Решение № 265304 от 09.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 5710 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 26.02.2020г., постановено по гр.д. № 1971/2019г. на СРС, ГО, 77 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.С.” ЕАД срещу С.М.Н. и Р.С.Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основаное чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: срещу ответника С.М.Н. – за сумата от 491, 74 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*****”, бл. *********и сумата от 20, 12 лв. – главница за такса за услугата дялово разпределение за периода м.06.2015г. - м.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от 06.03.2018г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 49, 67 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата за ползвана топлинна енергия за периода 16.09.2015г. - 21.02.2018г., като е отхвърлен иска за мораторна лихва върху главницата за ползвана топлинна енергия над уважения размер до предявения от 49, 90 лв. и иска за сумата от 3, 46 лв. – лихва за забава плащането на главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015г.-21.02.2018г. и срещу ответника Р.С.Н. – за сумата от 491, 74 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*****”, бл. *********и сумата от 20, 12 лв. – главница за такса за услугата дялово разпределение за периода м.06.2015г. - м.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от 06.03.2018г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 49, 67 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата за ползвана топлинна енергия за периода 16.09.2015г. - 21.02.2018г., като е отхвърлен иска за мораторна лихва върху главницата за ползвана топлинна енергия над уважения размер до предявения от 49, 90 лв. и иска за сумата от 3, 46 лв. – лихва за забава плащането на главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015г. - 21.02.2018г.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на формираните изводи на първоинстанционния съд поради допуснато нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, с които се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството. В същите били определени ред и срок за плащане на топлинната енергия, а именно – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По тези съображения счита, че ответниците са изпаднали в забава с изтичане на последния ден от месеца. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна С.М.Н. и Р.С.Н. оспорват въззивната жалба като неоснователна и правят искане същата да бъде отхвърлена.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответниците С.М.Н. и Р.С.Н. срещу решението на СРС в частите, в които са уважени предявените искове. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които обосновават извод за обезсилване на решението. Жалбоподателите сочат, че първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности в определен срок.

Ищцовото дружество не е изпълнило дадените указания в установения срок, а след изтичане на същия. Вместо да констатира предпоставки за връщане на исковата молба и прекратяване на делото, първоинстанционният съд е приел направеното извън срока уточнение и постановил обжалваното решение. Поддържа релевираните възражения, че между страните по делото липсва валидна облигационна връзка по договор за продажба на топлинна енергия. Освен това ищецът не е ангажирал доказателства за съществуването на договорно правоотношение между него и фирмата за дялово разпределение, както и между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост, в която се намира процесният имот. Оспорва се и наличието на правен интерес от привличане на трето лице-помагач в производството предвид липсата на доказателства за съществуването на договорна връзка между него и топлопреносното предприятие. В жалбата са развити и съображения, че липсва законово основание за начисляване на цена на услугата дялово разпределение. Поддържа, че не са ангажирани доказателства за влизане на сила на приложимите за спора Общи условия за продажба на топлинна енергия, поради което счита, че същите не обвързват ответниците, включително и относно реда и сроковете за плащане на задълженията. В жалбата се твърди още, че изравнителните сметки не били връчени по надлежния ред, поради което не е преклудирана възможността за потребителя на направи рекламация за качеството на доставената услуга. С оглед изложеното е направено искане за обезсилване на постановеното решение, а в условията на евентуалност – за неговата отмяна в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна

“Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Третото лице-помагач "П.И.” ООД не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По възраженията за недопустимост на първоинстанционното решение:

С определение от 04.11.2019г. първоинстанционният съд е констатирал нередовности на исковата молба, поради което е дал указания на ищеца да отстрани същите в едноседмичен срок от съобщението. Указанията са надлежно връчени на ищцовото дружество на 07.11.2019г., но уточнителната молба е подадена след изтичане на определения едноседмичен срок – конкретното същата е депозирана на 26.11.2019г. Първоинстанционният съд е приел направеното уточнение на исковата претенция и е постановил решение по същество на спора.

Настоящият съдебен състав счита релевираните от въззивниците-ответници възражения за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на нормата на чл. 64, ал. 1 от ГПК за неоснователни по следните съображения:

Постановяването на съдебно решение по искова молба, чиято нередовност е била отстранена извън определения по чл. 129 от ГПК срок, дори и да е в нарушение на процесуалния закон – конкретно на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК, не се отразява нито на допустимостта на производството, нито на допустимостта на постановения съдебен акт, както последователно поддържа в практиката си ВКС.

Нещо повече, според трайно непротиворечивата съдебна практика определеният на страната срок за отстраняване нередовността на исковата молба, различен от решителния срок по см. на чл.63, ал.3 ГПК, дори и изтекъл, се счита за мълчаливо продължен от съда, поради което изпълнението на дадените указания в рамките на същия се явява и надлежно осъществено. Този извод се подкрепя и при съобразяване на изброените в т. 9 на ППВС №

1/1985г. основания за недопустимост на съдебното решение и в тях визираното от жалбоподателите процесуално нарушение не фигурира. Недопустимо е само това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, позволяващи делото да се реши по същество - липса на право на иск, ненадлежно упражнено право на иск, десезиране на съда (оттегляне или отказ от иска), липса на заявено искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните, устно предявен иск или изменен устно иск, в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това, или при нарушаване принципа на диспозитивното начало – съдът се е произнесъл по предмет, с какъвто не е бил сезиран, респ. разгледал е иск на непредявено основание – определил е спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, каквито данни в случая отсъстват /в този смисъл определение № 351 от 22.05.2020г., постановено по т.д. № 2396/2019г. на ВКС, Второ ТО, постановено по въпроса за допустимостта на съдебно решение, постановено при изпълнени след изтичане на установения от съда срок за отстраняване на нередовности на въззивната жалба/.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита първоинстанционното решение за допустимо, а наведените от въззивниците-ответници възражения в обратен смисъл за неоснователни.

По правилността на обжалваното първоинстанционно решение:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.