Решение № 39 от 10.05.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Смолян, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно наказателно дело № 20245440200002 по описа за 2024 година а да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Постъпила е жалба от К. З. Б. чрез адв. *** срещу наказателно постановление № 231058-001043 от 20.12.2023 г., издадено от началника на Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР – Смолян, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради недоказаност на нарушението от обективна страна, тъй като към момента на проверката жалбоподателят не е управлявал МПС, МПС не е било в движение и това е причината да откаже проверка с техническо средство. Излагат се съображения за нарушения на процесуалните правила, тъй като при вземането на кръвната проба не е спазен установеният ред с наредба № 1/19.07.2017 г..

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Въззиваемият в придружаващото жалбата писмено становище счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и законосъобразно постановено и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него адв. *** моли НП да бъде 1 отменен по изложението в жалбата съображения.

Въззиваемият – редовно призован се представлява от юр. ***, който моли да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно издадено по изложените в писмени бележки и в пледоарията съображения.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства Съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 24.11.2023 г. около 23,45 ч. жалбоподателят е управлявал на заден ход собствения му лек автомобил *** с рег. № *** на ул. „*** пред дом *** в посока от ул. „***“ към хотел ***, когато бил спрян за проверка от дежурния наряд – свид. М. и свид. С.. Автомобилът било управляван от Б. и в него нямало други пътници. Непосредствено преди проверката автомобилът спрял, но двигателят работил. Тъй като лъхал на алкохоли очите му били зачервени, водачът бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но същият отказал. Полицейските служители му издали талон за кръвна проба.

След разговор с неговия баща жалбоподателят решил да отиде до МБАЛ и да даде кръвна проба. След извършена химическа експертиза в МБАЛ – Пловдив е установено наличие на алкохол в кръвта на водача Б. 0,63 промила с протокол № 345/29.11.2023 г..

Б. бил поканен за съставяне на АУАН и на 08.12.2023 г. в негово присъствие актосъставителят - свид. М. и в присъствието на свид. *** и С. е съставен АУАН № 184904 за извършеното от Б. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Нарушителят не направил възражения.

Въз основа на акта за нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за така описаното нарушение е наложена глоба в размер на 500 лв. и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право за управлява МПС за срок от 6 месеца. Отнети са му и 8 контролни точки.

НП е връчено на жалбоподателя на 20.12.2023 г. и същият е подал жалбата пред РС – Смолян на 02.01.2024 г.

АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени полицейски органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност.

При извършената служебна проверка на АУАН и на издаденото НП съдът не установи нарушение на материалните и процесуалните правила. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП н а водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

2

За нарушение на тази забрана санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда наказания лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лв., при концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохола в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при извършване на проверката не е управлявал автомобила, тъй като същият е бил спрян. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че първоначално Б. се движил в посока от ул. „***“ към ул. „***“, когато в опит да се включи в ул. „***“ забелязал полицейския автомобил и полицейските служители, поради което предприел движение на заден ход по ул. „***“. Полицейските служители незабавно тръгнали след него и се движили на късо разстояние пред автомобила на Б., имали ясна и непосредствена видимост и са категорични в показанията си, че Б. е управлявал автомобила, а в него нямало други хора. При спирането на автомобила същият бил с работещ двигател.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и С. като еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Обяснимо е желанието на Б. да осуети проверката след като е възприел полицейските служители, предвид наличните данни в справката за нарушител/водач за предходно осъждане с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и за предходни други две административни наказвания с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, след като е бил наясно със законовите последици от извършеното нарушение.

Безспорно се установи по делото, че от химическата експертиза на взетата на жалбоподателя кръвна проба е установена концентрация на алкохол в кръвта му 0,63 на хиляда, видно от протокол № 345/29.11.2023 г.. По молба на жалбоподателя, след издаване на обжалваното наказателно постановление е извършен повторен химически анализ, в резултат на който е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,65 на хиляда с протокол № 345-К/10.01.2024 г. Разликата в установената концентрация е в рамките на допустимото и не опровергава наличието на алкохол в кръвта над предвидения в закона праг от 0,5 на хиляда, но по-малко от 0,8 на хиляда – границата на санкционната норма, приложена за установеното нарушение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно се установи от представената от МБАЛ „***“ извадка от амбулаторния журнал от 25.11.2023 г., че на жалбоподателя К. Б. е взето кръвно изследване, описано под № 63. От д-р Иванов е съставен надлежен протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол – приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1, в която е записано изрично, че са взети 3 две епруветки кръв, запечатани със стикери с №№ 102333.3 и 102333.4. Същите 2 бр. проби са били предадени на 28.11.2023 г. с протокол за получени и предадени биологични проби от ЦСМП – Смолян на ОДМВР – Смолян, а в последствие са препратени на МБАЛ – Пловдив.

Видно от писмото на „УМБАЛ – Пловдив“ АД от 28.03.2024 г., в специализираната химическа лаборатория при УМБАЛ „Пловдив“ АД, взетата от Б. кръвна проба е донесена с два броя вакуумни епруветки /моновети/ са запечатани със стикери А041211 с надпис ТМИ 102333.3 и 102333.4, като А041211 -102333.3 е използвана за първия анализ, а А041211 102333.4 е използвана за повторния анализ.

Видно от протокол № 345/29.11.2023 г., в него изрично е посочен стикер А041211.3 и талон № 102333, а в протокола № 345-К/10.01.2024 е посочен стикер А041211.4 и талон № 102333.

Предвид изложеното се опровергават възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на установените правила за вземане и изследване на кръвната проба.

Извършеното от жалбоподателя нарушение се доказва от обективна и субективна страна, като същото е извършено виновно, тъй като нарушителят е имал ясно съзнание за обществената опасност на деянието и неговите последици и е целял настъпването им.

Правилно и в рамките на фиксираните размери за така извършеното нарушение на жалбоподателя са наложени предвидените административни наказания във фиксираните в закона размери.

По изложените съображения жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

Въззиваемият е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 ЗПП, тъй като е представляван от юрисконсулт. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е определено от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които процесуалният представител на наказващия орган е участвал и е осъществил защита, а освен това е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН Смолянският районен съд се мотивира да

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1058-001043 от 20.12.2023 г., издадено от *** - Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Смолян, с което на К. З. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. **** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА К. З. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, ****да заплати на ОДМВР – Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.

Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. ***.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

5