Решение № 5353 от 19.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5353 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510190 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11889 от 06.07.2023 г. по гр.д. № 60376/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Е. Ч. Н. дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата 10 808,92 лв., представляваща главница по договор за кредит № 646275/07.06.2011 г., ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 33339/2022 г. на СРС, като е отхвърлен иска за разликата над 10 808,92 лв. до пълния предявен размер от 13 172,32 лв. като погасен по давност, и изцяло иска за сумата 852,61 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.06.2011 г. до 21.11.2016 г.

Всяка от страните е осъдена да заплати на насрещната страна разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответницата Е. Ч. Н. в частта му, с която е признато за установено, че дължи сумата 10 808,92 лв. – главница по договор за кредит № 646275/07.06.2011 г. В жалбата се излагат възражения срещу изводите на районния съд, че процесният договор за кредит отговаря по форма и съдържание на ЗПК и ЗЗП; че кредитът е усвоен; както и че вземането за спорната част от главницата не е погасено по давност.

Излага се оплакване, че по делото не са представени доказателства за усвояването на сумата по процесния договор за кредит, въпреки направеното с отговора на исковата молба изрично оспорване на твърдяното от ищеца усвояване на тази сума. Поддържа се, че неправилно 1 първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството за усвояване на кредита е в доказателствена тежест на ответницата. Според жалбоподателката фактът на предоставяне на сумата по договора за кредит е в тежест на доказване от ищеца – същият следвало да докаже, че е предоставил сумата по кредита, както и че поради твърдяното от него неизпълнение същият има претенция в претендирания размер.

Въззиваемата страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е предявило срещу Е. Ч. Н. искове за установяване съществуването на негови вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 33339/2022 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 13172,32 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 646275/07.06.2011 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 852,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2011 г. до 21.11.2016 г.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата Е. Ч. Н. договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 646275/07.06.2011 г., с общ размер на кредита от 20403,60 лв. Твърди, че кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 269,55 лв., като общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на кредитодателя, е в размер на 32346 лв. Твърди се, че ответницата не е погасила пълните вноски съгласно уговорения погасителен план и съобразно същия е изпаднала в забава.

Твърди се, че с договор за цесия от 21.11.2016 г. кредитодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърлил вземанията по процесния договор за кредит на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”. До ответницата било изпратено от ищеца /упълномощен за това от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД/ уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит, което било получено от нея.

С писмения си отговор ответницата оспорва исковете. Излага възражение, че приложеният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията за форма и съдържание съгласно ЗПК и ЗЗП. Навежда и довод че към исковата молба липсват каквито и да е доказателства за усвояване на процесния кредит. Не били налице и никакви данни за движението по кредита, нито по какъв начин е формирана претенидраната сума за главница от 13172,32 лв. Прави и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 99 от ЗЗД, и чл. 86, ал 1 от ЗЗД – за признаване съществуването на вземания на ищеца по 2 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по гр.д. № 33339/2022 г. на СРС, за сумата 13172,32 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 646275/07.06.2011 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 852,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2011 г. до 21.11.2016 г.

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК, и предявяването им в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Представен е договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 646275, сключен на 07.06.2011 г. между Е. Ч. Н. като потребител и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, подписан от двете страни, както и Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит. Авторството на подписа, положен за потребител на договора да кредит и ОУ, не е опровергано от доказателствата по делото. По силата на този договор кредитодателят се задължил да предостави на потребителя паричен кредит в размер на 18000 лв., при комисионна в размер на 540 лв. В договора е посочено, че кредитополучателят дължи застрахователна премия в размер на 2403,60 лв. по застраховка „Кредитна протекция плюс”, като общата стойност на кредита възлиза на сумата 20403,60 лв. Посочен е годишен лихвен процент в размер на 9,992% и годишен процент на разходите по кредита /ГПР/ в размер на 11,17%. Посочено е, че кредитът следва да се погаси на 120 месечни вноски, всяка в размер на 269,55 лв., първата от които е дължима на 07.07.2011 г.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от представените ОУ посочената в договора месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответната част от застрахователната премия, в случай, че има сключен договор да застраховка при условията на чл. 5 от ОУ.

Съгласно приетото във въззивното производство като неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, на 08.06.2011 г. „Уникредит Кънсюмър Фейненс” ЕАД е превело от банковата си сметка в „Уникредит Булбанк” АД по банковата сметка на Е. Ч. Н. в същата банка сумата 17460 лв., с основание на превода – паричен заем по договор 646275. Следователно, е доказано, че на ответницата е предоставена сума в размер на 17460 лв. съгласно процесния договор за кредит, т.е. че тази сума е усвоена от нея.

Според заключението предвидената в договора и в погасителния план към него месечна погасителна вноска от 269,55 лв. включва: чистата стойност на кредита /отпуснатата сума/, застрахователната премия по застраховка „Кредитна протекция плюс” № 646275/07.06.2011 г. и договорната лихва. Общата дължима от потребителя сума по договора възлиза на 32346 лв. Извършените от ответницата плащания по процесния договор за кредит в периода от 08.07.2011 г. до 16.03.2016 г. възлизат на сумата 15456,32 лв., като с тази общо платена сума са погасени: лихва в размер на 8134 лв.; главница в размер на 7230,35 лв. и лихва за просрочие в размер на 91,97 лв.

3

С договор за цесия от 21.11.2016 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си, произтичащи от договори за заем, описани в Приложение № 1 към договора, сред които са вземанията към ответника Е. Ч. Н. по договор № 646275. Цедентът е упълномощил ищеца да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за цесията. До ответницата е изпратено уведомление от ищеца за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, което е било получено от последната на 13.12.2016 г.

Като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 ЗПК за процесния договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ако договорът за кредит е недействителен поради неспазване на посочените в чл. 22 от ЗПК изисквания, потребителят връща само чистата стойност на кредита, на не дължи лихви и други разходи – чл. 23 от ЗПК. Ако договорът за потребителски кредит е действителен, но определени клаузи в него са нищожни, тези клаузи не пораждат правно действие – чл. 146, ал. 5 от ЗЗП.

В чл. 11, ал. 1 от ЗПК е установено съдържане на договора за потребителски кредит.

Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно 4 чл. 10, пар. 2, б. „ж” от тази директива договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани при изчисляването на този процент. В чл. 23 от същата е предвидено, че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.