Определение № 750 от 28.09.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 417/2023
- Вид
- Определение № 750
- Подписан
- 28.09.2023
- В сила
- 28.09.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 113, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 · Закон за счетоводството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 750 гр. Ловеч, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500417 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******* против разпореждане № 1356/05.07.2023 г., по ч.гр.д. № 377/2023 г. на РС Тетевен.
В частната изрично e посочено, че се означеното в нея разпореждане № 1356/05.07.2023 г., по ч.гр.д. № 377/2023 г. на РС Тетевен се обжалва в частта, с която не е издадена заповед за изпълнение за адвокатското възнаграждение в пълния му претендиран размер. Оплакванията в жалбата също се отнасят единствено до дължимост на адвокатското възнаграждение с начислен ДДС, а изведеното искане до съда е за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната му част и за присъждане на адвокатското възнаграждение с включен ДДС.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател против А. М. М. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 264,50 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. В мотивите на същия съдебен акт са изложени съображения за издаване на заповед за изпълнение за адвокатско възнаграждение за сумата от 400 лв. (без начисляване на ДДС), но в диспозитива на разпореждането липсва негативно за заявителя произнасяне относно разликата до претендирания размер на възнаграждението от 480 лв., като в издадената заповед за изпълнение в разпредено длъжникът за заплати на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 12.07.2023 г., а частната жалба е подадена на 19.07.2023 г., видно от клеймото за изпращач. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото 1 в неговите мотиви е разпредено да се издаде заповед за изпълнение и за разноските по делото, в частност за заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв., вместо за претендирания размер от 480 лв. с начислен ДДС. След като е налице е произнасяне от заповедния съд по разноските, но претенцията за заплащането им е уважена частично, защитата на заявителя е по реда на обжалването, а не чрез молба по чл. 248 ГПК (ТР 4-14-ОСГТК, т. 7).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Приложеният към заявлението договор за правна помощ (л. 57 от ч.гр.д.
№ 957/2023 г. на СРС) не удостоверява заплащане на означеното в тях адвокатско възнаграждение въобще, вкл. с начислен ДДС. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. След като е регистриран по ЗДДС, адвокатът е задължен да издаде фактура (чл. 113, ал. 1 ЗДДС). Документирането на доставките между данъчно задължени по ЗДДС лица се извършва с изброените в чл. 112 ЗДДС документи – фактура, известие към фактура и протокол. Без издаване на някой от тези документи, не би могло да се приеме надлежно удостоверяване на данъчното събитие – предоставяне на услуга от адвоката в полза на застрахователното дружество, доколкото получателят и доставчикът на услугата са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 ЗДДС.
Доставчикът на услугата (адвоката/адвокатското дружество) може да не издаде фактура, когато получателят на адвокатската услуга е данъчно незадължено физическо лице, (чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС), какъвто статут заявителят не притежава.
Сама по себе си фактурата не доказва плащането на възнаграждението, но тя служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово плащане (чл. 113, ал. 1 ЗДДДС). Като първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на информация за регистрирана стопанска операция, с която следва да се обвърже издаденият документ за извършено плащане по операцията касов бон или разписка. При липсва на такъв документ, не би могло да се приеме, че сам по себе си договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за заплатена сума. В това се проявява доказателственото значение на фактурата относно заплащането на адвокатското възнаграждение.
В задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР-6-13-ОСГТК, т. 1, се разглежда въпросът дали договорът за правна помощ има характер на разписка, когато в него е означено, че сумата е платена в брой, но не и документалната обоснованост на извършеното в този случай плащане, при липсата на издаден документ по чл. 112 ЗДДС, когато адвокатът/адвокатското дружество са регистрирани по ЗДДС. Затова представянето на фактура, издадена от адвоката за доставена на заявителя адвокатска услуга, се явява е необходимо за доказване на претендираните разноски.
Разпореждането на районния съд да се издаде заповед за изпълнение и за адвокатско възнаграждение без ДДС влиза в противоречие с горните изводи. Въпреки това, то не би могло да бъде отменено, доколкото би се стигнало до влошаване положението на частния жалбоподател.
По тези съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******* подадена против разпореждане № 1356/05.07.2023 г., по ч.гр.д. № 377/2023 г. на РС Тетевен в частта, с която не е издадена заповед за изпълнение за адвокатското възнаграждение в пълния му претендиран размер от 480 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3