Решение № 1658 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1658 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20211100507601 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20276603/15.12.2020г. по гр.д. № 15844 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 46-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Ц. Т. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** заплащане сумата от 2814,17 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.07.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 1 в гр. София, ж.. **** , абонатен № 288946 за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г . както и във фактури № 45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г; № 45130746/31.07.2013г сумата от 381,64 лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 31.07.2013г. до 01.07.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 38852/2016г. на Софийски районен съд, като Ц. Т. Ц., ЕГН ********** е осъден да заплати н а Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 658,15 лв. по исково дело и 110,94 лв. по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени иска за горницата над 2814,17лв. да 2847,47лв. и за лихва за горница над 381,64лв. до 437,83лв. С това решение производството по искове за главница над 2847,47лв. до 2941,67лв. и за лихва над 437,83лв. до 456лв. е прекратено.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25000546/04.01.2021г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 29.12.2020г. от ответника по исковете Ц. Т. Ц., ЕГН ********** в частта, в която искове са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено да е потребил енергия в количества и на стойност, за които иск е уважен, не било установено да е титуляр на партида за имота, приетите формуляри за отчет сочели, че той не е титуляр на партидата. Сумата от 257,69лв. по четирите фактури от 31.07.2013г. били погасени по давност, това било задължение за отчетен период 2012/2013г., който бил приключил повече от 3 години преди подаване на заявлението. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е оспорил жалбата.

Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – Б.“ООД, ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2005436/15.03.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу Ц. Т. Ц., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че Ц. Т. Ц., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 2941,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.07.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 1 в гр. София, ж.. **** , абонатен № 288946 за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г. както и във фактури № 45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г; № 45130746/31.07.2013г сумата от 456 лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 31.07.2013г. до 01.07.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 38852/2016г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Ц. Т. Ц., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че не бил потребил в имота енергия в количество и на стойност, за които са предявени исковете, не дължал цена на дялово разпределение на ищеца, задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Б.“ООД, ЕИК **** е подкрепило исковете.

2

По делото е приложено заповедно дело № 38852 / 2016 г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3045652/14.07.2016 г. е издадена заповед, с която е разпоредено Ц. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане сумата от 2941,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.07.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 1 в гр. София, ж.. **** , абонатен № 288946 за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г. както и във фактури № 45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г; № 45130746/31.07.2013г сумата от 456 лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 31.07.2013г. до 01.07.2016г., както и съдебни разноски от 416,87 лв. , за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на 11.12.2016г. на уведомление, на 10.01.2017г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 20.02.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 15.03.2017г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 71/24.12.1993г., съгласно който Т.Ц.Т. ЕГН ********** и Ц.Т. ЕГН

********** са дарили на сина си Ц. Т. Ц. апартамент № 1 в гр. София, ж.к.

**** , както са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС , договор от 21.11.2001г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. Фондови жилища“ бл.

6-А е избрало и възложило на „Б. Б.“ООД да извършва дяловото разпределение на енергията В списъка на живущи за процесия имот е посочен праводателя на ответника по договора за дарение - Тодор Цанев Тодоров заявил желание за монтиране на разпределители и вентили на 5 бр. отоплителни тела, за което е положен подпис от него.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г. и от 2008г.

Приета е справка на Т.С., съгласно която фактури №

45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г;

№ 45130746/31.07.2013г. за общо 257,69лв. са за изравнение, за потребена през юли 2013г. енергия е издадена друга фактура – за 25,29лв., изравнителната сметка за период 2013/2014г. е по фактура 0056122341/31.07.2014г. за 1138,88лв.

Приети са констативни протоколи съставени от нотариус, съгласно които при проверка по случайно избрани абонатни номера е установен, че фактури периода май 2015г. до юли 2016г. са били качени в сайта на ищеца.

Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, съгласно които Т.Ц.Т. се води като титуляр на партида за имота, , уреди в имота са отчетени реално през процесния период и е установено потребление както на енергия 3 за отопление, така и за горещо битово водоснабдяване, че в имота живее е един човек.

С прието заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г . в сградата в която е имота е топлоснабдена, потребява се енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, общият топломер е бил отчитан ежемесечно, отчитани са технологични загуби, енергия за имота е определена по показания на уреди на 5 отоплителни тела, отчетени реално при съобразяване на обема на имота от 197 куб.м. и правилата на Наредбата за топлоснабдяване. фактури № 45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г;

№ 45130746/31.07.2013г. за общо 257,69лв. били издадени за отчетен период 2012г./2013г. През периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г. стойност на реално потреената енергия в имота била 2558,29лв.

С прието заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че начисленията на ищеца за задължения за имота били за 2908,37лв. главница, за която нямало отбелязвания да е погасена. Сумата от 257,69лв., въведена в системата на ищеца на 31.07.2013г. била по изравнителна сметка за задължения за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2013г. Лихва за забава била 403,41лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и лихва за забава на плащането й, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД , като ответникът е осъден да й заплати процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове за процесните суми.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба 4

№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.