Решение № 71 от 17.08.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Сливен, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. С. при участието на секретаря Соня В. Петкова в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно административно наказателно дело № 20222200600290 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.378 ал.5 във връзка с чл.313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязло в сила решение за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

Образувано е по въззивен протест, депозиран от прокурор от Районна прокуратура Сливен срещу решение № 260004/01.03.2022г. постановено по анд № 1460/2020г. по описа на Районен съд - Сливен.

С атакуваното решение обвиняемата Д. ИЛ. В. е оправдана по обвинението за престъпление по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК, т.е. затова, че на 18.05.2018г. в гр.Сливен като управляващ и представляващ търговско дружество „АГРО УСПЕХ 2015" ЕООД, ЕИК ********, в 30-дневен срок от спиране на плащанията - 17.04.2018 г. на публичноправни задължения (по PA № Р-02002016002365-091-001/28.10.2016 г. на ТД на НАП - Бургас, влязъл в сила на 17.04.2018 г.), не е поискала от Окръжен съд гр. Сливен да открие производство по несъстоятелност.

В протеста на Районна прокуратура гр.Сливен, по повод на което е образувано настоящото въззивно производство, депозиран в предвидения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с решението на районния съд и същото се определя като неправилно и незаконосъобразно. Заявява се, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че обвиняемата е имала задължение по влязъл в сила на 17.04.2018г. ревизионен акт № 02002016002365-091-001/28.10.2016г. на ТД на НАП 1

– Бургас, че дружеството не разполагало с активи за покриване в сила на посоченото публично задължение и че последното извършено плащане било от 15.09.2017г. Сочи се, че ревизионният акт подлежал на предварително изпълнение, съгласно разпоредбите на ДОПК и въпреки това обвиняемата не предприела действия по изплащане на задължението си, и след като узнала за влизането му в сила, в края на 2018 г. продала фирмата на свид. Д.Р. срещу сумата от 500 лв., респ. след изпадане на дружеството в неплатежоспособност обв. В. не поискала от СлОС да открие производство по несъстоятелност. Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново решение, с което обвиняемата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и по реда да чл.78а от НК да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Впоследствие е депозирано допълнение към протеста, в което се навеждат конкретни доводи и възражения. Оспорват се изводите на районния съд за несъставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че не е доказано по безспорен начин процесното дружество да е изпаднало в несъстоятелност към 17.04.2018г., както и че липсва умисъл за извършване на престъпление от страна на обвиняемата, доколкото тя не е знаела, че е изпаднала в неплатежоспособност, нито е знаела, че обжалвания от нея ревизионен акт е влязъл в сила.

Заявява се, че от събраните и проверени в хода на разследването доказателства, както и от изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи се установява, че задължението за изплащане на задължението по Ревизионен акт № 0200201600236/28.10.2016 г. на ТД на НАП - Бургас е възникнало след съобщаването му на задълженото лице на 31.12.2016 г. и незабавното изпълнение изхожда от разпоредба на ДОПК, с която се предполага да е запознат всеки български гражданин, още повече лице, занимаващо се със счетоводство свид. Г.. В тази връзка се обосновава извод, че задължението за обвиняемата да заплати сумата по ревизионния акт е възникнало далеч преди постановяване на решението на ВАС по обжалването му и, че незнанието на закона не е извинимо обстоятелство, изключващо наказуемостта за извършено престъпление. Коментират се показанията на счетоводителя на дружеството свид. Г. Г., според които тя е знаела за задължението по ревизионния акт, но не го е отразила в книгата по задълженията на дружеството, както и допълнението, че нямало как да накара някого да заплати задълженията си и „на никого не му се плащало". Въз основа на това се прави извод, че обвиняемата е знаела за задължението си по ревизионния акт, но не е искала да го заплаща. Твърдението, че обвиняемата не е знаела за постановеното решение на ВАС по обжалвания ревизионен акт се определя като голословно, доколкото съгласно чл.138 ал.1 вр.чл.137 ал.2 от действащия към м.април 2018 г. АПК, касационната инстанция не е имала задължение да изпраща съдебните актове на страните и в този смисъл обвиняемата не е имала основания да очаква да получи официално такъв съдебен акт. С оглед на тези съображения се обосновава наличието на умисъл за извършване на деяние по чл. 227б, ал.2, вр.ал.1 от НК. Сочи се още, че деянието е съставомерно и от обективна страна, той като изготвените по делото съдебно[1]счетоводни експертизи установяват, че към 31.12.2017г. дружеството е разполагало с парични средства в размер на 24 000 лв. и задължения в размер на 3 000 лв. т.е. посочената като актив сума не е била достатъчна, за да 2 покрие задължението в размер на 32 000 лв. по ревизионния акт. Дружеството е спряло плащания по ликвидно публично-правно задължение след влизане в сила на ревизионния акт - на 17.04.2018 г., спирането на плащанията е основание за възникване на неплатежоспособност и задълженото лице следвало да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Настоява се за отмяна на решението на СлРС и за постановяване на ново осъдително решение. Не се иска събиране на нови доказателства.

В с.з. пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура - Сливен заявява, че поддържа протеста на посочените в него основания и предлага решението на районния съд да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което обвиняемата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

Обвиняемата Д. ИЛ. В., редовно призована, се явява лично и с упълномощените си защитници – адв. Ц.Б. и адв. С.С.. Адв. Б. заявява, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Сочи, че изложените в протеста обстоятелства не кореспондират със събраните по делото доказателства и същите страдат от противоречия.

Решението на съда се определя като правилно, защото съдът е направил задълбочен анализ и е приел, че деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като към 17.04.2018г. липсват каквито и да е документи, от които да стане ясно дали като се разгледа съотношението на активите и пасивите на дружеството, същото е изпаднало в несъстоятелност. Твърди се също така, че липсва и субективният елемент на вмененото й престъпление, тъй като В. не е била уведомена, че делото пред ВАС е приключило и ревизионният акт е влязъл в сила. Адв. С. се присъединява към казаното от адв. Б., като допълва, че при продажбата на фирмата, същата е имала контрагенти, с които са имали сключени договори с очаквани постъпления на парични суми. Настоява се за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста на Районна прокуратура - Сливен за неоснователен.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно:

Обвиняемата Д. ИЛ. В. е била управител и едноличен собственик на „Агро успех 2015" ЕООД – Сливен, учредена през 2015г., като дейността на фирмата била основно посредническа дейност, свързана с покупко-продажба на земеделска техника.

През периода 2017 г. - началото на 2019 г. фирмата се обслужвала счетоводно от свид. Г. С. Г.. Обвиняемата В. имала чести здравословни проблеми, което наложило да упълномощи своята приятелка – свид. М.К.Д. да се занимава с част от делата на фирмата, 3 като предварително съгласувала всичките си действия с нея.

Обвиняемата и свид. Б. се познавали във връзка с дейността, която развивало дружеството и по молба на последната на 04.08.2016 г.„Aгро успех 2015“ ЕООД гр. Сливен, предоставило в заем на свид. Б. сумата от 30 000 лв. За посочения заем бил съставен и подписан договор,в който бил определен срок за връщане на задължението 04.08.2019 г.

През 2016 г. била извършена ревизия на дейността на фирма „Aгро успех 2015“ ЕООД гр. Сливен, която приключила с РА № 02002016002365-091-001 от 28.10.2016 г. на ТД на НАП – Бургас. С посочения ревизионен акт били установени задължения на фирмата в размер на 54 332.13 лв. РА бил връчен на дружеството по електронен път с Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол“ на 31.10.16 г.

Тъй като не била съгласна с констатациите в ревизионния акт обвиняемата В. го обжалвала пред Административен съд – Бургас. С постановеното по делото съдебно решение отпаднали част от установените с РА задължения на „Агро успех 2015“ ЕООД, като по РА № 02002016002365-091-001/28.10.2016 г. на ТД на НАП - Бургас останала сумата от 32 795 лв. Решението било обжалвано от страна на ТД на НАП - Бургас, пред ВАС и било потвърдено с решение, което влязло в сила на 17.04.2018 г.

С оглед връчения ревизионен акт на 17.11.2016 г. на дружеството по електронен път, било изпратено съобщение за доброволно изпълнение /на основание чл. 221 от ДОПК/ и тъй като задължението не било погасено било образувано изп. дело № 160022621/2016 г. на публичен изпълнител при НАП- Бургас.

С Постановление на публичен изпълнител изх. № С 160020-023-0002328/19.07.2016 г., било наложено обезпечение върху банкови сметка на „Агро успех 2015“ ЕООД в „Сосиете Жунерал Експресбанк“, „Банка Пиреос“ и „Уни Кредит Булбанк“. Това значително затруднило дейността на дружеството, което не можело да ползва банковите си сметки, а имало сделки, по който следвало да бъдат извършени разплащания.

По повод на образуваното изпълнително дело обвиняемата решила и заплатила двукратно суми, а именно на 16.03.2017 г. внесла сумата от 276.58 лв.,а на 05.09.2017 г. сумата от 100 лв., които били разпределени за покриване на задълженията по още невлезлия в сила ревизионния акт, тъй като същият подлежал на предварително изпълнение.

На 28.12.2018 г. обвиняемата В., свид. Б. и свид. Д.Р. се срещнали при нотариус и дружество „Агро успех 2015“ ЕООД било прехвърлено на свид. Р..

На 10.04.2019 г. с приемо-предавателен протокол счетоводителя на дружеството – свид. Г. Г. предала на свид. Р. документи на дружеството, а именно ГФО за 2018 г., фактури за покупки и продажби за периода 2017 — 2018 г. и счетоводни регистри.

Свид. Р. също решила да продаде дружеството и на 02.05.2019 г. го прехвърлила на свид. М. С.. С приемо-предавателен протокол от 05.09.2019 г. св. Р. предала на свид. С. счетоводните документи на дружеството.

През м. май 2019 г. свид. С.. подала молба за отпускане на социални помощи за дете, 4 които й били отказани, тъй като била управител на „Агро успех 2015“ ЕООД. Тогава тя помолила своя приятел свид. К.К. да й помогне като му прехвърли дружеството. С учредителен акт от 05.06.2019 г. „Агро успех 2015“ ЕООД било прехвърлено на свид. К..

По регистрите на Окръжния съд „Агро успех 2015“ ЕООД няма подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност и дружеството не е било обявено в несъстоятелност.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че датата на която „Агро успех 2015“ ЕООД е спряло плащанията си е 05.09.2017г., когато е извършено последното плащане по данъчноосигурителната сметка на дружеството в размер на 100лв. Вещото лице е заключило, че поради непредставяне на документи от страна на дружеството не може да се отговори на въпроса дали същото е разполагала с достатъчно активи за да погаси задълженията си.