Определение № 412 от 27.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. София, 27.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600486 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 446, ал. 2 НПК вр. глава 22 -ра НПК Образувано е по жалба на осъденото лице О. З. срещу определение от 21.03.2023г. на Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение, постановено по нчд № 156/2023г. с което съдът, на основание чл. 446, ал. 2 НПК вр. чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС, е определил „специален режим“ за изтърпяване на наложеното на О. З. наказание осем години лишаване от свобода по протоколно определение № 425/31.01.2023г. по нчд № 4 519/2022 на Софийски градски съд.

Жалбоподателят не представя доводи срещу определението. Моли делото да бъде разгледано в публично заседание.

Софийски апелативен съд, като се запозна с жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата подадена в срок и е допустима за разглеждане.

По искането за промяна на реда за разглеждане на делото: в настоящото производство принципният ред по чл. 345, ал. 1 НПК е в закрито съдебно заседание. По изключение и по преценка на съда за необходимост, разглеждането може да се проведе и в публично съдебно заседание с призоваване на страните.

Жалбоподателят не е посочил причини за изключение от общия ред. Сам съдът служебно не намери такива.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Доколкото лишеният от свобода не представя никакви конкретни нарушения допуснати от първия съд, контролът на определението се провежда изцяло 1 служебно.

Окръжен съд Кюстендил е бил сезиран с предложение по чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС вр. чл. 445, т. 2 НПК от началника на Затвора Бобов дол, за определяне на „специален режим“ за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ спрямо осъдения О. З..

За да постанови определението си, окръжният съд вярно е приел, че са налице основанията на закона, макар, според настоящата инстанция, това да се отнася само за част от приетите от него релевантни факти и съответно - по част от съображенията му.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС е разположена систематично в глава осма: „Места за лишаване от свобода“ раздел пети: „Режим в местата за лишаване от свобода“. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗИНЗС режимът в местата за лишаване от свобода спомага за осъществяване на целите на наказанието. Следователно, телеологичното и систематично тълкуване на нормата на чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС налага извод, че приложното й поле спрямо лицата е лишени от свобода, изтърпяващи наказание, и на които съответно е определен режим на изтърпяване.

Систематичното тълкуване и с нормата на чл. 67 ЗИНЗС, разположена в същия раздел и касаеща замяна на режим със следващ по-тежък, също налага извод, че разумът на нормата и на чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС е за утежняване положението на лишени от свобода чрез утежняване на режима за изтърпяване на наказанието.

Следователно, не става въпрос за просто налагане на дисциплинарно наказание от кръга на тези по чл. 101 ЗИНЗС, каквото може да се наложи и на настанен в затвора обвиняем или подсъдим на основание чл. 257, ал. 3 ЗИНЗС, а за специфична мярка с принудителен характер. Мярката ограничава права и свободи на лицето, но извън кръга на наказанията в тесен смисъл, и е приложима само спрямо осъдени лишени от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС: по предложение на началника на затвора окръжният съд по местоизпълнение на наказанието може да определи специален режим на лишени от свобода, които са настанени в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред, влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода и представляват реална опасност за сигурността им.

На първо място, изискването на закона за субекта на проявите, визирани в закона, и основание за налагане на специалния режим, е лишен от свобода, настанен в затвор или затворническо общежитие от закрит тип . Стриктното тълкуване на нормата, налага извод, както вече се и отбеляза по – горе, че субекти да бъдат само лица осъдени с влезли в сила присъди на лишаване от свобода, тъй като само тогава те биват настанени в затвори или затворническо общежитие от закрит тип. Съгласно чл. 58, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС, това са осъдени с първоначално определен строг режим.

По аргумент за противното, всякакви прояви на лица с качество на 2 подсъдими и задържани под стража, т.е. такива, които все още не изтърпяват наказание, още по-малко, когато не са настанени при строг режим в затвори или затворническо общежитие от закрит тип, са ирелевантни. Прояви на такива лица не са от кръга обстоятелства от значение за приложението на закона.

Оттук нататък, предпоставките на закона по чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС, за извънредно определяне на „специален режим“ за лишени от свобода на строг режим, а именно: грубо или системно нарушаване на установения ред, отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода и представляване реална опасност за сигурността им, са уредени алтернативно. Достатъчно е да е налице коя да е от тях, за да се приеме, че е налице основанието на закона.

Предвид изложеното, окръжният съд е приложил материалния закон частично погрешно, когато го е приложил и към факти, които не се подвеждат под неговата норма. Под състава на чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС съдът е подвел и прояви на лицето отпреди осъждането му и отпреди изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, когато съответно не е бил с определен никакъв режим, още по-малко строг. Правилното приложение на закона е налагало тези прояви да бъдат изключени от фактическия състав на правонарушенията. Но и изключването на тези прояви не води до промяна на крайния изход на делото, съответно и на правилността на приложения закон, но вече като приложен само към релевантния фактически състав.

Съгласно доказателствата по делото, О. З. е постъпил в Затвора София на 29.06.2021г. като обвиняем и задържан под стража по ДП 227- ЗМК 2268/2020 на 03 РУ СДВР, пр.пр. № 22868/2020 на СГП, преведен от ареста на ОС ИН гр.

София, и по внесен обвинител акт и образувано нохд № 2558/2021 на Софийски градски съд, НО, 13-ти състав.

О. З. е осъден с определение за одобряване на споразумение от 27.06.2022г., в сила от същата дата, по нохд № 11828/2021 на СРС, НО, 1-ви състав за престъпление по чл. 131а, вр. чл. 29 НК на две години лишаване от свобода при строг режим. Наказанието е приведено в изпълнение на 25.08.2022г.

Следователно лишеният от свобода е със статут на осъден и изтърпяващ наказание лишаване от свобода при съответния строг режим, считано от 25.08.2022г.

О. З. е осъден и с присъда № 20 от 20.10.2021г. на СГС, НО, 13 състав, по нохд № 2558/21, /по което дело като подсъдим и задържан под стража е постъпил в Затвора София на 29.06.2021г./. С присъдата О. З. е признат за виновен за престъпление по чл. 199, ал.1 т. 4 НК и осъден на шест години лишаване от свобода при „строг“ режим.

Присъдата е в сила от 26.10.2022г. Приведена е в изпълнение на 28.10.2022г.

С определение № 425 от 31.01.2023г. по нчд № 4519/2022, СГС, НО, 31 – ви състав, на основание чл. 25 и чл. 23 НК определил общо наказание между тези по двете осъждания - шест години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 3

НК увеличил на осем години, при първоначален „строг“ режим. Определението е влязло в сила на 16.02.2023г.

Понастоящем, следователно, осъденият З. изтърпява това общо наказание, с начало на изпълнение – 25.08.2022г., датата на привеждане в изпълнение на едно от наказанията в съвкупността - това по нохд № 11828/2021 на СРС, НО, 1-ви състав.

Следователно, само проявите на осъдения от 25.08.2022г. нататък, до визираните такива в предложението на началника на затвора Бобов дол с крайна дата – 02.03.2023г., имат правно значение за фактическия състав на мярката по чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС. В тези фактически рамки въззивният съд разгледа правилността на определението на контролирания съд. респективно основателността на предложението на началника на затвора.

Осъденият, за релевантния престой в пенитенциарните заведения в София и Бобов дол /преведен там на 06.01.2023г./, имал конфликтно поведение, което правило невъзможно съжителството му с други лишени от свобода.

Подсъдимият е имал проблемно поведение с автоагресивни прояви, поради което, в Затвора София от 02.09.2022г. нататък е бил в двукратно преместван от една група в друга.

На 01.11.2022г. също в Затвора София е бил настанен в обособено спално помещение за хора със специфични нужди, поради инициирани физически саморазправи с други лишени от свобода с цел съхраняване неговите и на другите лишени от свобода живот и здраве.

За престоя си в Затвора София О. З. нарушавал системно реда и дисциплината.

За периода след 25.08.2022г. е наказван три пъти:

1.Със заповед на началника на Затвора София № 623/16.11.2022г. с „писмено предупреждение“, за проява от 13.10.2022г. - словесен спор и физическа саморазправа с друг лишен от свобода и за държане на опасен предмет – пирон дълъг около 8 мм.

2.Със заповед на началника на Затвора София № 625/16.11.2022г. с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни, за проява от 01.11.2022г. - словесен конфликт с друг лишен от свобода, ексалирал до хвърляне на метален стол от О. З. към опонента.

3.Със заповед на началника на Затвора София № 585/09.12.2022г. със „забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода“ за срок от три месеца, за проява от 08.11.2022г. - отказ на З. да предостави личен багаж за проверка, агресивно държане спрямо служител на затвора, ритане по маса и плюене на служителя, опит за нанасяне на удар на служителя.

Поради грубо и системно нарушаване на реда в Затвора София, със Заповед 4

№ Л-71/06.01.2023г. на главния директор на ГДИН, на основание чл. 62, ал.1, т. 4 ЗИНЗС лишеният от свобода О. З. бил преместен за доизтърпяване на наказанието от Затвора София в Затвора Бобов дол.

От настаняването в Затвора Бобов дол с лишения от свобода се провежда усилена работа – ежедневни разговори и беседи, със задача да мотивират осъдения да спазва реда и правилата в затвора и да изгражда добри взаимоотношения с другите лишени от свобода. Въпреки усилията на пенитенциарните служители О. З. не показвал критично отношение в поведението си, напротив – рационализирал последиците от действията си и обвинявал другите, продължавал с негативното поведение.

За краткия престой в Затвора Бобов дол осъденият е наказван пет пъти със заповеди на началника на затвора:

1.Със заповед № 39/26.01.2023г., с „писмено предупреждение“ за проява от 16.01.2023г. - неспазване на правилата за поддържане на хигиена и отказ да го прави.

2.Със заповед № 42/26.01.2023г., с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от пет дни“ за проява от 17.01.2023г. нарушаване на реда при утринна проверка – отказ да стане и да се приведе в подходящ вид.

3.Със заповед № 77/ 09.02.2023г. , с „лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“ за проява от 29.01.2023г. – като тази по предходната заповед.

4.Със заповед № 116/23.02.2023г., с „изолиране в наказателна килия за срок от осем денонощия“ за проява от 15.02.2023г. - физическа саморазправа с друг лишен от свобода.

5.Със заповед № 148/02.03.2023г. с „лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“, за проява от 28.02.2023г. , че при утринна проверка не е станал и не се привел в подходящ вид.

При така изложеното, дори при стеснената релевантна фактология, следва да се сподели изводът на първия съд, че поведението на лишения от свобода е осъществило признаците на закона по чл. 68, ал 1 ЗИНЗС за системно нарушаване на установения ред, за отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода и за представляване реална опасност за сигурността им.

Очевидно дисциплинарните наказания, преместването в друг затвор и допълнителната социално-възпитателна работа с него, се оказват неефективни да променят лишения от свобода и го мотивират да има прилично, етично, възпитано и безопасно държане, и като цяло – да спазва реда в затвора.