Решение № 738 от 25.11.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Разград, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА в присъствието на прокурора В. Илк. С. като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20243330100440 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск за заплащане на обезщетение за вреди.

Депозирана искова молба от Л. Д. С., с която са предявени субективно съединени искове против Районен съд - Силистра и Окръжен съд – Силистра, за сумата 17 000 лева срещу двамата ответници при условията на активна солидарност, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира и за заплащане на законната лихва върху сумата от 05.06.2007 г., на която дата сочи, че е извършен спрямо него деликт до окончателното й изплащане /допълнение на л.26/.

Твърди, че с необоснована и несправедлива Присъда № 400 по нчхд № 186/ 2007 г. по описа на РС - Силистра, потвърдена с Решение № 138/ 30. 10. 2007 г. по внчхд № 246/ 2007 г. на ОС - Силистра, е бил признат за виновен в извършване на престъпление „Клевета“ по НК спрямо В.С.В. и осъден да му заплати 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди; че изплатил тази сума на В. по образуваното изп. дело № 20103420400054 по описа на СИС към РС - Силистра.

Сочи, че представил убедителни доказателства по образуваното срещу него наказателно дело; че, след като с присъдата бил признат за виновен, счел, че присъдата е несправедлива и отнесъл въпроса до Европейския съд за правата на човека; съответно ЕСПЧ по дело С. срещу България по Жалба № 30460/ 08/ постановил Решение от 06. 09. 2018 г. , с което приел, че окончателното решение срещу жалбоподателя, с което е признат за виновен за клевета и е осъден да плати глоба и обезщетение на пострадалото лице, представлява намеса в правото му на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията и респ. нарушение на същата разпоредба; като със същото решение били присъдени 845 евро имуществени вреди и 500 евро разходи и разноски.

Също така сочи, че след постановяване на решението от ЕСПЧ, ВКС възобновил внчхд № 246/ 2007 г. на ОС Силистра; с Решение № 53/ 16. 07.

1

2019 г. по н. д. № 69/ 2019 г. отменил решението по него и потвърдената присъда по нчхд № 186/ 2007 г. по описа на РС - Силистра, признал ищеца за невиновен за извършено от него престъпление клевета по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от НК и го оправдал по обвинението и изменил решението и потвърдената с него присъда като намалил размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на В. на 400 лева.

Ищецът твърди, че за период от 12 години - от образуване на наказателното производство срещу него, до постановяване на Решение № 53/ 16. 07. 2019 г. по н. д. № 69/ 2019 г. на ВКС, с което бил признат за невиновен и оправдан по обвинението, претърпял тежки неимуществени вреди, защото несправедливата и незаконосъобразна присъда се отразила на физическото и психическото му здраве. Конкретно твърди, че имал високи стойности на кръвното налягане, изпаднал в тежък психически стрес и депресия, започнал редовен прием на лекарства, което продължава вече 13 години. Твърди, че към датата на постановяване на присъдата той вече е бил публична личност, активно участваща в политическия живот на гр.Силистра, , поради което се чувствал унизен, загубил съня си, а болките и страданията, които изпитвал, били непоносими; ограничил социалното общуване до минимум заради подигравките и присмеха на съгражданите си. Сочи, че към основното му заболяване - двустранна асептична некроза на главата на бедрените кости и радиколопатия след 2010 г. се добавили и хипертонично сърце, често силно главоболие, световъртеж, сърцебиене, преддиабетно състояние, в резултат на което получил 86% трайно намалена работоспособност. Също така твърди, че след съдебното решение се наложило да прекратят семейния бизнес – хранителен магазин

Ответникът Окръжен съд – Силистра счита иска за допустим. Не оспорва обстоятелството, че по отношение на ищеца е постановено решение, с което е отменена предходна присъда, с която той е бил осъден. Твърди, че за твърдените от ищеца вреди и причинно-следствената им връзка със съдебните производства не се сочат доказателства, поради което счита, че искът е недоказан.

Ответникът Районен съд – Силистра счита предявеният иск за допустим, но счита претенцията за недоказана. Счита, че по-голямата част от сочените от ищеца заболявания нямат връзка с процеса срещу него, а хипертоничното сърце е записано в медицински документ от 25.05.2021 г. и с оглед липсата на доказателства не може да се установи неговата давност, както и връзката му със съдебния процес. Сочи и обстоятелството, че в производството през ЕСПЧ ищецът е претендирал вреди от държавата – имуществени и неимуществени, но съдът е приел, че искането за неимуществени такива е неоснователно и счита, че претенцията в настоящото производство се основава на същите факти, обстоятелства и твърдения, поради което същата е неоснователна. В условията на евентуалност счита претенцията за прекомерна.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

С присъда №400/05.06.2007 г. по НЧХД №186/2007 г. състав на РС – Силистра е признал ищеца по настоящото дело Л. Д. С. за виновен в това, че през периода м.юли 2006 - 22.02.2007 г. в писмени жалби до РИОКОЗ – Силистра, МЗ – Дирекция Обществено здраве – София, РДНСК – Силистра, ОДП – Силистра и РП – Силистра, вкл. и чрез печатно произведение , е разгласил 2 позорни обстоятелства за В.С.В. …, като клеветата е осъществена публично и е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин и от това са настъпили тежки последици, с което е осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.2 във вр. с чл.148, ал.1, т.1 и т.2 и чл.147 от НК, като на осн. чл.78А от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 500 лв. Със същата присъда Л. Д. С. е осъден да заплати на В.С.В. сумата 1000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2006 г.

Тази присъда е обжалвана и потвърдена с решение

№138/30.10.2007 г. по ВНЧХД №246/2007 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

С решение по жалба №30460/08 по дело С. срещу България пето отделение на Европейския съд по правата на човека е приело, че спрямо ищеца е налице нарушение на чл.10 от ЕКПЧОС /право на свобода на изразяване на мнение… да отстоява своето мнение и да получава и разпространява информация и идеи/. В решението е записано, че не е убедително доказана належаща обществена необходимост от намеса в свободата на словото, както и че наложената санкция е несъразмерно тежка.

В това решение също така е записано, че /т.56/ установяването на нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя и на последния е присъдена сумата 845 евро имуществени вреди и 500 евро разходи и разноски. Присъждането на тази сума е мотивирано с разпоредбата на чл.41 от ЕКПЧОС, в която е записано, че „Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.

Това решение е оповестено на 06.09.2018 г.

С решение №53/16.07.2019 г. по н.д.№69/2019 г. по описа на ВКС, III н.о. наказателното производство по ВНЧХД №246/2007 г. по описа на Окръжен съд – Силистра е възобновено на осн. чл.425, ал.1 т. 2 от НПК и е отменено решение №138/30.10.2007 г. по ВНЧХД №246/2007 г. по описа на Окръжен съд – Силистра и потвърдената с него присъда №400/05.06.2007 г. по НЧХД №186/2007 г. на РС – Силистра в частта, с която ищецът по настоящото дело е признат за виновен по чл.148, ал.2 във вр. с чл.148, ал.1,т.1 и т.2 и чл.147 от НПК и на осн. чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., след което Л.

Д. С. е признат за невиновен да е извършил престъплението, за което му е наложено административно наказание по чл.78А от НК и е оправдан по така повдигнатото обвинение. Със същото решение е намален размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на 400 лв.

Видно от представената от ищеца медицинска документация на 11.03.2010 г. по отношение на същия е издадено решение на ТЕЛК за 86% трайно намалена работоспособност. Две години след това /на 09.02.2012 г. тази трайно намалена работоспособност е 85%, а на 28.01.2014 г. – 84%, а след 25.05.2021 г. – 71%. В тези решения са записани оплаквания на ищеца от ранна детска възраст, както и добавящи се такива. В амбулаторни листи от 27.01.2010 г., 14.01.2014 г., 12.11.2015 г. и 14.02.2023 г. на ищеца е записана основна диагноза хипертонична болест на сърцето. През 2015 г. ищецът се е оплакал, че от 7-8 години поддържа АХ с максимални стойности са 160/100. В 3 изследване от 22.02.2024 г. повечето показатели на ищеца в рамките на референтните стойности, с изключение на глюкоза, холестерол и триглицериди.

За парламентарните избори през 2005 г. ищецът Л. Д. С. е бил регистриран като кандидат от Коалиция Атака; на Местните избори от 2007 г. – от ПП Народняшка земеделска партия „Никола Петков“; през 2009 г. – кандидат на ПП Национално движение за спасение на отечеството; през 2011 г. – кандидат за кмет на Община Силистра от Местна коалиция за издигане на кандидатурата; през 2011 г. – кандидат за общински съветник в листата на Единни за Силистра.

Според показанията на свид.Д.Н.П., с която ищецът живеел на съпружески начала в продължение на години и с която имат две деца, ищецът е бил доста ярка личност в политическата си кариера, на която попречило осъждането, гражданите се отдръпнали от него. Когато едното от децата им било малко, получило алергия, за овладяване на която са били необходими изключително високи дози на Урбазон. След постановяването на съдебното решение ищецът бил страшно разстроен от несправедливостта, изпадал в депресия, въпреки че тя и децата са се опитвали да го подкрепят. Не можел да си намери работа, а децата в училище ги тормозели, защото баща им бил осъждан. От партията, за която работел го поканили да напусне, т.к. спрямо него имало влязла в сила присъда и той сам си подал оставката.

Част от представените по делото писмени доказателства /скици и разрешения за строеж/ се отнасят за строежа на печатницата и са неотносими към настоящото производство, което има за предмет единствено и само твърдението за неимуществени вреди в резултат на процеса.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки исканията, респ. възраженията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Във вр. с възраженията на ищеца по отношение на правната квалификация на иска, Съдът счита, че следва да отбележи, че това е правната квалификация, посочена в определение №422/26.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№264/2024 г. по описа на ОС – Разград. Въззивният съд се е позовал на ТР №5 от 15.06.20215 г. по т.д.№5/2023 г. по описа на ОС – Разград. Предвид факта, че фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД се състои от повече елементи, които трябва да бъдат доказани, настоящият състав преквалифицира иска в доклада.

Въпреки това настоящият съдебен състав счита, че е налице хипотезата на чл.

2., ал.4 от ГПК, който регламентира отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

В съответствие с Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ 5/2013 г., ОСГК, докладчик съдията М.П. Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 от ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5. Ето защо Съдът счита, че ответниците са легитимните ответници, т.к. държавата не може да бъде представлявана от прокуратурата в настоящия случай, поради това, че тя не е страна в наказателните производства, образувани по тъжба на пострадалия./ По силата на чл.127, т.1 от Конституцията на Република България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление и поддържането на 4 обвинението само по наказателни дела от общ характер е възложено на прокуратурата./