Протокол № 5668 от 30.11.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5668 гр. София, 30.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова при участието на секретаря Радка Ив. Г.ева и прокурора Т. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Частно наказателно дело № 20231100203267 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В. Т. Т. – редовно призован, се явява, доведен от затвора – гр. София със защитника си адв. С. Н. – надлежно упълномощена.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА, редовно уведомен се представлява от инспектор Т.Г., с пълномощно по делото.

СЪДЪТ, след съвещание, като обсъди становищата на страните в контекста на събраните по делото доказателства, намира за установено следното.

Производството е по реда на чл. 439 и следващите от НПК. Образувано е по искане на лишения от свобода В. Т. за предсрочното му освобождаване.

В. Т., както и неговият защитник, поддържат пред съда, че са налице всички предпоставки по чл. 70 НК за удовлетворяване на искането, тъй като лишеният от свобода е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и е показал положителна промяна в поведението си в затвора. Прокурорът при Софийската градска прокуратура на основата на събраните в хода на съдебното следствие доказателства достига до същото становище и предлага да бъде допуснато предсрочно освобождаване.

Началникът на затвора чрез процесуалния си представител не оспорва наличието на първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, а именно изтърпяно повече от половината наказание лишаване от свобода, но не се съгласява с доводите на защитата за наличието на 1 втората предпоставка.

За да прецени основателността на искането, на първо място, съдът съобрази като изходна позиция характера на производството за условното предсрочно освобождаване и неговите задачи. Към предсрочно освобождаване се преминава, когато са налице всички условия, при които възниква необходимост да бъде освободен осъденият, защото поведението му в затвора създава обоснована увереност, че целите на наказването могат да бъдат реализирани и без изтърпяване на остатъка от наказанието в затвор. Съмнението в осъществяването на която и да е от предпоставките изключва възможността за предсрочно освобождаване.

Наказателният закон не създава забрана да се допуска условно предсрочно освобождаване за определен кръг от престъпления. В този смисъл следва да бъде подчертано, че предсрочното освобождаване е допустимо за всяко престъпление, включително за престъпленията от вида на тези, за които е осъден В. Троянов – най-тежкото от които е престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 115 НК. Следователно несъвместим с точния смисъл на закона би бил отказ от предсрочно освобождаване, който се основава единствено на обществената опасност на престъплението, за което лишеният от свобода е осъден. Предсрочното освобождаване е правен институт и не изразява неуважение към жертвите на престъплението, нито към правата на пострадалите, защото преследва законна цел и по естеството си представлява ефективна форма на превенция срещу престъпността. Това е така, тъй като предсрочно освободеният осъзнава тежките неблагоприятни последици, които биха настъпили за него, ако извърши престъпление в бъдеще, доколкото той, освен че ще изтърпи отложения остатък на наказанието в затвор, неизбежно се злепоставя в наказателноправен смисъл понеже юридическата квалификация на евентуалното следващо престъпление ще отчита факта на предходното осъждане, а индивидуализацията на наказанието ще изхожда от завишената обществена опасност, демонстрирана в поведение, представляващо злоупотреба с оказаното доверие от държавната власт.

Налагането на превратното разбиране, което априори изключва предсрочното освобождаване за някои категории престъпления, би обезсмислило възможните успехи от правилно осъществен процес на корекционна работа със затворника, както и би лишила него от съществен фактор за мотивирането му за пълноценна законосъобразна ресоциализация.

Във всеки конкретен случай, за да се прецени дали са налице основанията за предсрочно освобождаване, се изисква да бъде извършено внимателно проучване на случая, на поведението на конкретния човек в затвора, за да бъде изяснено дали той е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Следва да бъде съобразено и това, че предсрочното освобождаване не се допуска за завършило поправяне, тъй като то се очаква да приключи с изтичане на целия срок на наложеното наказание, а за достатъчен напредък в поправянето, така че да е обосновано очакването, че то може успешно да се довърши на свобода. Разкаянието за извършеното от страна на осъдения не е условие по чл. 70 НК, а елемент от възприетата пенитенциарна система за оценка на рецидива и е сред 2 индикаторите, по които се съди за способността на лишения от свобода да преосмисли житейските стратегии за справяне в сходни житейски ситуации на тази, в която е извършил престъпните деяния. В този смисъл е от значение дали осъденият е критичен към стореното и се разграничава от него. Наказателният закон предпоставя, че такова преосмисляне настъпва в хода на поправянето при изтърпяване на наказанието, независимо от фактите на престъплението.

Изхождайки от посочената основополагаща правна позиция, съдът съобрази, че лишеният от свобода В. Т. е осъждан веднъж и за първи път изтърпява наказание лишаване от свобода със значителна продължителност.

От актуалната справка от началника на затвора е видно, че лишеният от свобода В. Т. е осъден по н.о.х.д. № 793/2013 г. с влязъл в сила съдебен акт на 7.02.2019 г. за деяния, извършени на 16.11.2009 г., на общо наказание от 22 години лишаване от свобода.

Продължителността на съдебния процес, независимо от факта, че при първото разглеждане на делото в СГС осъденият е направил самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, е резултат и на факта, че постановената първоначално присъда от СГС на 11.02.2011 г. е била отменена с решение от 26.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 312/2012 г. на САС и делото е било върнато за ново разглеждане на първостепенния съд, който след това е разгледал делото по общия ред със събиране на всички доказателства.

Тази особеност на конкретния наказателен процес е довела до предварително задържане на осъдения в изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест, възлизащо на 7 години, 1 месец и 17 дни, което е приспаднато с присъдата при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Изтъкнатият факт за направено самопризнание от осъдения още в началото на наказателния процес и последователния му отказ да възразява срещу авторството на деянията има значение и за установяването на друго важно обстоятелство – още в началото на изпълнението на присъдата специализираната затворническа администрация е разполагала с благодатна основа за ефективно насочване на корекционната дейност. Видно е, че осъденият последователно е поемал отговорността за извършеното и е изразявал разкаяние, което показва съществен ресурс за постигане на целите на наказанието в пълнота, т.е. за изграждане на устойчив волеви самоконтрол за съблюдаване на правилата на общността, прилагане на ефективни механизми за самоограничаване, уважаване на чуждото страдание и личната неприкосновеност на другите и воденето на законосъобразен начин на живот.

Наказанието лишаване от свобода е било приведено в изпълнение на 8.02.2019 г.

Към 30.11.2023 г. фактически В. Т. е изтърпял 11 г., 11 месеца, 9 дни, а от работа – 2 години, 2 месеца и 17 дни. Общият срок на изтърпяното наказание възлиза на 14 години, 1 месец и 26 дни, а остатъкът – на 7 години, 10 месеца и 4 дни.

Това означава действително, както твърдят страните, че е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, която допуска условно предсрочно освобождаване на 3 лишения от свобода В. Т.. В случая той е изтърпял фактически повече от половината наказание, какъвто праг въвежда законът, за да се допусне условно предсрочно освобождаване. А общият изтърпян срок със зачетената работа вече надвишава две трети от срока на наложеното му наказание.

Оттук насетне, за да прецени дали е налице и втората предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, съдът обсъди внимателно и комплексно доказателствата, които по смисъла на чл. 439а НПК могат надеждно да установят поправянето на осъдения. Такива съгласно чл. 439а, ал. 1 НПК са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Съгласно чл. 439а, ал. 2 НПК доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В хода на съдебното производство, освен че бяха приети като писмени доказателства изготвените от специализираната администрация доклади, включително актуалните доклади – за пробационен надзор от 30.10.2023 г. и на инспектор СДВР от 7.11.2023 г., материалите от затворническото досие, справките за изтърпяното наказание и степента на охраняемост на зоната, в която лишеният на свобода е настанен, удостоверенията и сертификатите за обучение, трудовата характеристика от управителя на „МКД – 96“ ЕООД, бяха събрани обясненията на Т., показанията на инспектор „социална дейност“ С. Ж., която е работила с него, и беше приобщено заключението на комплексната психиатрично-психологична и социална експертиза.

Установено е, че по време на първоначалното си предварително задържане в качеството на обвиняем В. Т. не е нарушавал правилата в следствения арест и се е подчинявал на всички изисквания. От писмо № 3348/10.07.2023 г. от командир на отделение в Ареста – гр. Смолян се установява, че в периода 17.11.2009 г. до 4.02.2011 г. той е спазвал стриктно вътрешния ред, изявявал е желание да извършва дейности по хигиенизиране на арестните помещения.

От данните от затворническото досие става ясно, че първоначално определеният с присъдата строг режим е бил заменен на общ със заповед №49/24.03.2022 г. на началника на Затвора – град София. А с последваща заповед № 94/12.10.2022 г. на началника Т. е преместен на основание чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС от закрит в открит тип общежитие, като по негово желание и със заповед на главния директор на ГД“ИН“ е оставен да изтърпява наказанието си в ЗОЗТ „Кремиковци“, в условията на открит тип, за нуждите на обслужващата дейност като калкулант в служебния стол. В последния доклад на ИСДВР от 7.11.2023 г. е отразено, че последната стъпка на прогресивната система е замяната на общия режим с лек, която логично може да бъде осъществена през декември 2023 г., когато този въпрос ще бъде предложен за разглеждане в съответната работна група.

4

По делото беше установено чрез показанията на св. С. Ж., че В. Т. обитава пространство, което попада в зона без целодневна охрана. От приобщената справка с рег. № 19044/28.11.2023 г. се потвърждава, че помещенията, в които е настанен и пребивава Т., както и другите лишени от свобода от категорията „открит тип“, се намират извън охраняемата зона на ЗОЗТ „Кремиковци“. Направено е уточнение, че това не означава, че зоната позволява напълно свободно придвижване, защото е изградено оградно съоръжение с очертани граници, извън което лишените от свобода не пребивават, като се осъществява и видеонаблюдение. През деня се извършвали проверки, а през нощта – помещенията се заключвали.

На следващо място се установява, че осъденият не е дисциплинарно наказван, награждаван е 14 пъти, за последен път на 18.09.2023 г. с 4 денонощия домашен отпуск, като преди това е бил награждаван още два пъти с домашен отпуск, съответно за 2 и 3 денонощия. При упражняване на правата, произтичащи от наградите, лишеният от свобода Т. се е завърнал навреме без нарушения на реда и режимните изисквания.