Акт № 386 от 04.11.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Русе, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Милен Петров

Членове:Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Н. Н. като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20264500500347 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ц. Д. Т. е обжалвала Решение № 240/23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 5733/2025 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу ОДМВР- Разград, Национална агенция за приходите и В. Д. Г. иск по чл. 440 ГПК за установяване, че парично вземане, върху което е насочено изпълнението по изп. д. № 562/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № 914 и което съответства на притежаваната от Г. 1/6 идеална част от земеделските земи, принадлежи на нея, а не на длъжника.

Излага подробни съображения за недопустимост и неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че процесното вземане принадлежи по силата на договора за замяна и представителство и че съдът не е обсъдил доводите за несеквестируемост, липса на изпълняемо право и нарушаване на правото на живот и прехрана на длъжника. Оспорва представителната власт на юрисконсулта на ОДМВР- Разград и счита, че е следвало да бъде постановено неприсъствено решение. Поддържа, че районният съд е нарушил състезателното начало и равенството на страните, като се е произнесъл по възражения, които ответниците не са направили в предвидените процесуални срокове. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен, а при условията на евентуалност – делото да бъде върнато на друг състав на районния съд с указания за постановяване на неприсъствено решение. Претендира разноски за двете инстанции.

Решението е обжалвано и от ответника В. Д. Г.. Същият поддържа, че предявеният иск е основателен и че отхвърлянето му засяга интереса му да получава хранителни продукти съобразно сключения с ищцата договор от 27.03.2016 г. Развива оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, като поддържа, че съдът не е обсъдил направените възражения за несеквестируемост и липса на изпълняемо право върху процесното вземане, както и за нарушаване на правата му по Конституцията на Република България, ЕКЗПЧОС и Всеобщата декларация за правата на човека. Оспорва 1 представителната власт на юрисконсулта на ОДМВР – Разград и поддържа, че са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Счита, че районният съд неправилно е приложил чл. 93 ЗС, чл. 136 ЗЗД и чл. 453 ГПК, без ответниците да са направили съответни възражения, с което е нарушил състезателното начало и равенството на страните. Поддържа, че не са съобразени правата на ищцата по договора за замяна и представителство и като съсобственик на земеделските земи. Моли решението да бъде отменено и предявеният от Ц. Д. Т. иск да бъде уважен. Претендира разноски.

ОДМВР- Разград, чрез юрисконсулт С. М., е подала отговор на въззивната жалба на В. Д. Г., в който изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Национална агенция за приходите не е подала отговор на въззивните жалби. С молба вх. № 6993/11.06.2026 г., подадена във връзка с насроченото съдебно заседание, чрез главен юрисконсулт Е. Т., оспорва въззивната жалба на Ц. Д. Т. и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира жалбите за допустими - подадени са от заинтересовани страни по спора, в законния срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Ц. Д. Т. срещу ОДМВР – Разград, Национална агенция за приходите и В. Д. Г. с правно основание чл. 440 ГПК за установяване, че паричното вземане, представляващо полагащата се на Г. 1/6 част от наема по договори за наем на земеделски земи, върху което е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника, а на ищцата. Последната се позовава на сключен с Г. договор за замяна и представителство, по силата на който получавала наемните плащания за неговата идеална част от земите, като в замяна му предоставяла хранителни продукти.

По делото е установено, че срещу В. Д. Г. е образувано изп. д. № 562/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № 914, по което взискател е ОДМВР – Разград, а Национална агенция за приходите е присъединен взискател. Принудителното изпълнение е насочено върху вземането за наем, съответстващо на притежаваната от длъжника 1/6 идеална част от две земеделски земи – нива с площ от 4 дка и нива с площ от 20,404 дка. Имотите са съсобствени между Г., сестра му Ц. Д. Т. и тяхната майка.

На 27.03.2016 г. между Г. и Т. е сключен договор, наименован „Договор за замяна и за представителство“. С него Г. упълномощил ищцата да сключва договори и да управлява собствената му идеална част от земеделските земи. Страните уговорили Т. да получава дължимия по договорите наем за тази идеална част във вид на земеделски продукти, храна или пари, като паричните наемни плащания ставали нейна собственост от момента на изискуемостта им, а в замяна Г. следвало да получава от нея храна.

Установено е, че земеделските земи са били предмет на три договора за наем, сключени със земеделски производител Р. К., всеки със срок от една стопанска година.

Представени са документи за изплатени на ищцата наемни суми от 1708 лв., 1831 лв. и 1526 лв., както и разписки, подписани от Т. и Г., за предадени хранителни продукти – компоти, консерви и зеленчуци. В разписките е посочено, че продуктите са предоставени на Г. като обезщетение за съответната земеделска година съобразно притежаваната от него идеална част от земите.

Предмет на спора е вземането за наем за стопанската 2023–2024 г. по договора от 15.03.2023 г. в частта, съответстваща на притежаваната от Г. 1/6 идеална част от земеделските земи.

Върху това вземане е наложен запор, като запорното съобщение е връчено на земеделския производител Р. К. на 04.07.2024 г. В изпълнение на запора Р. К. е превел по сметката на съдебния изпълнител общо 305,10 лв., на два пъти – 16,67 лв. и 288,43 лв., 2 вместо да изплати тази част от наема на ищцата. Т. уведомила ОДМВР – Разград, че вземането за наем принадлежи на нея, а не на длъжника, и поискала оттегляне на искането за запор.

При така установените факти районният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен, като е приел, че договорът, на който ищцата се позовава, е непротивопоставим на взискателите в изпълнителното производство.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства и материалите по изпълнителното дело.

Ищцата обосновава твърдението си, че запорираното вземане не принадлежи на длъжника, с договора от 27.03.2016 г. Позовава се на уговорката наемните плащания за идеалната част на Г. да стават нейна собственост срещу предоставяне на хранителни продукти. За разрешаването на спора следва да се установи какво действие поражда тази уговорка, преценена във връзка с останалото съдържание на договора. От значение е дали страните са постигнали съгласие за прехвърляне на самото вземане към наемателя, при което Т. да замести Г. като кредитор, или са уредили начина на получаване и използване на доходите от неговата идеална част в отношенията помежду си. Именно от това разграничение зависи дали договорът обосновава претендираните от ищцата права върху запорираното вземане.

С договора Т. е овластена да управлява идеалната част на Г., да сключва договори за наем от негово име и да получава дължимите му плащания. При осъществяване на предоставеното представителство тя действа от името на Г., поради което самото сключване на договорите и събиране на сумите не я правят титуляр на вземането за наем.

Наред с това страните са уговорили паричните наемни плащания да стават собственост на Т. срещу предоставяне на хранителни продукти. Уговорката по т. 4 следва да се прецени във връзка както с предоставената представителна власт, така и с насрещното задължение за предоставяне на продукция, чиято равностойност и срок за предаване са обвързани с действително получения наем.

При преценката на съдържанието на договора в неговата цялост настоящият състав приема, че страните са уредили правото на ищцата да задържа получените при осъществяване на представителството парични средства срещу предоставяне на равностойна продукция. Уточнението относно изискуемостта определя началния момент на действието на тази уговорка между страните, без да променя нейния предмет — получените наемни суми, а не самото вземане към наемателя.

В. Д. Г. притежава 1/6 идеална част от земеделските земи и съгласно чл. 93 ЗС във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС има право на съответната част от наемната цена. Обсъдените договорни уговорки уреждат получаването и задържането на дължимите му суми в отношенията между него и Т., без да водят до заместването на Г. от Т. като кредитор по наемното правоотношение.

По изложените съображения въззивният състав приема, че процесното вземане остава в патримониума на Г. и уговореното между страните не представлява основание за изключването му от принудителното изпълнение.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, основани на чл. 31, ал. 1 ЗС.

Разпоредбата урежда правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и без да пречи на останалите съсобственици да я използват според правата си. Само въз основа на това право съсобственикът не придобива всички приходи от отдаването на общата вещ под наем. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите от общата вещ съразмерно с частта си. Следователно качеството на Т. на съсобственик само по себе си не обосновава придобиване на наемното вземане, съответстващо на идеалната част на Г..

3

Неоснователно е и позоваването на ищцата на придобивна давност по чл. 80, ал. 1 ЗС.

Предмет на запора е парично вземане към наемателя, а не движима вещ, върху която може да се упражнява владение и да се придобива собственост по давност. Получаването на наемни плащания през предходни години не води до придобиване по давност на вземанията за следващи периоди, независимо че произтичат от договори с еднотипно съдържание.

Доводите за несеквестируемост на земеделските земи и доходите от тях са неотносими към предмета на предявения иск. Несеквестируемостта ограничава възможността за принудително удовлетворяване от имущество на длъжника, но не променя неговата принадлежност. Защитата на длъжника срещу насочване на изпълнението върху имущество, което той счита за несеквестируемо, се осъществява по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Предмет на настоящото производство е принадлежността на запорираното вземане, а не неговата секвестируемост. Необходимостта Г. да получава хранителни продукти за прехраната си и позоваването на Конституцията, ЕКЗПЧОС и Всеобщата декларация за правата на човека също не установяват права на ищцата върху процесното вземане и не обосновават уважаване на иска.

Позоваването на т. 3 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не обосновава различен извод. Дадените разяснения разграничават контрола върху действията на съдебния изпълнител от разрешаването на материалноправния спор. Обстоятелството, че решението по жалба срещу изпълнително действие не формира сила на пресъдено нещо относно материалното право, не разширява предмета на предявения иск. В настоящото производство съдът следва да разреши спора за принадлежността на запорираното вземане, а не да извършва обща проверка на законосъобразността на изпълнителното производство или да преразглежда основанието, въз основа на което е издаден изпълнителният лист.

Не може да бъде споделено и разбирането за противоречие между чл. 453 ГПК и чл.

136 ЗЗД. Двете разпоредби уреждат различни въпроси — противопоставимостта на права и сделки на взискателя и присъединените кредитори, съответно реда за предпочтително удовлетворяване на вземанията. Обстоятелството, че договорът е наименован „за замяна и представителство“, не изключва приложението на правилата за прехвърляне на вземания, ако уговорките му имат такова действие. Доводите относно привилегията на разноските по изпълнението и разпределението на събраните суми не разрешават спора за принадлежността на запорираното вземане. Дори вземането на ОДМВР – Разград да не се ползва с привилегия, това не установява, че запорираното наемно вземане принадлежи на ищцата.

Разпечатката съдържа 39 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbbf723d-4c26-44a9-9305-7f9b8df6a137