Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16491 от 21.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65609/2024
Вид
Решение № 16491
Подписан
21.08.2026
В сила
17.09.2026
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16491 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110165609 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 10 лева, представляваща част от главница в размер на 2634,70 лева, представляваща от своя страна ½ част от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата от 5254,39 лева и направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.12.2023 г. в гр. София, на бул. „България“ до кръстовището с ул. „Първа българска легия“, между застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“ лек автомобил „Форд Турнео“ с рег. № *** и лек автомобил *** с рег. № ***, чийто водач бил в правоотношение с ответника по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 05.11.2024 г. до окончателното погасяване на вземането. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.12.2023 г. в гр. София, на бул.

„България“ до кръстовището с ул. „Първа българска легия“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между описаните по-горе моторни превозни средства, за което е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от участвалите в инцидента водачи.

Процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа, че пътният инцидент е възникнал вследствие на виновното поведение на водача на лек автомобил ***, който се движел с превишена скорост, като поддържа, че вредите са причинени в резултат на виновното поведение на водачите и на двата автомобила в равно съотношение. Твърди се, че към датата на събитието собственикът на увреденото моторно превозно средство и ищцовото дружество са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Каско Престиж“, обективиран в полица № ***, със срок на застрахователно покритие от 28.07.2023 г. до 27.07.2024 г. Поддържа се, че по повод предявена претенция при ищеца е образувана щета № ***, извършен е опис и оценка на вредите, възложен е ремонт на увреденото превозно средство и е определено и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 5254,39 лева, като са сторени и ликвидационни 1 разноски в размер на 15 лева. Ищецът поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответника, който към датата на реализиране на процесното произшествие е бил в облигационно правоотношение с водача на лек автомобил *** по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че отправената до ответното дружество регресна покана не е удовлетворена, като на 01.04.2024 г. е получен отказ за заплащане на претендираната сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция по основание и размер. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения относно механизма на възникване на твърдяното пътнотранспортно произшествие. Изложени са съображения, че съгласно представения ведно с извънсъдебната претенция констативен протокол за ПТП вина за настъпване на пътния инцидент носи единствено водачът на застрахованото при ищеца моторно превозно средство, който е предприел маневра за навлизане в съседна пътна лента, без да пропусне движещия се лек автомобил ***. При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В отговора са изложени твърдения, че претендираната от ищеца сума е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, а в допълнение доколкото няма данни увреденото МПС да е било в гаранция липсва необходимост същото да бъде отремонтирано с оригинални части и на цени значително надвишаващи средните за пазара. На следващо място представителят на ответника поддържа, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, извършването на които не е било необходимо и ремонт на части, които не са били увредени следствие на процесното събитие. По наведените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените от ответното дружество съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е частичен иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането. Съгласно чл.

411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ, или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане 2 или че то е недължимо. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като тежестта за опровергаване на презумпцията, с оглед разместената в процеса доказателствена тежест за нея, е на ответника.

При съобразяване на становището на страните с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към момента на настъпване на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, между ищеца и собственика на лек автомобил „Форд Турнео“ с рег. № *** е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, а между ответното дружество и водача на лек автомобил *** с рег. № *** е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е изплатил собственика на увредения автомобил посочената в исковата молба сума и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Спорни по делото се явяват въпросите относно механизма на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие, съответно налице ли е виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника моторно превозно средство, респ. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил и какъв е размера на действително причинените щети.

За установяване на механизма, по който е реализиран пътният инцидент, по делото е представен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 15.12.2023 г. – Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Съгласно чл. 5 от Наредбата, когато при произшествието са причинени единствено материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с инцидента, водачите попълват своите данни в двустранен констативен протокол по образец. Съгласно утвърдената съдебна практика, обобщена с Решение № 15/25.07.2014г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I ТО, протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Протоколът за ПТП, съставен от участници в инцидента, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила единствено относно неизгодните факти на изложилия ги водач.

В разглеждания случай в колона „ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО А“ на документа е описан застрахованият при ищеца лек автомобил „Форд Турнео“ с рег. № ***, управляван от П. С.

В., а в колона „ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Б“ – лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от В. Г. Т.. В т. 12 „Обстоятелства“ и за двете превозни средства е отбелязано, че произшествието е настъпило „при смяна на лентите“ (т. 10), като в т. 11 като видими щети на превозно средство „А“ е описана предната дясна част на автомобила, а като видими щети на превозно средство „Б“ – страничната лява част. Доколкото направеното от водача на лек автомобил „Форд Турнео“ отбелязване, че се е движел при смяна на лентите, представлява неизгоден за него факт, в тази част документът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и установява, че именно водачът на застрахованото при ищеца моторно превозно средство е предприел маневра за промяна на пътната лента непосредствено преди удара.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата участници в пътния инцидент. В проведено на 15.05.2025 г. открито съдебно заседание свидетелят В. Г. Т. – водач на лек автомобил *** с рег. № ***, заявява, че произшествието е настъпило в края на 2023 г., в следобедните часове, при валеж от дъжд и добра видимост, на прав пътен участък. Свидетелят сочи, че се движел по бул. „България“ в посока към 3

Околовръстен път в дясната пътна лента със скорост от около 50 км/ч, като лек автомобил „Форд“ се е движел в средната лента със сходна скорост. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че водачът на лек автомобил „Форд“ предприел маневра и навлязъл от ляво в лентата на движение на свидетеля. В. Г. Т. разкрива, че към момента на удара се е намирал непосредствено пред другото превозно средство, което е било в „мъртвата“ му точка, поради което не е имал възможност да го възприеме, като допълва, че не е възприел подаден пътепоказател и не е имал представа, че другият водач възнамерява да извърши маневра по навлизане в съседна лента. Свидетелят описва увреждания по лявата страна на управлявания от него автомобил – шофьорска и пасажерска врата, престилката под вратите, броня, заден ляв калник и джанта, като посочва, че по другия автомобил уврежданията са били в предната дясна част. Свидетелят заявява още, че не е възприел препятствие, което да е провокирало навлизането на другото превозно средство в неговата лента, както и че не е имал възможност да предотврати настъпването на удара. В проведеното на 13.06.2025 г. открито съдебно заседание е разпитан и П. С. В. – водач на лек автомобил „Форд Турнео“ с рег. № ***. Свидетелят В. поддържа, че на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Българска легия“ „един човек го е засякъл“ и се е ударил в него, като допълва, че при инцидента излизал от „детелината“ на бул. „България“ и се е движел в посока Околовръстното с около 20 км/ч когато другият автомобил „дошъл отнякъде и се ударил в него“. П. В. сочи, че другият автомобил навлязъл в неговата пътна лента, като свидетелят поддържа, че уврежданията по управлявания от него автомобил възникнали вследствие на описаното произшествие били в предната лява част. Съдът намира, че показанията на свидетеля В. се отличават с изразена непълнота и вътрешна противоречивост, поради което не им дава вяра. Изложените от свидетеля обстоятелства относно механизма на пътнотранспортното произшествие не кореспондират с изявленията му, обективирани в процесния двустранен констативен протокол, както и на инкорпорираната в документа схема на инцидента. От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП и разпит на водача на другия участвал в инцидента автомобил по категоричен начин се установява, че пътният инцидент е възникнал при предприемане на маневра от страна на свидетеля В. за преминаване в съседна пътна лента. В този смисъл изложените от П. В. обстоятелства за внезапна появява лекия автомобил с марка „БМВ“, който от своя страна се ударил в управляваното от свидетеля моторно превозно средство, не следва да бъдат ценени. На следващо място свидетелят В. описва уврежданията по управлявания от него автомобил възникнали в резултат на пътния инцидент като намиращи се предната лява част, като в случая уврежданията възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие са в предната дясна част на моторното превозно средство.