Решение № 2203 от 03.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2203 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110100285 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано въз основа на искова молба, подадена от *** със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от адв. Т., с която срещу „****, гр. Варна, ***, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата от 4 904,50 евро – главница, представляваща неизплатена цена по 25 (двадесет и пет) броя фактури, издадени в периода 30.09.2024 г. – 17.03.2025 г., и 641,37 евро – обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от падежа на всяка фактура до 12.01.2026 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Ищецът в исковата молба твърди, че между него и ответника е сключен договор за покупко-продажба на стоки (хлебни и тестени изделия) и търговско споразумение от 16.06.2021 г. при условия на 30% търговска отстъпка на фактура и 7-дневен срок за плащане от датата на доставката. В изпълнение на поетото задължение ищецът е извършвал редовни доставки на стоки до търговските обекти на ответника, приемани от управителите на съответните обекти. В края на 2024 г. плащанията са започнали да закъсняват. С подписана от двете страни молба за потвърждение на салдо от 24.05.2025 г. ответникът е 1 признал, че към 31.12.2024 г. задължението му е в размер на 5 812,03 лева.

След последната доставка от 17.03.2025 г. никакво плащане не е постъпило, включително след връчена покана за доброволно плащане чрез ЧСИ Людмил Станев на 22.08.2025 г. С горното ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска.

Ответникът „*** не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Посочените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице, тъй като ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с определението на съда от 15.04.2026 г., не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, а в настоящия случай предявеният иск подлежи на уважаване.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в размер на 1 006,56 евро.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА***гр. Варна, ***да заплати на „***, гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, сумата от 4 904,50 евро (четири хиляди деветстотин и четири евро и петдесет евроцента), представляваща неизплатена цена по 25 (двадесет и пет) броя фактури, издадени в периода 30.09.2024 г. – 17.03.2025 г., и сумата от 641,37 евро (шестстотин четиридесет и едно евро и тридесет и седем евроцента), представляваща обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от падежа на всяка фактура до 12.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ****, гр. Варна, *** да заплати на „***, гр. Варна,***, сумата от 1 006,56 евро (хиляда и шест евро и петдесет и шест евроцента), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3