Решение № 663 от 14.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Пловдив, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330201294 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1030000177/24.01.2025г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Г. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно поради обстоятелството че АУАН е съставен за едно нарушение, а НП за друго. Г. А. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв. К.. Същата поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като излага съображения в тази насока. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище от Началник сектор „Пътна полиция“ се прави молба за потвърждаване на процесното НП.

При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на 1

Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 09.01.2025г., в гр. Пловдив, Г. А. А. управлявал лек автомобил, марка и модел „Ленд Ровер Дискавери“, с peг. № **, собственост на А.Б.М..

На същата дата свидетелят Х. И. И. – ** при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, бил на работа със П.И.. Около 01:33 часа на бул. „Пещерско шосе“ до № 135, те забелязали срещу тях да се движи горепосоченият автомобил и решили да извършат проверка на водача му. В хода на последната полицейските служители предложили на водачът Г. А. А. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBA 0016, но водача А. отказал. Полицейските служители издали талон за медицинско изследване № 257957 и 8 броя стикери за сигурност с номер А099487.

За установеното от проверката, св. И. съставил на А. акт за установяване на административно нарушение АУАН с бл. № 3575914 от 09.01.2025г. за нарушение по чл. 174 ал.3, предл.1 от ЗДвП, който той подписал лично и без възражения, както и му бил издаден и талон за медицинско изследване. В талона водача отразил че избира да бъде изследван с медицинско и химическо изследване. След това А. се явил в УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив, където дал кръвна проба за химичен анализ. Бил съставен и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества в който било отразено че от А. били взети две вакумети с кръв.

От заключението на извършената химическа експертиза № 51/09.01.2025г. се установило, че към 09.01.2025г., в кръвта на Г. А. А. било доказано наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,95g/L.

Поради тази на Г. А. А. било издадено обжалваното НП. В него нарушението на жалбоподателя било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При описанието на фактическата обстановка било отразено че в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ до номер 135, в посока запад- изток, управлявал лек автомобил, марка и модел „Ленд Ровер Дискавери“, с peг. № **, собственост на А.Б.М., като извършил следното нарушение: отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBA 0016. Издаден талон за медицинско изследване и 8 броя стикери. Нарушен е чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Дал е кръвна проба и в ПХЕ № 51/09.01.2025г. е отразен резултат от 0,95g/L алкохол в кръвта.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства - НП, АУАН, протокол от химическа експетриза, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, протокол за употреба на 2 наркотични вещества, оправомощителна заповед, както и въз основа на свидетелските показания на свидетеля Х. И., които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с приложените в административната преписка писмени доказателства.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на Г. А. А. е било осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е установено чрез извършена ХЕ № 51/09.01.2025г., че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 0,95 промила на хиляда. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а от друга - не са ангажирани доказателства, които да ги оборват, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата А. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП.

Въпреки изложеното обаче, и въпреки че настоящият състав приема за безспорно установено, че Г. А. А. е извършил нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения пряко нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Описанието на нарушението съответства на две различни нарушения по ЗДвП – такова по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нещо повече едновременно е посочено че са нарушени и двете посочени правни норми, което е абсолютно недопустимо и фактически невъзможно. Първото нарушение е за това че водач на МПС е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и/или с медицинско и химическо изследване, а второто нарушение е за това че водач на МПС го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, което означава че не е отказал да бъде изпробван по един от допустимите начини след като е било установено наличие на алкохол. Същевременно при описанието на нарушението не е посочено че водача на лек автомобил, марка и модел „Ленд Ровер Дискавери“, с peг. № **, собственост на А.Б.М., на посочената дата и място, е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 0,95g/L, което е съществен елемент от обективната страна на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Във фактическата обстановка е посочено единствено че е дал „кръвна проба и в ПХЕ№ 51/ 09.01.2025г. е отразен резултат от 0,95g/L на алкохол“. Посоченото не може да замести необходимостта при описанието на нарушението категорично да е отразено управлявал ли е водача с концентрация на алкохол в кръвта която е наказуема. Така за жалбоподателят 3 остава неясно изобщо какво нарушение е извършил това по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП или това по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. А за жалбоподателя първата и много често единствената възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата по вмененото му нарушение е чрез съдържанието на акта и наказателното постановление. В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че наказателното постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят завишени изисквания свързани с пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на НП и на наказанието са винаги съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото, както се налага в настоящия случай. В този смисъл и съобразно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на елементите от състава на нарушението, макар и към административнонаказателната преписка да е приложен протокола за химическа експертиза, с който се доказва извършването на нарушението в конкретните параметри, в НП те не са посочени правилно. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже наличието на всички елементи от състава на описаното нарушението и доколкото в тази насока не са посочени при описание на нарушението е налице порок в съдържанието му. Коментирания недостатък на НП съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга неговите основни и задължителни реквизити, поради което и пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Същото е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.

На следващо място следва да се отбележи че АУАН е издаден за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Той е акта въз основа на който е поставено началото на административно наказателното производство. АУАН и НП следва да са еднопосочни по отношение на описанието на нарушението което е извършено и неговата правна квалификация. Въз основа на този АУАН 4 е издадено НП за съвсем друго нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП което е недопустимо.

С оглед на изложеното съдът приема, че са били допуснати съществени нарушения на процедурата, поради което и наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.

Въззиваемата страна Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, не е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Такова възражение е сторено от Началник сектор „Пътна полиция“ който обаче не е наказващ орган по смисъла на закона, поради което и не следва да бъде уважено. Поради изложеното в полза на жалбоподателя следва да се присъди пълния размер на разноските доказан по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-000177/24.01.2025г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Г. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати на Г. А. А., ЕГН **********, от ** сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски.