Решение № 1375 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100507876 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258- 273 ГПК.

С решение № 2218 от 18.03.2022г., постановено по гр. д. № 40037 по описа за 2021г. по описа на Софийския районен съд, 128 състав, е признато за установено по отношение на "Софийска вода" АД, че М. П. Г. не дължи сумата 130,77 лева, представляваща начислени задължения за предоставени ВиК услуги в имот, с адрес с. Бистрица, ул. “****” 28, клиентски номер 1005431074, за периода 03.07.2020г.- 28.12.2020г. и 20.01.2019г.02.07.2019г. и сумата 98,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2019г.- 12.09.2020г.

Със същото решение са отхвърлени предявените отрицателно установителни искове за цена на питейна вода над сумата 130,77 лева до 3582,72 лева и за периода и 02.07.2019г.02.07.2020г. и 29.12.2020г.- 25.01.2021г. и за обезщетение за забава над сумата 98,99 лева до сумата 349,76 лева и за периода 13.09.2020г.- 07.06.2021г.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е останал ищецът в първоинстанционното производство. Същият изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че е потребител на питейна вода, тъй като е носител на правото на собственост върху имота, както и, че ищецът следва да носи отговорност за имуществени вреди на ответника, заплащайки цена на ползваната вода, тъй като по делото не се установява кога имотът е присъединен към водопроводната мрежа, без да е спазен предвидения в Наредба № 4 от 14.09.2004г. ред, респ. че присъединяването е 1 направено от ищеца, и че начисленото количество питейна вода е действително доставено.

В обобщение, с доводи за нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната част.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От изисканата от първоинстанционния съд справка от Агенция по вписванията се установява, че на 26.07.2005г. във входящия регистър, воден от Служба по вписванията, е вписан акт за дарение на процесния недвижим имот, съгласно който ищецът има качеството на дарен.

От представения пред първоинстанционния съд Протокол № КНВ 0016832/ 2020 от 21.07.2020г. се установява, че на 21.07.2020г. е извършена проверка от служители на “Софийска вода” АД в обект, намиращ се в с. Бистрица, ул. “****” № 28. При извършената проверка служителите са констатирали, че процесният имот е свързан нерегламентирано към водопроводната мрежа и има изграден СВО, от силно корозирали тръби, и водомерна шахта с водомер, тип Ф ¾ тип Белацица, който не е пломбиран.

От представения приемо- предавателен протокол № 0000142220/ 23.09.2020г. се установява, че обектът е присъединен към водопроводната мрежа на 23.09.2020г.

От заключението на КСТИЕ се установява, че в имота има изградено СВО от силно корозирали поцинковани тръби и водомерна шахта с водомер, тип Ф ¾, който не е пломбиран. Според вещото лице, количеството питейна вода, което следва да бъде начислено за процесния период, е 1976,40 куб.м.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.

Първият въпрос, за разрешаването на който делото е пренесено пред настоящата инстанция, е притежава ли ищецът правото на собственост върху процесния имот.

На 26.07.2005г. във входящия регистър, воден от Служба по вписванията, е вписан акт за 2 дарение на процесния недвижим имот, съгласно който дарен по договора е ищецът.

В първоинстанционното производство ищецът не е оспорил насрещно достоверността на информацията, съдържаща се в извлечението от книгите, водени от Службата по вписванията и удостоверяващо надлежно за целите на производството, с оглед поставения за решаване пред съда правен спор, качеството на потребител. Оспорвания в посочения смисъл са направени едва във въззивната жалба, поради което настоящият състав счита, че възражението е преклудирано и не следва да бъде разгледано.

При извод за неоснователност на първото възражение, следва да се разгледа следващотоналице ли е основание за начисляване на процесната сума като стойност на предоставени В и К услуги през посочения период.

В случая отречената от ищеца сума се претендира от ответното дружество вследствие на незаконно присъединяване.

В жалбата е наведено оплакване, че ищецът не следва да носи отговорност за имуществени вреди на ответника, заплащайки цена на ползваната вода, тъй като по делото не се установява кога имотът е присъединен към водопроводната мрежа, без да е спазен предвидения в Наредба № 4 от 14.09.2004г. ред, респ. че присъединяването е направено от ищеца.

Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор (в този смисъл решение № 214/09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г. на ВКС, IV г.о.). И в двата случая се касае до консумиране или създаване на условия за консумиране на вода извън нормативно установения ред и без това да се отчита или заплаща. За да се ангажира тази отговорност, не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите и че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения. Последното произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими са и двете форми на вина /умисъл или небрежност като вината се предполага до доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава/. С оглед на това в тежест на потребителя е да установи, че въздействието върху пломбите или водомера е настъпило в резултат на обективни причини /напр. природно бедствие и пр./ като последното не го освобождава от задължението да уведоми своевременно ВиК оператора за установените повреди и неизправности. Извън горните разсъждения, следва да се посочи, че в случая ищецът е подписал констативния протокол без възражения и не го е оспорила по съдържание в процеса, поради което неговата удостоверителна сила следва да бъде зачетена. В т.см.

3 разрешението, дадено с решение № 4 от 4.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3756/ 2013г., III г.о., ГК, “Не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите и че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението.

Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения”.

В светлината на изложеното, във всеки случай на незаконно присъединяване на към водопроводната мрежа, потребителят дължи обезщетение за ползваната вода без измервателен уред (така решение № 320/14.07.2011г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 231/2010г.).

Относно количеството начислена питейна вода, следва да се посочи следното:

Действията на ищеца са довели до незаконното му присъединяване и невъзможност за отчитане и заплащане на потреблението му на питейна вода по предвидения в наредбата ред. С оглед на това той носи предвидената в чл. 37 Наредба № 4/ 2004г. отговорност.

Съгласно посочената разпоредба, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по- малък (каквито доказателства не са представени). Посочената норма цели в случай на установено нарушение (присъединяване към ВиК мрежата не по законовия ред), в резултат на което са потребени ВиК услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да бъде преустановено, а ВиК операторът да бъде обезщетен за ползваните вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството изразходвани, отведени и пречистени води. В този смисъл решение № 124 от 09.04.2015г. на ВКС по гр.д. № 4703/ 2014 г., IV г.о.

Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск по основание и размер.

Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен извод, което обуславя извод за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната част, следва да се потвърди.

Разноски:

С оглед извода за неоснователност на въззивната жалба право на разноски има въззиваемата страна. Същата не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2218 от 18.03.2022г., постановено по гр.д. № 40037 по 4 описа за 2021г. по описа на Софийския районен съд, 128 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от М. П. Г., против “Софийска вода” АД отрицателно установителни искове за установяване недължимостта на цена на питейна вода, начислена по партидата за обект, намиращ се в с. Бистрица, ул. ****” № 28, над сумата 130,77 лева до 3582,72 лева и за периода 02.07.2019г.- 02.07.2020г. и 29.12.2020г.- 25.01.2021г., и за обезщетение за забава над сумата 98,99 лева до сумата 349,76 лева и за периода 13.09.2020г.07.06.2021г.

В частта, в която е установено, че М. П. Г. не дължи на “Софийска вода” АД сумата 130,77 лева, представляваща начислени задължения за предоставени ВиК услуги в имот, с адрес с. Бистрица, ул. “****” 28, клиентски номер 1005431074, за периода 03.07.2020г.28.12.2020г. и 20.01.2019г.- 02.07.2019г., и сумата 98,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2019г.- 12.09.2020г. първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5