Решение № 137 от 20.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. П., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20261230200263 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на И. К. Т., ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.

П., ул. „Р.“ № 149, против Наказателно постановление (НП) № 25-0314- 000087 от 17.03.2025 г., на ВПД Началник на РУ- гр. П., с което на лицето е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 204,52 евро/400 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от същия закон.

Жалбоподателят, изразява недоволство от издаденото Наказателно Постановление, като излага бланкетни доводи. Подчертава, че на процесната дата- 19.02.2025 г., управлявания от него лек автомобил, е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Моли издаденото Наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят И. Т., редовно призован, се явява лично и без процесуален представител. Същия, в неговите обяснения, дадени в открито съдебно заседание посочва, че е водач още от 1969 г. и винаги е бил стриктен. Посочва, че е сключил застраховка на разсрочено плащане, като не е знаел, че колата няма застраховка „ГО“.

Посочва, че плащанията които се отнасят за автомобила ги извършва редовно.

Ответникът по жалбата- Началник на РУ в ОДМВР- Благоевград, РУ- П., не изпраща представител и не изразява становище. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.2 ЗАНН, с изх. № УРИ-314000-3602/25.03.2026 г., освен че изразява становище за потвърждаване на така издаденото Наказателното постановление, прави и възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско възнаграждение, като основава искането си на Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по преюдициално запитване по дело № С-438/2022 г., с което съдът да се съобрази като присъди адвокатско възнаграждение под така установения минимум. С постановено Разпореждане № 223/01.04.2026 г., настоящия съдебен състав е 1 приел възражението за нередовно – необосновано и преждевременно направено и е приел, че не дължи произнасяне по същото, като изрично е указал това на АНО и му е указал, че има възможност в хода на производството да направи редовно искане за разноски, включително и да стори обосновано в съответствие със Закона за адвокатурата и своевременно възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че такива се поискат. До приключване на съдебното производство, АНО не изпраща процесуален представител и не предприема действия по указанията в разпореждането, както и не взема становище по доводите в жалбата.

Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител.

П.кият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като съобрази и доводите на жалбоподателя и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:

На 19.02.2025 г., полицейските служители св. Н. Г. Н. и И. К. Т., в гр. П., при изпълняване на служебните си задължения за контрол по спазване на правилата по движението на пътищата, спрели за проверка лек автомобил марка и модел „Форд Фиеста“ с рег. № 5 Е5259ВР, управляван от И. К. Т..

В хода на проверката, полицейските служители установили, че за процесния лек автомобил марка и модел Форд „Фиеста“ с рег. № Е5259ВР, не е налице валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. След осъществената проверка, от данните в системата на органите на МВР, се установява, че автомобила е собственост на ЕТ „П. П.“ с ЕИК: 101110664, с адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № 14. При разговор с органите на МВР, Т. е заявява, че е предприел управление на автомобила с цел закупуване на лекарства за съпругата си.

След установяване на необходимите данни, полицейските служители, решили да съставят на И. К. Т.- ЕГН **********, АУАН Серия G A № 3570502 от 19.02.2025 г., за това че: на 19.02.2025 г. в 16:00 ч., в гр. П., по ул. „Р.“ в района на казино „Адмирал“ в посока от магазин „ЛИДЛ“ към „ДИП“, управлява лек автомобил- „Форд Фиеста“, с рег. № Е 5259 ВР, собственост на фирма ЕТ „П. П.“ с БУЛ: 101110664, гр. П., ул. „П.“ номер 14, като МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което виновно е нарушил чл. 638, ал.3 от КЗ- като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ЗЗ ГОА). Актът е бил връчен на жалбоподателя на място, като същия се е подписал без направени възражения.

По същото време, на Т. е съставена и Заповед за прилагане на принудителна Административна мярка, по чл. 171, т.1, б. „е“ от ЗДвП - № GPAM-1502914, с която на И. К.

2

Т., временно му е било отнето СУМПС-то, в качеството му на водач, който управлява МПС, без застраховка „Гражданска отговорност“, до предоставяне на сключена валидна отговорност. Същата била отново подписана от Т.. Няма данни дали същата е обжалвана.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, не са постъпили писмени възражения от страна на жалбоподателя.

Административно- наказващия орган изцяло възприел резонността, обосноваността и правната оценка на извършените фактически и правни констатации на актосъставителя и при цялостно словесно единство в описателната обстоятелствената част на НП касателно фактическото съдържание на допуснатото нарушение и при нормативна идентичност на приложимия материален закон, впоследствие издал срещу Т. атакуваното НП, с което му било наложено административно наказание „Глоба“ на основание чл. 638, ал.3 от КЗ, в размер на 204,52 евро /400 лева/. Наказателното постановление било лично връчено на жалбоподателя, видно от подставения подпис на разписката на 11.04.2026 г., като в законоустановения за това срок- 21.04.2026 г., е постъпила жалбата, инициирала настоящото производство.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа на оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към административно- наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие, подробно описани в протокола на проведеното открито съдебно заседание на 12.05.2026 г.

Разпитани в хода на производството в качеството си на свидетели са полицейските служители Г. В. Б. и Н. Г. Н..

В техните показания не се излага някаква информация извън тази, установена от събраните по делото писмени доказателства. В подкрепа на това е и изложеното от св. Н., който по категоричен начин посочва, че няма спомен за случилото се, тъй като е осъществил от м.февруари 2025 г., значителен брой проверки по ЗДвП, на цялата територия на Община П., вкл. и на кръговото кръстовище в близост до магазин „Лидъл“. Свидетелят Б., е този който потвърждава начина, по който се осъществила проверката. Сочи, че лицето, управлявало МПС- то е било доста възрастно и че същото заявило, че не е разбрало, че му е изтекла ЗЗ ГОА. Съставен му бил АУАН, който водачът подписал без възражения.

При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски показания, които настоящия състав кредитира изцяло. Показанията на разпитаният свидетел Б. съдът намери за обективни и последователни и ги кредитира. Съдът намира за обективни и дадените от свидетелят-актосъставител показания, в които същият заявява, че няма спомен за конкретната проверка с оглед изминалия период от време и множеството ежедневни проверки по контрол спазване правилата по ЗДвП, които свидетелят извършва.. Поради липсата на противоречия в свидетелските показания, както и поради липсата на такива с всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.

3

Като прецени така установената фактическа обстановка, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН и е допустима- подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст от надлежно легитимирано за това лице. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП- аргумент по чл. 64, б. „б“ от ЗАНН) и девулотивен (сезиращ съда- чл. 59, ал.1 от ЗАНН) ефект.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции констатираща, обвинителна и сезираща.

Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и от представената длъжностна характеристика за полицейски инспектор /л.10-12 от делото/.

На първо място, съдът счита, че следва да бъде проверено дали разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН са спазени по издаването на настоящите актове. Съдът приема, че е налице пълно и словесно описание на така извършеното в АУАН и НП нарушение, както и пълно съответствие между цифровата квалификация и в двата акта, като по този начин не е налице накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като се установи, че категорично е разбрал за какво нарушение му е ангажирана отговорността.

С оглед изложеното горе, съдът намира, че не са налице никакви, дори и служебно установени съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и предхождащия го АУАН, които да обусловят отмяна на атакувания санкционен акт на това формално процесуално основание.

По приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Спорния момент на настоящото производство, е да се установи, дали жалбоподателя е привлечен към отговорност за това, че същия притежава качеството на несобственик на лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ съдът намира, че сочената норма освен санкционна съдържа в себе си и правило за поведение, поради което правилно е определена като нарушена от АНО. Настоящия състав намира, че по ясен начин е означено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач - несобственик на процесното МПС, видно от отразяването в двата акта – АУАН и НП. Следва да се 4 отбележи, че качеството на водач, е определено от полицейските служители извършили съответната проверка, като безспорно се установили, че управлявания от нарушителя лек автомобил, е собственост на друго лице - ЕТ „П. П.“ с ЕИК: 101110664 и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № 14, и това обстоятелство е отразено и в АУАН и в санкционния акт – атакуваното наказателно постановление.

Във връзка с гореизложеното, съдът приема, че нарушението е доказано и съставомерно, както от обективна, както и от субективна страна, като излага за така възприетите изводи, следните съображения: