Решение № 591 от 17.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000500460 по описа за 2024 година

С решение № 6574 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 6888/2023 г. І-18 с-в, осъжда ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Т. Ю. Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3499/2017 г., СРС, ведно със законна лихва, считано от 22.11.2022 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.

С определение № 2999 от 29.02.2024 г. по гр.д. № 6888/23 г., СГС, І-18 с-в, оставя без уважение искането на Прокуратурата за изменение на основното решение в частта на разноските.

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила въззивна жалба от Т. Ю. Р.. Твърди, че обезщетението е занижено, тъй като съдът не е отчел, че се касае до обвинение в тежко и морално укоримо престъпление, производството е продължило шест години, с множество проведени съдебни заседания на различни инстанции, а като свидетели са разпитвани съседи на ищеца, което е довело до разгласяване на 1 производството и уронване на честта и доброто му име. Моли да се уважи иска в целия му предявен размер.

Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че обезщетението е завишено и противоречи на принципа на справедливостта. Поддържа твърдението, че вреди не са доказани, изводите на съда са бланкетни, не е установена причинната връзка между конкретно поведение на жалбоподателя и съответната вреда. Счита, че не е доказано ищецът да е изпитвал страх, подтиснатост, неудобство, срам. Изтъква, че няма доказателства за отменени незаконосъобразни действия на ответника, както и че свидетелските показания са схематични. Подчертава, че общата продължителност на наказателното производство не е прекомерна, както и че за времето на съдебната фаза жалбоподателя не носи отговорност. Моли да се отмени решението в осъдителната част, като искът се отхвърли или алтернативно – да се намали присъдения размер.

Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от Прокуратурата, като се претендира отмяна на същото.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът Т. Ю. Р. твърди, че на 15.12.2016 г. му повдигнали обвинение по ДП № 2134/2016 г., 09 РУ-СДВР, за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като обвинителният акт за него бил внесен в съда през 2017 г. и било образувано НОХД № 3499/2017 г., СРС, НК, 9 с-в. На 19.01.2021 г. била постановена оправдателна присъда, която след протест от Прокуратурата била отменена, като по ВНОХД № 2148/2021 г., СГС, с присъда от 22.11.2021 г. ищецът бил признат за виновен и му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от три години. С решение на ВКС от 11.07.2022 г. по НД № 317/22 г. присъдата на СГС била отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав на СГС, като с решение на СГС от 22.11.2022 г. по ВНОХД № 272б/2022 г. е потвърдена присъдата на СРС и 2 последната влязла в сила на 22.11.2022 г. Ищецът се опасявал, че ще бъде осъден, че ще загуби работотата си като таксиметров шофьор (поради изискването да не е осъждан), а тъй като за делото разбрали съседите и приятелите - всички се отдръпнали от него, а той се затворил.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като твърди, че не се доказва наличието на вреди, нито тяхната причинна връзка с поведение на ответника. Оспорва размер като завишен. Счита, че продължителността на производството е съответна на сложността на казуса, а за съдебната фаза отговорност не може да се носи от прокуратурата.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищецът Г. е бил обвиняем и по-късно оправдан за повдигнатите обвинение, като страните не спорят за срока на наказателното преследване и етапите, през които то е преминало в трите инстанции.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

От данните по делото се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 129 НК – средна телесна повреда, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. Няма спор, че лицето е признато за невиновно с влязла в сила оправдателна присъда, поради което в случая се касае до “незаконно обвинение в извършване на престъпление”.

Не се спори, че наказателното производство срещу ищеца е продължило от 15.12.2016 г. до 22.11.2022 г. – почти 6 години, като този времеви интервал включва досъдебното производство, както и такова пред СРС, СГС, ВКС и повторно разглеждане от СГС. В тази връзка, макар и да се установява, че производството е преминало през всички фази на наказателния процес, съдът прием, че се касае до период от време, който надхвърля приетия за обичаен срок (от приблизително три години), в който следва да приключи 3 наказателното преследване. В случая не може да се приеме, че се касае до обвинението за усложнена престъпна дейност, за множество обвиняеми, за сложно проведен процес на доказване – напр. с изпълнение на международни поръчки, трудни по характер и изпълнение експертизи и пр. Не се касае до нетипично и извънредно усложнено развитие на процеса, което да изисква необичайна продължителност на наказателния процес, надхвърляща двукратно обичайно приетия.

При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС, според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д.

№ 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал и опасения, че може да бъде осъден, изпитвал е притеснения от обвинението и пр. Извън тези вреди обаче по делото не се доказва да са настъпили други, по-широки по обем вреди. Допуснатите в тази връзка гласни доказателства са били заличени по искане на ищцовата страна. В този смисъл твърдения обем от търпени вреди е останал не напълно доказан.

Вярно е, че от данните по делото се установява, че свидетели на деянието, за което е повдигнато обвинение, се били съседи, но ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил, че в резултат на това отношението към него се е променило към негативно, че това го е травмирало или че му е причинило дискомфорт, затваряне и изолация от обкръжението.

Не се доказва също, че в периода на воденото наказателно преследване ищецът е продължил да изпълнява дейност като таксиметров шофьор (има данни, че е бил такъв към датата на инкриминираното деяние), поради което и не може да се приеме, че за него са били налице опасения и страхове, че ще се наложи да преустанови тази трудова дейност в резултат на евентуално бъдещо осъждане. Няма данни това да е станало достояние на професионалната му общност и да е провокирало негативен отзвук спрямо него.

Съдът, за пълнота следва да посочи, че не споделя тезата на прокуратурата, че отговорността й следва да бъде ограничена, тъй като за хода на производството след преминаването му в съдебна фаза решаващо е 4 поведението на съда. Изобилна е практиката на съдилищата, която отрича тази теза с аргумента, че прокуратурата остава отговорна, тъй като поддържа пред съда обвинение, което не е довело до осъдителна присъда.

При съобразяване на изложените по-горе доводи, съдът приема, че определената от първоинстанционният съд като обезщетение сума следва да бъде намалена до 3000 лв. с оглед ограничения обем от ангажирани доказателства. В този смисъл решението следва да се отмени в частта, с която е присъдена сумата над 3000 лв., до сумата от 6000 лв. и искът за горницата да се отхвърли.

Относно частната жалба по чл. 248 ГПК съдът намира, че същата не следва да се уважава. Възнаграждението, съгласно най-новата практика на ВКС (напр. определение № 1211 от 10.05.2024 г. по т.д. № 1378/2023 г., ВКС, ТК) не следва да бъде определяна по Наредба № 1 от 2004 г., която се явява неприложима според разясненията, дадени в решение на СЕС-438/22 г., тъй като тя противоречи на общностното право и накърнява принципа на защита на конкуренцията. За това според върховните съдии националните съдилища следва да определят възнаграждението на процесуалните представители съгласно правилата, установени в процесуалния закон, които са по съществото си обективни критерии за преценка досежно фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената дейност и пр. Ето защо съдът намира, че възнаграждение от 400 лв. (част от платена обща сума от 2000 лв., съгласно договор на л. 3) е съответно за процесуалното представителство пред СГС.

Разноски пред САС не се дължат тъй като жалбата на ищеца е отхвърлена.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6574 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 6888/2023 г. І-18 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Т. Ю.

Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата над 3000 лв. до сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3499/2017 г., СРС, 5 ведно със законна лихва, считано от 22.11.2022 г. до окончателното плащане на главницата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предявен от Т. Ю. Р. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение над сумата от 3000 лв. до сумата от 6000 лв., като недоказан и неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу определение № 2999 от 29.02.2024 г. по гр.д. № 6888/23 г., СГС, І-18 св.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6