Решение № 172 от 16.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Кърджали, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200531 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 03.06.2025г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВРКърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на С. К. М. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 19.05.2025г. в 13.15часа на общински път **** в посока на движение от гр.Кърджали към с.Е. на чл.43 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от този акт е останал жалбоподателят С. М., който твърди, че всичко написано в наказателното постановление не е вярно, а наложената глоба е неоснователна. Настоява, че на инкриминираната дата не е имало ситуация за създаване на ПТП, не е управлявал с висока скорост. Твърди, че този ден на мястото не е идвала полиция, за да установи наличната пътна маркировка и наличните пътни знаци, както и актът му е съставен без никакви доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си. В ход по същество моли съда да отмени наложената му глоба, тъй като там на място нямало забранителен знак за изпреварване и не е навлизал изцяло в другото платно.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява, но в постъпило от него становище моли съда да остави 1 жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. Постъпила е молба от юрисконсулт упълномощен от наказващия орган, с която моли съда да потвърди наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 19.05.2025г. свидетелят С. Б. около 13ч. управлявал лек автомобил марка „****“ с рег.№ **** в посока от с.Е. към гр.Кърджали. Пътувайки по пътя преди разклона за с.К. с. видял лек таксиметров автомобил „****“ с рег.№ **** да се движи в неговото платно срещу него, тъй като изпреварвал движещи се автомобили пред него. Поради това свидетелят С. Б. задействал спирачната система и отклонил управляваното от него МПС към банкета, за да предотврати челен удар с движещия се срещу него лек таксиметров автомобил. След като се разминали водачът Б. обърнал посоката си на движение и последвал таксиметровото превозно средство. На площада в с.Е. свидетелят С. Б. видял таксиметровия автомобил марка „****“ с рег.№ ****, който бил спрял, за да вземе клиенти, при което минал от дясната му страна и тогава видял, че негов водач е жалбоподателят, от когото първият поискал обяснение за случилото се преди няколко минути на пътя. По това време там на место спрял и свидетелят М. Х. с управлявания от него автомобил марка „****“ с кърджалийска регистрация, който видял всичко случило се по- рано по пътя преди разклона за с.К. с., тъй като се движел непосредствено след таксиметровия автомобил, и също попитал жалбоподателя за предприетата от него опасна маневра на пътя. След това свидетелят С. Б. подал сигнал за случилото се на ЕЕН 112, както и сигнализирал в Районно управлениеКърджали. По този повод бил повикан на следващия ден в сградата на управление за изясняване на случая. Там бил полицейският служител С. Ч., който провел разговор със С. Б.. За С.ране на още данни на 21.05.2025г. свидетелят С. Ч. извикал отново водача С. Б., както и жалбоподателя С. М. и свидетеля М. Х.. Двамата свидетелите Б. и Х. дали еднопосочни сведения, а 2 жалбоподателят С. М. признал че е управлявал лекия таксиметров автомобил на 19.05.2025г., но отрекъл да е предприел неправилно изпреварване съгласно казаното от първите двама. Поради съвпадане на фактите изложени от свидетелите С. Б. и М. Х., младшият автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“- Кърджали С. Ч. съставил срещу водача С. М. акт за установяване на административно нарушение по чл.43 т.1 от ЗДвП, който бил предявен при отказ в присъствието на свидетеля К. Т.. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на С. Б. и М. Х., и двамата очевидци на нарушението, от гласните показания на С. Ч. и К. Т., от писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение серия GA № **** от 21.05.2025г., чиято доказателствена сила не бе оборена, както и другите документи по делото.

Прочее по делото не бяха събрани никакви други доказателства оборващи установеното.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.

За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Нарушеният текст на чл.43 т.1 от Закона за движение по пътищата забранява на водачите на МПС да изпреварват други моторни превозни средства, когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят С. М. не е съобразил поведението си в качеството на участник в движението като е предприел изпреварване при разстояние на видимост, което е било по- малко от необходимото за изпреварването при избраната 3 скорост. При правилно установена фактическа обстановка и доказано нарушение, административно наказващият орган е приложил относимата административно наказателна норма на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП поради създадена опасност за останалите участници в движението поради не спазване на предписанието на правилата за изпреварване. Правилно административно наказващият орган е наложил наказание в единствено възможния фиксиран размер към датата на нарушението глоба в размер на 150лв. при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, тъй като при извършената служебна проверка на наказателното постановление не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които процесуалният 4 представител на наказващия орган не е взел участие, но той е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение към минималния размер от 130лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** от 03.06.2025г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВРКърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на С. К. М. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 19.05.2025г. в 13.15часа на общински път **** в посока на движение от гр.Кърджали към с.Е. на чл.43 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С. К. М. с адрес ******** и ЕГН ********** да заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 130лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5