Определение № 2104 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2104 гр. София, 14.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000501771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. С. срещу определение № 4994/13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 5172/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на такси и разноски в съдебното производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът необосновано е отхвърлил наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, като в тази насока се позовава на обстоятелства, че търговските дружества, чиито капитал притежава не развиват търговска дейност, поради което не е получавал дивидент и респективно не получава възнаграждение като управител на търговски дружества. Поради изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Дължимата държавна такса по предявените от ищеца В. Д. С. искове е 32 015.56 лв.

С молба – уточнение от 09.08.2023 г. на исковите претенции ищецът е заявил искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Към молбата от 09.08.2023 г. обаче ищецът не е представил декларация за имуществено състояние по образец.

След указания от СГС такава е представена на 09.10.2023 г. В нея е посочено, че е женен и в добро здравословно състояние, като не притежава никакви доходи, а единственото имущество, с което разполага е ½ ид. ч. от правото на 1 собственост върху мезонет, намиращ се в гр. ***, ул. „***“ № *. Относно съпругата си в декларацията е посочено, че не получава никакви доходи.

Целта на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.

Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст. След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски.

Според формираната трайна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Имущественото състояние на лицето, обаче не може да не бъде съобразявано, след като е въздигнато от законодателя като критерий по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. Да се приеме противното би означавало, че във всеки случай, когато страната не разполага с преки парични вземания, същата е материално затруднено лице и следва винаги да бъде освобождавано от такси и разноски, без оглед другите материални активи, които притежава в патримониума си.

СГС е приел след служебна проверка в ТЗ, че В. Д. С. е съдружник в две търговски дружества - „Инженерконсулт“ ООД /в несъстоятелност/ и „Чистота комфорт“ ЕООД, както и е управител на търговските дружества:

„Софрпроп“ ЕООД, „Салба пропъртис“ ЕООД, „Оазис Южен парк 5“ЕООД и „Чистота комфорт“ ЕООД. При служебно извършена справка в ТР е установил и че съпругата на ищеца - Т. Й. С. е едноличен собственик на капитала в три търговски дружества - “Софпроп“ ЕООД, „Теменуга 2023“ ЕООД и „Теменуга 2019“ ЕООД, както и управител на „Теменуга 2023“ЕООД и Теменуга 2019“ ЕООД. Констатирал е, че ищецът не е посочил в декларацията си, че съпругата му притежава дялове в търговски дружества, нито е посочил какво имущество притежава. За да остави без уважение искането за освобождаване е заключил, че В. Д. С. е декларирал неверни данни пред съда относно притежаваното от него имущество – не е декларирал, че е съдружник в търговски дружества, не е декларирал какво имущество притежава неговата съпруга, не е декларирал, че тя също е съдружник в търговски дружества. Обстоятелството, че жалбоподателят е декларирал неверни данни пред съда, без да се притеснява от наказателната отговорност по чл. 313 НК, буди съмнение доколко пълна и вярна е подадената от него декларация и не позволява да се направи обоснован извод, че не разполага със средства да заплати държавната такса.

Преценката на съда, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата такса, не е произволна, тя трябва да се основава на несъмнени доказателства за липса на достатъчно средства, каквито по настящото дело липсват. Не са установени по несъмнен начин предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за цялостно или частично освобождаване на С. от заплащане на държавна такса и разноски за производството, поради което молбата е оставена без уважение.

В последователната практика на ВКС (определение № 274 от 12.05.2015 2 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1842/2015 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 207 от 14.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1661/2018 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 293/2012 г., II г. о., ГК, определение № 315 от 3.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2153/2014 г., I г. о., ГК, определение № 40 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 22/2012 г., II г. о., ГК, определение № 71 от 28.01.2015 г. на ВКС по ч. т. дело № 25/2015 г., I т. о., ТК, определение № 481 от 11.11.2019 г. на ВКС по ч. т. дело № 2062/2019 г., І т. о., ТК и др.) се приема, че преценката дали страната разполага с достатъчно средства винаги е конкретна, извършва се към момента на искането и въз основа на представени от страната доказателства и декларация за имуществено състояние. Съдът може да задължи страната да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да събере служебно доказателства или да даде указания на страната за възможността да представи в определен срок декларация (допълнителна декларация), респ. доказателства за декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да отстрани този пропуск. В тази насока, за да прецени по същество дали процесната частна жалба е основателна, въззивният съд в разглеждания случай служебно със свое разпореждане от 09.07.2025 г. е изискал и събрал известна информация за имущественото състояние на В. Д. С. и на неговата съпруга Т.

Й. С..

Видно е от изпратените справки от Териториална дирекция на НАП – София, че за В. Д. С. няма регистрирани доходи в информационната система на НАП за 2023 г. и 2024 г. Относно неговата съпруга Т. Й. С. има регистрирани такива, а именна за 2024 г. осигурителен доход в размер на 933 лв. месечно и доходи, различни от трудови за 2024 г. в размер на 3290 лв.

От изисканите справки от Агенция по вписванията, Имотен регистър, за вписвани актове, отбелязвания или заличавания по партидите на В. Д. С. и Т.

Й. С., става ясно, че същите притежават в съсобственост по ½ ид. ч. от правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с площ от 1323 кв. м. в с. Бистрица, Столична община, ведно с изградената в него сграда със застроена площ от 316 кв. м.; 2. Жилище – мезонет на три нива, със застоена площ от 368 кв. м., намиращ се в гр. ***, ж. к. ***, ул. „***“ № *; 3.

Подземен гараж 2 с площ от 294 кв. м., находящ се в сграда, намиращ се в гр.

***, ж. к. ***, ул. „***“ № *; 4. Магазин на три нива с площ от 390 кв.м., находящ се в сграда, намиращ се в гр. ***, ж. к. ***, ул. „***“ № *; 5. Магазин със застроена площ от 69 кв. м., находящ се също в гр. София; 6. Паркомясто №8 и паркомясто №12 с площ от по 27 кв. м., находящи се в сграда, намираща се в гр. София, ул. „***“ №91; 7. Гараж в сграда с площ от 25 кв. м. и аптека на три нива с площ от 259 кв.м., нагодящи се в гр. София, м. Жилищна група Южен парк и др.

При така установено имуществено и здравословно състояние на В. Д.

С., както и на неговата съпруга - Т. Й. С., настоящият състав намира изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят и е в състояние да заплати определената държавна такса за правилен. Същият е пълнолетен и трудоспособен, като притежава в съсобственост с неговата съпруга 3 недвижимо имущество в гр. София със значителна стойност, надхвърляща многократно размера на дължимата държавна такса. От това недвижимо имущество, без то да се отчуждава и въпреки наложените върху част от него обезпечителни мерки – възбрани, може и най-вероятно се реализират значителни доходи от семейството на В. Д. С..

Освен това съгласно установеното от ТР самият В. Д. С., както и неговата съпруга, са управители на редица търговски дружества, като тази дейност предполага получаване на съответно възнаграждение по сключени договори за възлагане на управлението с дружествата. Обстоятелството, че той и съпругата му са преценици, че ще предоставя своя труд безвъзмездно в полза на тези дружества, не може да бъде причина за освобождаването му от задължението за заплащане на дължимата държавна такса. Приложението на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предполага състояние на материална затрудненост на лицето, която е настъпила по обективни причини, а не поради извършването на безвъзмездна дейност в полза на съответни търговски дружества и поради укриване на доходи. С оглед на изложените съображения и отчитайки най-вече притежаваните от С. и съпругата му недвижими имоти на значителна стойност (мезонет, вила, магазини, гаражи в гр. София), от които биха могли да реализира значителни доходи следва и изводът, че същият е в състояние да заплати дължимата държавна такса.

С оглед изложеното въззивният състав приема, че процесното определение е правилно.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4994/13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 5172/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от узнаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4