Решение № 137 от 25.11.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. гр.Мадан, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100230 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ф. И." ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х." №... чрез пълномощника юрисконсулт В. Ц. против Ф. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М., обл. С..

В исковата молба се твърди, че на 21.12.2018 г. между „Б.П. П." ЕИК *** и Ф. А. К., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредите номер ***/наричан по-долу Договор за кредит/, въз основа на който между страните е възникнало облигационно отношение. По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 3 000,00 лева, която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка (чл. 1 от Условия по договора). В чл. 2 от договор за кредит страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 105,00 лева, срещу която кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който лихвен процент е в размер на 30,24 %. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за потребителски цели. Кредитодателят „Б. П. П." е изпълнило всички свои задължения по Договора за кредит. От своя страна, кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 36 броя месечни погасителни вноски. Кредитополучателят ответник в настоящото производство, не изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит. Кредитополучателят е направил към първоначалния кредитор пет плащания, както следва: на 18/02/2019 в размер от 146,05 лева, на 27/03/2019 в размер от 150,00 лева, на 09/05/2019 в размер от 288,15 лева, на 15/07/2019 в размер от 292,10 лева, на 22/10/2019 в размер от 438,15 лева.

1

На 22.04.2020г. между кредитодателя „Б. П. П." ЕИК *** в качеството му на цедент и „Ф. И." ЕАД, ЕИК *** в качеството му на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на периоди, индивидуално договорени между страните, не по-дълги от 2 месеца от последното прехвърляне, определено портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1.

На 22.04.2020г. е подписано Приложение № 1, в което подробно са индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. По силата на договора за продажба и прехвърляне на вземания и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищецът. Ответникът бил уведомен за извършената цесия. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 05.01.2022г., но предвид изпадането на длъжника в забава още на 05.11.2019г., доверителят ми, в качеството си на кредитор, се е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем на 16.06.2021 г. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът подал заявление по чл. 410 ГПK. По образуваното ч.гр.д.№ 983/2021г. по описа на Районен съд Смолян била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното ищецът е формулирал искане да бъде признато за установено, че Ф. А. К., дължи на „Ф.И.", следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.

№ 983/2021 г. по описа на Районен съд Смолян: 2 610,27 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 895,56 лева договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.11.2019 г. до 05.06.2021 г.; 146,64 лева лихва за забава, която представлява сбор от 85,17 лева, начислена за периода от 06.11.2019 г. до 13.03.2020г., и 61,47 лева, начислена за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. включително.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 983/2021 г. по описа на РС Смолян в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 983/2021 г. по описа на Районен съд Мадан за следните суми: 2610,27 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано то 16.09.2021 г. до окончателното плащане, 980,28 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.11.2019 г. до 16.06.2021 г., 146,64 лева- обезщетение за забава за периода от 06.11.2019г. до 10.09.2021г., както и направените разноски в размер на 74,75 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като вземанията произтичат от Договор за кредит № *** от 21.12.2018г. ,сключен между Б. П. П. и длъжника- ответник в настоящото производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца – заявител в заповедното производство, е указано да предяви 2 настоящите искове по чл. 422 ГПК, което същия е направил в срок. С оглед изложеното предявените искове са процесуално допустими.

Като доказателство по делото е приет Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 21.12.2018г., сключен между Б. П. П. и Ф.

А. К., със следните параметри: размер на кредита за потребителски цели 3000 лева, 604,80 лева застрахователна премия, 105 лева – такса ангажимент, брой погасителни вноски 36 бр., месечна погасителна вноска 146,05 лева, обща стойност на плащанията 5257,80 лева, ГПР 38.42% и лихвен процент 30.24 %.

Съгласно погасителния план към договора падежната дата на първата дължима вноска е на 05.04.2019 г., а на последната вноска по договора 05.01.2022 г. На осн. 5 от условия към договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

Като доказателство по делото е приет сертификат № *** за сключена застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от „Б. П. П.“ на Ф. А. К..

Представени са и Общи Условия за застраховка „Защита на плащанията“ (застрахователни пакети “Стандарт“ и „Комбинирана защита“). Като доказателство по делото са приети Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителите касаещ процесния договор за паричен кредит.

Видно от представеното в заверено копие платежно нареждане сумата от 2895 лева е била заплатена по банков път на Ф. А. К., с основание за плащане Договор *** на 27.12.2018 г.

Като доказателство по делото е приет Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. между Ф. И. ЕАД- купувач и Б. П.

П. , по силата на който продавачът се задължил да прехвърли и продаде за срока на договора, на периоди, индивидуално договорени между страните, не по-дълги от 2 месеца от последното прехвърляне, определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски и револвиращи кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях. Купувачът от своя страна придобива от продавача вземанията, определени в Приложение № 1 срещу заплащане на покупна цена. Представено е заверено копие от Приложение № 1а от 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, в под № ** фигурира вземане срещу Ф. А. К., произтичащо от договор *** от 21.12.2018г., с остатък от главница 2610,27 лева и от договора лихва в размер на 980,28 лева. Като доказателство по делото е прието заверено копие от писмено потвърждение от 22.04.2020 г. за извършена продажба на вземания от Б. П. П. на Ф. И. ЕАД съгласно Рамков договор за 3 продажба и прехвърляне н вземания от 22.04.2020 г. и Приложение № 1 / 22.04.2020 г. към него. Видно от приложеното заверено копие от пълномощно № 3418/22.04.2020 г. Б. П. П., в качеството му на цедент е упълномощило цесионера Ф. И. ЕАД да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. и Приложение № 1а от 22.04.2020 г. към него, подписан между Б. П. П. и „Ф. И.“ ЕАД.

Представено е заверено копие от уведомление за извършено прехвърляне на вземания до Ф. А. К., съгласно което с Рамков договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и приложение № 1 от 22.04.2020 г., Б. П. П. в качеството на цедент прехвърлило на „Ф. И.“ ЕАД, в качеството на цесионер, всички вземания към Ф. А. К. по Договор за кредит № * * * от 21.12.2018 г. Видно от представената по делото обратна разписка уведомлението е получено от кредитополучателя на 16.06.2021 г.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че Паричен кредит по Договор за потребителски паричен кредит с номер *** е усвоен на 27.12.2018г с платежно нареждане по сметка на Ф. А.

К . в Първа Инвестиционна банка в размер на 2895,00лева. Размерът на платената при усвояване на кредита „такса ангажимент” от кредитополучателя била 105лв. и била удържана от общия размер на кредита при усвояването му. Сумата, усвоена по кредита е 3000 лв. /кредит/ минус 105лв /такса ангажимент /, сума преведена на кредитополучателя е 2895,00 лв. Ф. А. К. е извършил следните плащания по Договор за потребителски паричен кредит с номер *** ,както следва: на 18.02.2019 г. - 146,05 лв. , на 27.03.2019г - 150,00 лв., на 09.05.2019г - 288,15 лв., на 15.07.2019г -292,10 лв. на 22.10.2019г - 438,15 лв. С общата сума от 1314,45 лв. са погасени 9 вноски по 146,05 лв., и следните задължения: Главница -490,53 лв., Лихва -672,72 лв.

Застрахователна премия -151,20 лв. Първата изцяло неплатена месечна вноска по Договор за потребителски паричен кредит с номер *** е десета вноска с падеж 05.11.2019 г.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на ищеца Б. П. П. и Ф. А. К. е сключен договор за потребителски паричен кредит *** от 21.12.2018г. Договорът е реален /чл.240 ЗЗД/, счита се сключен от момента на получаването на процесната сума.

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 36 седмични погасителни вноски в размер на 146,05 лева, като общият размер на всички плащания е записан на 5257,80 лева, с включена такса ангажимент в размер на 105 лева и застрахователна премия в размер на 604,80 лева.

Прехвърлянето на процесните вземания в полза на дружеството- ищец се установява и от представените по делото писмени доказателства: рамков договор за прехвърляне на парични задължения – цесия от 22.04.2020 г. и Приложение № 1a от 22.04.2020 г към него. За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същата следва да му бъде 4 съобщена по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД посоченото уведомяване следва да бъде извършено от предишния кредитор. В случая е представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор от 22.04.2020 г. и приложенията към него. С оглед надлежното упълномощаване съдът намира, че представеното писмо от цесионера е годно да уведоми длъжника за извършената цесия. Като доказателство по делото е прието известие за доставяне на Български пощи ЕАД, видно от което уведомлението за цесия е връчено на кредитополучателя на 16.06.2021 г. С получаване на приложеното по делото уведомление от длъжника са се породили последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с оглед на което ищецът е носител на вземанията по процесния договор за кредит, въз основа на договор за цесия.