Решение № 2748 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2748 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330100299 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Ч. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** от 28.11.2022 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2022 г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем № ***** от 28.11.2022 г. Излагат се съображения за нарушаване изискванията на чл. 5 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК, чл. 19 ЗПК и чл. 143 – 147 ЗЗП, което според ищеца води до цялостна недействителност на договора за паричен заем. Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, в разрез с изискванията за добросъвестност и в ущърб на кредитополучателя. Твърди, че посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 49,02 % 1 не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, доколкото е предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство. Посоченото се извежда на база обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство се включва в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което ищецът счита, че е следвало да бъде включено в ГПР. Поддържа, че по този начин кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на потребителя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 600 лева с посочен лихвен процент от 40 % и ГПР – 49,02 %, с общ размер на всички плащания 620 лева. Изтъква, че посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа се, че кредиторът е предоставил невярна информация, като по този начин е лишил кредитополучателя от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите нужди и възможности да сключи кредитната сделка. По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство се посочва, че същият е сключен на 28.11.2022 г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, за да бъде обезпечен договорът за паричен заем. Според ищеца, договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на собствено основание и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник не е произвела действие, доколкото същата противоречи на добрите нрави и не съответства на изискванията за добросъвестност по чл. 143, т. 19 ЗПК. Твърди, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. В този смисъл счита, че същият не е породил правно действие, предвид изложените съображения за нищожност на кредитната сделка. С оглед изложеното моли да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД със становище за неоснователност на исковете. Не се оспорва обстоятелството, че между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца М. И. Ч. е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 28.11.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 600 лева, при ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 49,02 %. Посочва се, че потребителят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 27.12.2022 г., като общият размер на 2 плащанията възлиза на сумата от 620 лева, от която 600 лева – главница и 20 лева – договорна лихва. Оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на процесния договор за кредит. Твърди се, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник не е задължение, а право на кредитополучателя. В тази връзка се посочва, че на потребителя е била предоставена възможност да избере дали иска обезпечен или необезпечен кредит. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като същото не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. На следващо място кредиторът посочва, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, същият не е имал информация относно дължимото възнаграждение за поръчителство, тъй като договор за предоставяне на поръчителство, в случай че бъде избран такъв, се сключва след сключването на договора за кредит. Изтъква, че вземането за възнаграждение за поръчителство възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД, като последното дружество не е страна по договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то последицата от признаването му за такъв би била единствено отпадане на задължението по него, но не и недействителност на договора за потребителски кредит. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Възразява, че ищцата не е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и моли в нейна полза да не бъдат присъждани разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД със становище за неоснователност на исковете. Не се оспорва обстоятелството, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца М. И. Ч. във връзка с обезпечаването на Договор за потребителски кредит № ***** от 28.11.2022 г., сключен между първия ответник „Кредисимо“ ЕАД и ищеца. Посочва се, че на поръчителя се дължи възнаграждение в размер на 178,39 лева за предоставената от него услуга, а именно – гарантиране задължението на ищеца по договора за кредит. Твърди се, че обезпечението на кредита, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е възможност, а не задължение за кредитополучателя. Поддържа се, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се осъществява в независима електронна среда и то след сключването на договора за кредит.

3

Посочва се, че впоследствие от страна на „Ай Тръст“ ЕООД се предоставят на „Кредисимо“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането на същото с цел улесняване на плащането от потребителя.

Според ответника, възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР по кредита, тъй като същото не е известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Поради това счита, че възнаграждението за поръчителство не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчисляването на ГПР по кредита.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Възразява, че ищцата не е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и моли в нейна полза да не бъдат присъждани разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № *****/28.11.2022 г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на 600 лева, която последната следвало да върне на 27.12.2022 г. с погасителна вноска в размер на 620 лева, при договорен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 49,02 %. В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че ищцата следва да представи обезпечение по кредита, като на същата бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищцата не представила съответното обезпечение, ще се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2022 г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ солидарно с ищцата по 4 сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищцата следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 178,39 лева за всеки нов период на револвиране след падежа.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна безспорно се установява, че между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 600 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № *****/28.11.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя 5 сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал.

2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал.

Разпечатката съдържа 24 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbb92125-6a4c-4c6a-b69d-82944b3a868c