Решение № 630 от 30.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100505652 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт П.И., срещу решение №14088/06.12.2022г., постановено по гр.д. №19043/2022г. по описа на СРС, 88 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД срещу З. Б. Б. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.198о, ал.1 от ЗВ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че З. Б. Б. дължи на „Софийска вода“ АД следните суми: 649,20 лева – главница, представляваща неизплатена сума за потребена вода по фактури, издадени в периода от 22.07.2019г. – 21.08.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл.****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.12.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от44,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2019г. до 21.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.01.2022г. по ч.гр.д. №73649/2021г. по 1 описа на СРС, 88 състав, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД срещу Д. Б. Б. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.198о, ал.1 от ЗВ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б. Б. дължи на „Софийска вода“ АД следните суми: 649,20 лева – главница, представляваща неизплатена сума за потребена вода по фактури, издадени в периода от 22.07.2019г. – 21.08.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост“, бл.****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.12.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от44,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2019г. до 21.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.01.2022г. по ч.гр.д. №73649/2021г. по описа на СРС, 88 състав. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Противоречал на събраните по делото доказателства изводът на съда, че по делото не е установено количеството на реално доставената до имота вода и други В и К услуги. Обсъдени с останалите доказателства по делото, заключенията на вещите лица, приети по делото и неоспорени от страните, установявали по категоричен начин, че ищецът реално е доставил претендираното количество В и К услуги до имота на ответника за процесния период на посочената в исковата молба стойност, която не била платена от ответника. В изпълнение на указанията на съда, дадени в определението по чл.140 от ГПК вещите лица са ползвали посочените в него източници и материали, като са отговорили точно, ясно, обосновано и изчерпателно на поставените задачи. В имота на ответниците водомерите били отчитани от проверител, който нанасял данните в електронно устройство, които, веднъж отчетени, се прехвърляли в базата данни на водоснабдителното дружество, откъдето били предоставени на вещото лице. На вещото лице бил предоставен за изготвяне на заключението електронен регистър на отчетите на водомерите. Вещото лице констатирало, че общият водомер се е отчитал по график, т.е. ежемесечно, което не било оспорено от ответниците. Поради това количеството на доставените В и К услуги се установявало от заключението на комплексната съдебно-техническа 2 и счетоводна експертиза, неоспорено от страните, подкрепено от събраните по делото писмени доказателства. За процесния период били извършвани отчети на всеки три месеца – от проверител и чрез самоотчет. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите страни Д. Б. Б., чрез адв. К. Б., и от З. Б. Б., чрез адв. В.С., с които жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемите страни поддържат, че не е установено по делото, че ответниците са потребители на В и К услуги за процесния имот. Липсвали доказателства за реално доставена питейна вода и предоставени В и К услуги, както и, че начисляването на стойността на същите е извършено от ищцовото дружество в съответствие с приложимата нормативна уредба.

Подадена е и частна жалба от адв. К. Б., пълномощник на ответницата З.

Б., и от адв. С. Д., пълномощник на ответницата Д. Б., срещу определение №8437/03.03.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. В жалбата се поддържа, че дължимият размер на адвокатското възнаграждение за представителство по заповедното производство е 300 лева, поради което неправилно същото било намалено от първоинстанционния съд. Счита, че определянето на по-нисък размер на възнаграждението ще доведе до неравнопоставеност на страните, като същото не било съобразено и с ангажиментите на адвоката във връзка със заповедното производство. Поради изложеното молят определението да бъде отменено и да им бъде присъден претендираният размер на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на длъжниците по заповедното производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Насрещната страна не е депозирала отговор по частната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Софийска вода“ АД срещу З. Б. Б. и Д. Б. Б. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№73649/2021г. на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на В и К услуги като собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост“, бл.****, както и, че не са заплатили предоставените им услуги в установения за това срок.

Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или 4 вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К услугите.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са собственици на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период.

По делото е представена справка от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1998 г. – 27.07.2021 г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по електронна партида №380559/24.08.2015г., от която е видно, че ответниците З. Б. Б. и Д. Б. Б. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл.****, през 2007г., като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице. Следователно, по делото е установено обстоятелството, че ответниците за процесния период са били собственици на водоснабдения имот, съответно същите имат качеството на потребители на ВиК услуги.

Ответниците не са направили конкретни оспорвания на вписаните в справката обстоятелства и не са представили доказателства за оборването им, като съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. На следващо място, съгласно чл.

2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.

От изслушаните и приети в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи, които въззивният съд кредитира като обосновани и компетентно дадени, се установява, че имотът е водоснабден, както и, че разходената питейна вода по партидата на ответниците през процесния период от 24.06.2019г. – 24.08.2021г. е 481,44 куб.м., като доставяните до имота В и К услуги са измервани съгласно показанията на два броя водомери, а размерът на задълженията е 5 изчислен в съответствие с изразходваните количества питейна вода. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период непогасените задължения възлизат на 1337,15 лева – главница, и 127,32 лева – лихви за забава. Настоящият състав на съда намира, ч е заключенията на СТЕ и ССчЕ следва да бъдат кредитирани, доколкото вещите лица са специалисти, притежаващи специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно са отговорили на поставените пред експертното изследване задачи. В съобразителната част на експертизата вещите лица са посочили предоставените от ответното дружество документи, въз основа на които са извършили констатациите си, отразени в заключението.

Експертните заключения не са оспорени от страните, като вещите лица са отговорили пълно и точно на възложените от съда задачи. Ето защо неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано реалното доставяне и количеството на потребени В и К услуги в процесния апартамент, доколкото това е въпрос, за разрешаването на който са необходими специални знания, като не са налице основания съдът да се съмнява във верността на изводите, до които са достигнали експертите при извършване на изследването.