инцидента на 29.12.2019г. Ш. е претърпяла операция в МБАЛ Търговище, поради счупване на десния крак. Успяла е да я види на 30.12.2019г. Заяви, че счупването е на стъпалото, поради което е била без гипс. Знае, че инцидента е станал, когато Ш. е излязла да изхвърли кашони в коша зад магазина. Пада когато се връща. Не е имало парапет за които да се хване. След инцидента я взели да живее при тях, за да има кой да я обгрижва. Взели я, за да не върши домашна работа в тях, защото когато стои повече на крака се изморява. В началото била изцяло с проходилка и с чорап, който се казва ботуш. Имало нужда от помощ за личната си хигиена - да се къпе, да отиде до тоалетна, да се преоблича. Болките в крака продължили близо 3 месеца и раздвижване през това време не е имала.

Първия месец почти не е ставала - само за хигиенни навици. В крака й има импланти, които ще махнат по нейно желание, но могат и да останат,ако не й пречат. Заяви, че по принцип повече от 200-300 метра не върви. Не излиза и не ходи на разходки. Ако има задължение да ходи на преглед или зъболекар се съобразяват и я водят. Причината не е само страха който изпитва, но и факта, че след разходка кракът се подува и я боли. Оперираният крак е подут, като лекарите приемат това за нормално. Не може да си обуе същите обувки, дори и 8 месеца след инцидента. След операцията била уплашена и разстроена. Не е пила успокоителни хапчета, а само болкоуспокояващи. Изпитвала разочарование, че никой от фирмата не я пита как е, дали се възстановява, добре ли е. До 10.07.2020г. посещавали лекар през 15 дни, за да й сменят превръзката, а сега ходи всеки месец на преглед и взема болничен, вече 6 месеца. Предстои и преглед при комисия по ТЕЛК за удължаване на временната й нетрудоспособност. Имала е отсъствия от работа заради опериран менискус на левия крак.

Св. М. П. С. –стоковед, началник отдел в „Трънчев“ ООД, заяви че не е била пряк свидетел на инцидента. Видяла е Ш. след това седнала на стъпалото. Обясни, че магазина има работна рампа, като от едната страна е за колички, а от другата страна е със стълби. Когато ищцата излязла да изхвърля кашони е паднала. След това я откарали в болницата и не я е виждала. За Ш. заяви, че е изпълнителен служител, като на всички работници редовно се правят инструктажи. Рампата винаги е била почистена. В деня на инцидента не е имало дъжд или сняг. Стъпалата на които е паднала са нормални. Не са повредени, няма счупено, няма плочки, които да хлопат, нямат парапет. Нямат друг инцидент на тях.

Св. Б. А. И. – работник в „Трънчев“ ООД от 7 години, заяви че е била на работа в деня на инцидента. След падането я извикали и оказала първа помощ на ищцата. Била с нея постоянно. Ш. обяснила, че е паднала на стъпалата, на рампата, когато е тръгнала да хвърля кашони. Не е разбрала как е паднала там. Придружила я до болницата, защото Ш. не е можела да стъпва на крака си. След това я посетила в болницата. Тъй като имат една чистачка, която не може да е едновременно по всички щандове се налага и те да си изнасят отпадъчните материали. Инструктират ги редовно и досега не се е случвал подобен инцидент. Рампата се почиства и поддържа. Заяви, че има подобрение в състоянието на Ш., защото преди е била с патерици, а после започнала да прави и физиотерапии.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като счита, че те са непринудени в обясненията си, показанията им не си противоречат и кореспондират с представените писмени такива.

От заключението на приетата без възражения от съда и страните СМЕ се установи, че на 29.12.2019 г. лицето Ш. А. претърпява трудова злополука и получава тежка травма на дясно ходило. Хоспитализирана в ортопедия на МБАЛ гр. Търговище, като на 30.12.2019г. е оперирана, извършена е кръвна репозиция и остеосинтеза с два канюлирани пирона.

Продължителността на лечението за това счупване продължава до една година. Предстои отстраняването на канюлираните винтове. По време на лечението лицето има битови неудобства- придвижване, стоене права и др. По време на травмата и в началото на лечението е имала силни болки, които постепенно са намалявали. Вещото лице не е установило хронично заболяване, което да е повлияло за настъпване на трудовата злополука, както и на оздравителния процес след нея.

По делото е представено и ЕР на ТЕЛК №

1853 от 26.06.2020г., с което е призната временна нетрудоспособност на ищцата до 20.10.2020г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Трудова злополука съгласно чл.55 ал.1 от КТ е всяко внезапно увреждане на здравето при или по повод изпълнение на трудови задължения. Както беше посочено по-горе, с разпореждане №1/06.01.2020г. на ТП-Шумен, което няма данни да е обжалвано от страните по реда на чл.117 от КСО, респ.влязло е в сила, е прието, че злополуката с ищцата от 29.12.2019г. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука от една страна, а от друга представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ /Решение №109/2012 г. по гр.д. №622/2011г., ІV ГО на ВКС, Решение №319/2010 г., по гр.д.№204/2009г, ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. След като е настъпило увреждане от трудова злополука, породило се е и задължение за обезщетение.

За да бъде уважена претенцията по чл.200 КТ е необходимо да бъде установено съществуването на трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по време на работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.

С оглед изложените факти, съдът приема, че по делото е установено несъмнено, че пострадалият работник (ищцата) към момента на увреждането се е намирала в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите й функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на полученото счупване на петната кост, закрито вдясно.

Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл.200 КТ за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател, да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука.

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, респ. интензитета на претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, съдът кредитира показанията на първа свидетелка – Е. М. , тъй като тя е полагала и продължава да полага преки и непосредствени грижи по възстановяването на ищцата. Има преки и непосредствени впечатления от състоянието й, показанията й кореспондират с представените писмени доказателства. От тях се установява, че Ш.А. е претърпяла болки и страдания от счупването, като след оперативната намеса и поставяне на метални тела в крака оздравителният период не е приключил, като според вещото лице ще продължи до една година. С оглед извършеното оперативно лечение и продължилото медикаментозно такова, извършената рехабилитация, както и с оглед създадените затруднения при движението, от което са произлезли болки, нервност и неудобства, според общоприетия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът приема за основателна претенцията за неимуществени вреди до размера от 8000 лв.

Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbc15755-08e8-47b5-ae21-1652399bdca4