Решение № 1269 от 30.09.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. Велико Търново, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТИНА МИНЕВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело № 20244110101895 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Й. С., чрез адвокат Д. В. М., АК- Пловдив, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД.

Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***********/**.**.****г., по силата на който ответното дружество е предоставило кредит на ищеца в размер на 1 800.00 лева, при ГПР 48.66 %, фиксиран ГЛП - 41.00 %, с общо дължима сума, изчислена към датата на отпускане на кредита в размер на 4 586.10 лева и срок за погасяване 18 месеца. Посочва, че в договора, раздел VI „Параметри“ е предвидено заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 540,00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 620,00 лева, разпределени на 18 месечни вноски по 120,00 лева. Навежда доводи, че ищецът има качеството на потребител, както и че посочените клаузи за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 540,00 лева и на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 620,00 лева са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК във вр. с чл. 22, и чл. 143, ал.1 ЗЗП. Посочва, че уговореното между страните, касателно посочени клаузи от договора води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е нарушен принципа за добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, чиято цел е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. На следващо място навежда доводи за нищожност на клаузите с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК, тъй като твърди, че чрез тях е регламентирано заплащане на такси и комисионни, касателно дейности, свързани с усвояване и управление на кредита, сочи, че допълнителните услуги по процесния договор, по естеството си, са част от възнаграждението за предоставения 1 заем, като същите заобикалят ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а ЗПК. Също така твърди да представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока и със същата се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се на следващо място в исковата молба, че с тези клаузи е калкулирана допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, която не е включена в ГПР и съответно посоченият такъв не е реално прилагания. Позовава се и на неравноправност на сочените клаузи от договора с оглед член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, тъй като твърди същите да не са индивидуално уговорени и въпреки изискванията за добросъвестност създават значителна неравноправност между правата и задълженията по договора. Позовава се и на разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат прогласени за нищожни клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *********** от **.**.**** г., сключен между страните, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 540,00 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 620,00 лева. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, в който се взема становище за неоснователност на предявените искове и се отправя молба за тяхното отхвърляне. Не се оспорва, че между страните е сключен описаният в исковата молба договор за кредит. Оспорват се наведените в исковата молба доводи за нищожност на процесните клаузи от договор.

Излагат се доводи, че договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК, както и че закупуването на двете допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита и че възнагражденията за тях не следва да бъдат включени в ГПР. Поддържа се, че в процесния договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита, като се твърди, че други вземания по този договор няма. Поддържа се, че в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Сочат се за неоснователни твърденията в исковата молба, че възнаграждението за предоставени допълнителни услуги е следвало да е включено в ГПР, а при установява, че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, се твърди, че последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава този размер, но не и недействителност на целия договор. Твърди се, че допълнителните услуги са заявени и използвани от ищеца при сключване на договора. Оспорват се и доводите на ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Навеждат се твърдения, че параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищеца, както и че допълнителните услуги, уговорени между страните по договора са предлагани само от конкретния кредитор и не следва уговореното за тях възнаграждение да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Оспорва се позоваването на наличието на предпоставките визирани в нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК от ищеца, тъй като се сочи, че допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищеца и които е включил в пакет, дават възможности на ищеца да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни

2 административни действия по кредита. Моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал.

2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузите, съдържащи се в раздел V и раздел VI от договор за потребителски кредит № *********** от **.**.****г., отнасящи се до закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Видно от представения Договор за потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" № *********** от **.**.**** г. и погасителен план към него, се установява, че между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, в качеството му на кредитор, и Д. Й. С., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит със следните параметри: сума на кредита: 1 800, 00 лв.; срок на кредита: 18 месеца; размер на вноската по кредита: 134, 78 лв. /с изключение на последната вноска, която е в размер на 134, 84 лв. /; ГПР – 48,66%; ГЛП – 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; дължима сума по кредита: 2 426,10 лв. Договорени са и пакет допълнителни услуги: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 540,00 лв. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 620,00 лв., с посочен размер на вноската по закупените допълнителни услуги - 120,00 лв. Страните са уговорили, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита, като по този начин общото задължение по кредита с включените възнаграждения за допълнителни услуги възлиза в размер на 4 586,10 лв., при общ размер на вноската –254,78 лв. /с изключение на последната вноска, която е в размер на 254,84 лв./, с дата на погасяване – 1-ви ден от месеца. Уговорено е също, че ако кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, както и че възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ се дължи в пълен размер.

По делото са приложени искане за отпускане на потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" № *********** от **.**.****г., общи условия към договора, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и анекс № 1 към Договор за потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" № ***********.

Видно от допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, считано от постъпване на искането в системата на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД или в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден, в случай, че искането постъпи в системата извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, като е посочено, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителната услуга „Фаст“, получават разглеждане и 3 становище на искането за отпускане на потребителски кредит в срок от пет работни дни, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ответника. От същия документ се установява, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план на потребителския кредит, извън посочените по закон изменения на погасителния план, поради предсрочно погасяване. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че разписаните правила, касаещи допълнителните услуги, се прилагат само в случаите, в които клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от тях.

По отношение на процесния договор за кредит- Договор за потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" № *********** от **.**.****г. приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по процесния договор са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от Закон за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях, съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита.