Решение № 260293 от 12.10.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3513/2020
- Вид
- Решение № 260293
- Подписан
- 12.10.2020
- В сила
- 31.10.2020
- Състав
- МИХАИЛ АНГЕЛОВ АЛЕКСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- Параграф 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260293 гр. П., 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ при участието на секретаря КАПКА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 03513 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, с искане да бъде установено спрямо ответника Н.В.А. с ЕГН **********, адрес *** и В.М.А. с ЕГН **********, адрес ***, че дължат сума за консумирана топлинна енергия,ь в условията на разделност – всеки по ½, в общ размер на 2 369.61 лв. /Две хиляди триста шестдесет и девет лв. и 61 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 2 169.05 лв. /Две хиляди сто шестдесет и девет лв. и 05 ст./ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. ; както и сумата от 200.56 лв. /Двеста лв. и 56 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 31.01.2020г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответниците била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответниците притежавали за процесния период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008 Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона. В конкретния случай, по време на процесния период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Ответниците в законоустановения едномесечен срок, са подали отговор, с който оспорват предявената искова претенция по основание и размер, тъй като нямат качеството на потребител на топлинна енергия.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците, в открито съдебно заседание, редовно призован се представляват от особен представител, който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображение и в писмено възражение и писмени бележки.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 1293/2020 по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.
По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №737/26.02.2020 Съдът не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
В хода на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответниците, че дължат на ищцовото дружество сумата в общ размер 2 369.61 лв.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. "Г.", бл*вх. , ап. 10 и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл.
102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.”
АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че ответника В.М.А. е собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот.
По делото е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подписана от ответника В.М.А. В декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на ползване, както и че В.М.А. е съсобсвеник на имота заедно с Н.В. Анакова, като всеки един от двамата има дял от 1/2. Двамата ответници са съпрузи, като са сключили граждански брак на 31.07.20183 г.
При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност настоящия съдебен състав достигна до извода, че ответникът В.М.А. е съсобственик на процесния апартамент с дял 1/2. Пред едно трето за спора и незаинтересовано лице – Община П., още преди исковия период ответникът е декларирал, че е собственик на процесния апартамент. Пред общинския орган ответникът е декларирал и основанието за придобиване собствеността върху апартамента. Ето защо съдържащото се в Декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с оглед предмета на настоящото производство).
Признанието на факти с правно значение е едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския процес, което следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл са и Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 4084/2016 г. на ВКС, IV ГО, Решение №309 от 06.11.2017 г. по в.гр.д. №502/2017 по описа на Окръжен съд П., Решение № 263/12.07.2019г. по в.гр.д. 352/2019 по описа на Окръжен съд П., Решение № 485/20.12.2019г. по в.гр.д. № 729/2019 по описа на Окръжен съд П.. Още повече, че касателно настоящия случай и адреса на ответника В.М.А., регистриран в НБД „Население“ е идентичен с адреса на процесния имот.
По отношение на другия ответник Н.В.А. настоящия съдебен състав обаче намира, че не са налице доказателства, че и тя е съсобственик на имота. Последната не е декларатор по горепосочената декларация. Обстоятелството, че и тя живее на същия адрес не я обвързва и не създава по отношение на нея облигационна връзка с ищцовото дружество. На следващо място от събраните доказателства ответниците са съпрузи, те са сключили граждански брак през 1983г., но не може да се направи извод, че процесния имот е придобит в режим на СИО, тъй като в декларацията си ответника В.М.А. е посочил като основание за придобиване на правото на собственост на процесното жилище – строеж, както и че няма документи за собственост на жилището. Няма обаче никакви доказателства кога е бил завършен този строеж, преди брака или след неговото сключване, предвид на посоченото и съдът не може да приеме, че имота е придобит в режим на СИО, поради което и не може да се ангажира отговорността на ответника Н.А., тъй като за нея не са налице доказателства, че имат качеството на собственик или на вещен ползвател на имота.
От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.
Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbb9619c-6cb1-4a45-8c1d-a75248219dd2