Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 19.04.2023, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 855/2022
Вид
Решение № 129
Подписан
19.04.2023
В сила
13.05.2023
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.6, т.1 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Петрич, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200855 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И. Ш.“ ЕООД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ,,В.“ № *, представлявано от М. Е. против Наказателно постановление № 42-0002067/15.07.2022г. на Директора на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“, гр. С. с което на дружеството жалбоподател на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че в наказателното постановление липсва надлежно описание на твърдяното нарушение-на коя дата, по какъв маршрут е извършен превозът, на кое място и през кои държави, за да се прецени дали превозът е международен. Освен това се твърди, че санкцията е следвало да се наложи по ЗДвП, а не по ЗАвП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, чрез процесуалния си представител-адвокат А. Й., поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконсъобразно.

Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган - директорът на Регионална 1 дирекция ,,Автомобилна администрация“, гр. С., редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката, прави възражение за прекорменост на разноските.

Районна прокуратура - Б., Териториално отделение - гр. П., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна.

На 02.06.2022г. служители на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“, гр. Б. извършили комплексна проверка в офиса на дружеството ,,И.Ш.“, притежаващо като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 2783/25.08.2003. В хода на същата и въз основа на направена справка в информационна система на Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация“ /ИС на ИА ,,АА“/, както и от представени документи е установено, че на 30.01.2021г. е извършен международен превоз на товари с МПС, влекач с рег. № Е **** ВТ, за което е нямало издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за проверка на техническа изправност на МПС. С оглед констатираното, свидетелите приели, че дружеството-жалбоподател като е допуснал този превоз, в посочения период е осъществил нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, за което на същата дата, свидетелят К. М. съставил АУАН бл. № 322884 на дружеството жалбоподател. Актът бил съставен в присъствието на В. К., упълномощен представител на фирмата, която го подписала без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.

На 15.07.2022г. въз основа на съставения акт Директорът на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“, гр. С. редовно упълномощен със заповед № РД-08-30/2020г. на Министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията е издал атакуваното наказателно постановление № 42-0002067/15.07.2022г., с което е извършено административно нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на основание чл.105, ал.1 ЗАвП е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. Наказателното постановление е връчено на упълномощения представител на дружеството на 24.08.2022г.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени доказателства, свързани с извършената проверка, а именно 2 бр. международна товарителница (ЧМР) издадени на 30.01.2020г., справка от информационната система на Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация“, относно описаното в наказателното постановление МПС с рег. № Е **** ВТ.

Представена е заповед, определяща материалната компетентност на длъжностните лица от Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация“, които могат да издават наказателни постановления.

2

Представен е и констатиран протокол от извършване на проверката, в който са обективирани констатациите на проверяващите.

При разпита двамата свидетели по акта, сочат пред настоящия състав какво са констатирали и как е установено. От показанията им се установява, че в хода на проверката са установили от представено ЧМР, че с процесното МПС с рег. № Е **** ВТ е извършен международен превоз на 30.01.2021г., като МПС-то не е имало валидно удостоверение за преглед през този период, което са установили от извършената справка в информационната система на ИААА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима , а разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното наказателно постановление е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган.

Както в акта, така и в наказателното постановление е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и наказателното постановление подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи съгласно Търговския закон-име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля М., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното наказателно постановление. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административното нарушение и наказателно постановление трябва да включат в съдържанието си всички кумулативно 3 посочени реквизити.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, индивидуализиран в достатъчна степен е и извършения превоз. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и наказателно постановление правна квалификация.

В конкретния случай не могат да бъдат споделени доводите на защитата за липсата на дата на извършване на нарушението, видно от АУАН и наказателно постановление е посочено, че на 30.01.2021г. дружеството е допуснало извършване на международен превоз с негов автомобил, без този автомобил да има валидно удостоверение за преминат преглед на проверка на тази дата, поради което и възраженията в обратно посока са неоснователни.

Не се установява и претендираната неяснота във фактическото обвинение, както в АУАН и наказателното постановление нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци. По отношение възраженията за липсата на посочване на място на извършване на нарушението, отново следва да бъдат приети като неоснователни, посочено е къде е допуснато процесното нарушение, което изхождайки от обвинението е по седалище на задълженото лице, както правилно е прието от наказващия орган. Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна, кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и на чл.57, т.5 от ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да предоставят отмяната на санкционния акт на това основание.

В случая настоящият съдебен състав намира, че санкционираното нарушение не е доказано по изискуемия се от закона начин.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба 11/31.10.2002 г. регламентира, че лицето по чл. 2, ал. 1 /едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/ извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническа изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническа изправност“.

За да е извършено нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. от обективна страна, следва посочените в чл. 2, ал. 1 от Наредбата субекти, да допускат извършването на международен превоз с 4

МПС, което следва да не е с извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.

В случая въпреки изложените в АУАН и наказателното постановление фактически твърдения за осъществен с посоченото МПС международен превоз на 30.01.2021г., доказателства за това обстоятелство, не са представени до приключване на съдебното следствие.

Съгласно дадената с § 1, т. 14. от ДР на ЗАвП легална дефиниция „международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. По делото обаче липсват съответните доказателства за извършен от дружеството - жалбоподател международен превоз на товари, осъществен на 30.01.2021г. с МПС с рег. № Е **** ВТ, доколкото по делото са представени две международни товарителници, от които се установява, че с процесното МПС са извършени международни превози на 30.01.2020г. За посочената както в АУАН така и в обжалваното наказателно постановление дата – 30.01.2021г. липсват доказателства /съответните международни товарителници или други документи/, от които да се направи извод, че на тази дата дружеството жалбоподател е допуснало извършването на международен превоз с този товарен автомобил. Нещо повече, дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка при изписване на годината, т.е административнонаказващия орган да е имал предвид като дата на извършване на нарушението – 30.01.2020г., за която дата са представени 2бр. международни товарителници, следва да се има предвид, че към тази дата процесното МПС е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, което се установява от приетата като доказателство по делото справка от информационната система на система на ИААА /л.39-40/. Видно от същата последния преглед е от 11.06.2020г., като преди това е имал друг преглед от 30.05.2019г., който е бил валиден до 30.05.2020г., т.е на 30.01.2020г., когато е извършен международен превоз на това с процесното МПС с рег. № Е **** ВТ, същото е имало извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, съответно е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.