Решение № 189 от 03.07.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Монтана, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20231630200531 по описа за 2023 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН ( изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) .

С Наказателно постановление № 368/03.04.2023г. на Директор Регионална дирекция по горите (РДГ) гр.Берковица е наложено на М. А. И., с посочен адрес в с.ГК, ул.Т № Х, община Ч , област Монтана, административно наказание - глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ (Закон за горите), за нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 за КОГТ).

Недоволен от наказателното постановление (НП) И. моли да бъде отменено, не може да каже на какво се дължи несъответствието, твърди, че не става дума за дърва от вида зимен дъб, а за благун и че е лесовъд, а не професионален фотограф.

Въззиваемата страна РДГ гр.Берковица, редовно призована, чрез гл. юрисконсулт ИМ пледира за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки са изложени доводи по същество.

1

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок имайки предвид допълнително изисканите и приложени данни по делото.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 07.03.2023г. по повод на подаден сигнал чрез електронна платформа „ЗАЩИТИ ГОРАТА“ била извършена проверка от св.В. Й. А. и св.М. С. Г., и двамата специалисти горски инспектори към РДГ гр.Берковица. В хода на извършената проверка св.А. и св.Г. установили, че жалбоподателя М. А. И. като лице вписано в публичния регистър на ИАГ – София за упражняване на лесовъдска практика е издал превозни билети с № 07844/00238/27.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян и превозен билет № 07844/00239/28.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян, а видно от приложения снимков материал към посочените превозни билети транспортираната дървесина от дървесен вид зимен дъб, не отговаря на описаната дървесина в издадените превозни билети. Нарушението е извършено за периода 27.12.2022г. до 28.12.2022г. и е установено (открито) на 07.03.2023г. на територията на СЗДП ТП ДГС – Ч в землището на с.Бели мел, община Ч, област Монтана. За установеното бил съставен Констативен протокол Серия А00 № 146000/07.03.2023г. от св.А., като в рамките на административно-наказателната преписка били събрани и др. писмени доказателства – позволително за сеч № 0692012, представено и от жалбоподателя в открито съдебно заседание, извлечения от информационната система ИАГ относно превозни билети № 7844/00238/27.12.2022г. и № 7844/00239/28.12.2022г., ведно със снимков материал, удостоверение № 12375/30.05.2016г., от което е видно, че М. И. е лице вписан в регистъра като упражняващо лесовъдска практика.

На 07.03.2023г. св.В. Й. А. – гл. специалист горски инспектор към РДГ гр.Берковица в присъствието на колегата си св.М. С. Г., съставил АУАН Серия А00 № 368/23г. бл. № 0111340, за това, че М. А. И. като лице вписано в публичния регистър на ИАГ за упражняване на лесовъдска практика е издал превозни билети с № 7844/00238/27.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от 2 дървесен вид мъждрян и превозен билет № 7844/00239/28.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян, а видно от приложения снимков материал към посочените превозни билети транспортираната дървесина от дървесен вид зимен дъб, не отговаря на описаната дървесина в издадените превозни билети – нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ. Жалбоподателят И. подписал предявения му АУАН, като не отразил в него възражения. Писмените му обяснения приложени по административно-наказателната преписка (АНП) са че при извозване на дървесината във всички превозни средства е имало наличност на дърва от вида мъждрян в незначително количество под 1 пр. м3, което на практика трудно се измерва и затова не е отразено в превозните билети. Поради това е изписал определените количества мъждрян по позволителното за сеч в последните два билета, с което е спазил да се извози предвиденото количество мъждрян в позволителното за сеч № 0692012.

На базата на изготвения АУАН, Директор РДГ гр.Берковица оправомощен със Заповед № 49 199/16.05.2011г. на МЗХ намерил, че И. е извършил административно нарушение по чл.257, ал.1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ, като и издал обжалваното НП.

Жалбоподателят И. твърди, че на снимковия материал се вижда дървесина от вида благун, а не от вида зимен дъб.

Съдът след като анализира всички писмени и гласни доказателства, намира, че в подкрепа на установеното нарушение са издадените превозни билети № 07844/00238/27.12.2022г. и № 07844/00239/28.12.2022г., ведно със снимков материал, неразделна част от АУАН, позволителното за сеч № 0692012, а също и показанията на св.А. и св.Г.. Изложените доводи в жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя М. А. И. за отмяна на НП, не се споделят от настоящия съд. В случая е установено, че жалбоподателя в качеството си на вписано в публичния регистър лице упражняващо лесовъдска практика, е издал превозни билети с № 07844/00238/27.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян и превозен билет № 07844/00239/28.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян, а видно от приложения снимков материал към посочените превозни билети транспортираната дървесина от дървесен вид зимен дъб, не отговаря 3 на описаната дървесина в издадените превозни билети.

Това описание на нарушението се потвърждава от доказателствата по делото и намира правно отражение в нарушение на законните разпоредби на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 за КОГТ).

Конкретиката на нарушението е дало основание на администратинонаказващия орган (АНО) да заключи, че една от законните разпоредби, които са нарушени от И., съвпада със законната разпоредба послужила за административното санкциониране на жалбоподателя. Правно допустимо и възможно е подобно съвпадение. Чрез разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2012г. вр. с чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, е вне сена яснота и законосъобразност, освен за субекта на А НО – жалбоподателя И., като лице, упражняващо лесовъдска практика и относно забраната да издава превозни билети в нарушение на изискванията, определени с наредбата и/или със заповедта за определяне на съответния образец.

Според настоящият съд жалбоподателя макар и лично, в пълнота е реализирал правото си на защита, което не е било ограничено. В АУАН и в НП ясно и точно е посочен периода на извършване на нарушението и датата на отриването му.

Жалбоподателят И. оспорва и нарушението, поради което следва да се изложат доводи и по разбора на доказателствата. Приложените писмени доказателства от АНО и свидетелките показания на актосъставителя и свидетеля по акта за нарушение – В. Й. А. – гл. спец. горски инспектор при РДГ гр.Берковица и св.М. С. Г. – негов колега, които настоящия съд кредитира, са в подкрепа на извода, че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Посоченото от И., че несъответстващите по вид дърва са благун, а не зимен дъб, не променя извода за доказаност на нарушението, тъй като жалбоподателя като лице упражняващо лесовъдска практика по силата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е издал документи ( 2бр. превозни билети) в нарушение на ЗГ и на подзаконо в акт по прилагането му – Наредба № 1/2012г. за КОГТ.

Не са налице били данни и за приложение на чл.28 от ЗАНН имайки предвид значимостта на засегнатите обществени отношения и качеството на 4

И., който е лице упражняващо лесовъдска практика, като настоящия съд съблюдава утвърдената съдебна практика в тази насока от касационната инстанция – АС – Монтана. Нарушението е извършено под формата на действие от лице упражняващо лесовъдска практика, който е издал 2 бр. превозни билети в нарушение на изискванията при издаването им. Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно данни за обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, при спазване изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, без настоящия съд да констатира противоречие между посочените обстоятелства и законни разпоредби, които са нарушени. Събраните обективно и всестранно доказателства подкрепят правния извод, че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът съблюдава утвърдената съдебна практика от касационната инстанция – АС – Монтана, по отношение приложението на чл.257 от ЗГ, която е категорична, че санкционираните на това основание административни нарушения, не могат да се определят като „маловажни”, имайки предвид значимостта на защитените обществени отношения.

Съдът намира, че с наложеното като размер административно наказание – глоба в размер на 300 (триста) лева, АНО е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН. Съдът констатира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение и личността на нарушителя И., наложената глоба в размер на по 300 (триста) лева не е завишена по размер. Съдът споделя, че тежестта на нарушението е завишена, като изследва конкретната тежест на процесното нарушение и намира, че глоба в размер на 300 (триста) лева, която е при определения минимум по чл.257, ал.1 от ЗГ, е съответна на тежестта на процесното нарушение и спрямо личността на нарушителя – жалбоподателя И.. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер глоба от 300 (триста) лева съответства на тежестта на извършен ото нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН , съответно АНО е спазил закона и в тази насока.

Предвид заявеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт ИМ за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които според настоящия съд са в размер на 80 (осемдесет) 5 лева.

На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН ( изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 368/03.04.2023г. на Директор РДГ гр.Берковица, с което на М. А. И., с посочен адрес в с.ГК, ул.Т № Х, община Ч, област Монтана, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

ОСЪЖДА жалбоподателя М. А. И. да заплати на РДГ гр.Берковица, разноски (юрисконсултско възнаграждение) по съдебното производство в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6