Определение № 5635 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5635 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512840 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 във вр.с чл.274 - 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№334524/14.10.2025г. от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, чрез процесуален представител юрисконсулт М.А., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва определение рег.№41767 от 08.10.2025г., постановено по ч.гр.дело №14756/2025г. по описа на СРС, Г.О., 120-ти състав, с което е оставена без уважение молба вх.№289396/01.09.2025г., подадена от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000 – заявител в заповедното производство, с искане за изменение на определение рег.№35309 от 26.08.2025г., постановено по ч.гр.дело №14756/2025г. по описа на СРС, Г.О., 120-ти състав, в частта за разноските относно присъдено в полза на адв.С.Е.Х. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на длъжника – Ц.П.Ч., като намали присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на закона и трайно установената съдебна практика. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство следва да се определи по правилата за материален интерес, съгласно чл.7, ал.7 Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./. Поддържа се, че в случая се касае за подаване на възражение по чл.414 ГПК, което е бланкетно по същество и немотивирано. Излага се, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника за подаване на възражение в заповедното производство не следва да бъде обвързано с материалния интерес. Наред с изложеното се излага още, че първостепенният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство следва да съобрази и Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., което в случая 1 не е приложено. Поддържа се също така, че първостепенният съд е следвало да определи възнаграждението при съобразяване на вида на спора, вида и количеството на действително извършена работа от пълномощника и ниската фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да уважи направеното в молба вх.

№289396/01.09.2025г., подадена от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, искане за изменение на определение рег.№35309 от 26.08.2025г., постановено по ч.гр.дело №14756/2025г. по описа на СРС, Г.О., 120-ти състав, в частта за разноските относно присъдено в полза на адв.С.Е.Х. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на длъжника – Ц.П.Ч., като намали присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер.

Ответникът по частната жалба – адв.С.Е.Х., процесуален представител на Ц.П.Ч., е депозирал писмен отговор, в който е взел становище за неоснователност на подадената частна жалба. Наведени са доводи, че срокът за направеното искане на изменение на адвокатското възнаграждение е преклудиран, както и че няма основание да се приеме, че същото е прекомерно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление вх.№90373/14.03.2025г., подадено от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ц.П.Ч., с ЕГН **********, по което е образувано ч.гр.дело №14756/2025г. по описа на СРС, Г.О., 120ти състав. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.03.2025г., с която е разпоредено на длъжника – Ц.П.Ч., да заплати в полза на кредитора „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, сумите, посочени в заявлението.

Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено от длъжника – Ц.П.Ч., чрез пълномощник адв.С.Е.Х., с приложено пълномощно, възражение по реда на чл.414 ГПК, в което е обективирано възражение за изтекла погасителна давност досежно вземанията, предмет на издадената на 27.03.2025г. заповед рег.№9249 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както и се релевира довод, че длъжникът не е в договорни отношения със заявителя – „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв.. Към възражението са приложени пълномощно от 27.04.2025г., с което длъжникът - Ц.П.Ч., е упълномощила адв.С.Е.Х. за процесуален представител в заповедното производство, както и договор за правна защита и съдействие от 27.04.2025г., сключен между тях, с който е договорено, че предоставената от адв.С.Е.Х. правна помощ в заповедното производство е безплатна, на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв., поради материално затруднение на длъжника, както и списък по чл.80 ГПК относно претендирани от пълномощника адв.С.Е.Х. разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на длъжника - Ц.П.Ч. в заповедното производство в размер на сумата от 400.00 лв..

С разпореждане от 10.07.2025г. на заявителя - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, са дадени указания от първостепенния съд по реда на чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на иск в законоустановения едномесечен срок за установяване на вземанията по издадената на 27.03.2025г. заповед рег.№9249 за изпълнение на парично 2 задължение по чл.410 ГПК. Видно от данните по делото, в дадения законоустановен едномесечен срок, заявителят

- „СОФИЙСКА ВОДА“ АД не е представил доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането срещу длъжника – Ц.П.Ч..

С определение рег.№35309 от 26.08.2025г., постановено по ч.гр.дело №14756/2025г. по описа на СРС, Г.О., 120-ти състав, е обезсилена издадената на 27.03.2025г. заповед рег.№9249 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, срещу длъжника Ц.П.Ч.. Със същото определение е осъден заявителят - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, да заплати на адв.С.Е.Х. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на длъжника – Ц.П.Ч. в заповедното производство.

С молба вх.№289396/01.09.2025г., подадена от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, чрез процесуален представител юрисконсулт М.А., се прави искане по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на определение рег.№35309 от 26.08.2025г., постановено по ч.гр.дело №14756/2025г. по описа на СРС, Г.О., 120-ти състав, в частта за разноските относно присъденото в полза на адв.С.Е.Х. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на длъжника – Ц.П.Ч. в заповедното производство, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер.

С обжалваното определение рег.№41767 от 08.10.2025г., постановено по ч.гр.дело №14756/2025г. по описа на СРС, Г.О., 120-ти състав, по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба вх.№289396/01.09.2025г., подадена от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, с искане за изменение на определение рег.№35309 от 26.08.2025г., постановено по ч.гр.дело №14756/2025г. по описа на СРС, Г.О., 120-ти състав, в частта за разноските относно присъдено в полза на адв.С.Е.Х. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на длъжника – Ц.П.Ч., в заповедното производство като се намали присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер. В мотивите на обжалваното определение е прието от първостепенния съд, че адв.С.Е.Х., осъществил безплатна правна помощ на длъжника в рамките на заповедното производство, има право на адвокатско възнаграждение, поискано изрично с подаденото по реда на чл.414 ГПК възражение срещу издадената на 27.03.2025г. заповед рег.№9249 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като присъденият размер е изчислен съобразно нормата на чл.7, ал.7 Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./.

Изложени са аргументи, че подаденото възражение е подробно и мотивирано, както и че не е налице грешка в изчислението, пропуск или друга непълнота. По така изложените съображения е прието за неоснователно искането на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, за изменение на постановеното определение в частта за разноските.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба, подадена от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК 130175000, с която е сезиран съдът, е срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият въззивен състав счита, че така изложените аргументи от първостепенния съд са незаконосъобразни, тъй като при определяне на адвокатското възнаграждение, дължимо на процесуалния представител на ответника – длъжник за осъществена безплатна правна помощ в заповедното производство е неприложима разпоредбата на чл.7, ал.7 Наредба №1 от 09.07.2004г., която се отнася за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение, но същата се прилага единствено по отношение на заявителя, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай, неправилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на адв.С.Х. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., чийто размер се определя от съда, а не от процесуалния представител, съгласно приложен списък за разноски, като посочените в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа от пълномощника и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В разглеждания казус, за определяне на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника за осъществената безплатна правна помощ в заповедното производство, изчерпваща се с депозиране на възражение по чл.414 ГПК, съдът съобразява разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, актуалната съдебна практика на ВКС /напр. определение №50015 от 16.02.2024г. на ВКС по т.дело №1908/2022г., I Т.О., Т.К., определение №343 от 15.02.2024г. на ВКС по т.дело №1990/2023г., II Т.О., Т.К., определение №174 от 26.04.2021г. по ч.гр.дело №560/2021г. по описа на ВКС/, разпоредбите на чл.26 - чл.27 НЗПП и тази на чл.3 ГПК, като приема, че липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на случая в силно формализираното заповедно производство. При отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид, че разписаното в Наредба №1/2004г. не е задължително за съда при определянето на размера на адвокатското възнаграждение на адв.С.Х., осъществил безплатна правна помощ на длъжника – Ц.П.Ч. като е депозирал от нейно име възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство, въззивният съд приема, че справедливото овъзмездяване на положения от последния труд, изчислен съобразно чл.36, ал.2, изр.2 ЗАдв., използвайки като ориентир чл.6, ал.1, т.5 Наредба №1/2004г. и в съответствие с решението на СЕС, е в размер на сумата от 50.00 лв..