Решение № 1342 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300501686 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се изцяло Решение № 1552 от 05.04.2023 г., пост. по гр.д. № 13 245/2021 г. на РС . Пловдив, с което е постановено:

Отхвърля предявеният от М. Б. К., ЕГН – ********** срещу Д. А. К., ЕГН – ********** иск за признаване за установено в отношенията между тях, че К. не дължи на К. парично вземане в общ размер на 2 964 лв., съставляващо присъдени разноски по гр.д. № 138/2017 г. на ОС – Пловдив и въззивно гр.д. № 357/2028 г. на АС – Пловдив, което вземане е предмет на изпълнение по изп.д. № *** на ЧСИ Б.В., както и разноските по изпълнителното производство в размер на 1 038, 14 лева;

Прекратява производството по делото по предявеният от „ Ем Ел Лоджистик „ ООД, ЕИК 203222481 срещу Д. А. К., ЕГН – ********** иск за признаване за установено че дружеството не дължи на К. парично вземане в общ размер на 2 964 лв., съставляващо присъдени разноски по гр.д. № 138/2017 г. на ОС – Пловдив и въззивно гр.д. № 357/2028 г. на АС – Пловдив, което вземане е предмет на изпълнение по изп.д. № *** на ЧСИ Б.В., както и разноските за производството по изп.д. № *** на ЧСИ Б.В. в размер на 1 038, 14 лева;

Осъжда М. Б. К. и „ Ем Ел Лоджистик „ ООД, ЕИК 203222481 да заплатят на Д. А. К. направените от последната разноски за производството в размер на 600 лева.

Жалбоподатели са ищците по спора, поддържат оплаквания за неправилност и искане за отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират разноски.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор по жалбата.

1

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от М. Б. К., ЕГН – ********** и „ Ем Ел Лоджистик „ ООД, ЕИК 203222481 срещу Д. А. К., ЕГН – ********** отрицателни установителни искове както следва:

1/ За признаване на установено, че М. Б. К. не дължи на Д. А. К. паричното вземане по издаден по гр.д. № 138/2017 г. на ОС - Пловдив изпълнителен лист от 25.02.2019 г. в общ размер на 2 964 лв. - предмет на изпълнение по изп.д. № *** на ЧСИ Б.В., както и направените за това изпълнително производство разноски, които към датата на предявяване на иска в размер на 1 038, 14 лева;

2/ За признаване за установено, че „ Ем Ел Лоджистик „ ООД не дължи на Д. А.

К. направените за изпълнителното производство по изп.д. № *** на ЧСИ Б.В. разноски в размера на 1 038, 14 лв. към датата на предявяване на иска.

Исковете се основават на твърдения, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание за процесното вземане на ответницата К. към ищцата К. е настъпил юридически факт с правно значение, освобождаващ К. от отговорност към К. за вземането, като същото вече се дължи на К. от втория ищец „ Ем Ел Лоджистик „ ООД. Този юридически факт е сключен между двамата ищци Договор за цесия от 03.09.2018 г., по силата на който вземането на К. по изпълнителния лист е прехвърлено от длъжника й К. на новия длъжник Ем Ел Лоджистик ООД, за който договор К. като кредитор е уведомена и е дала съгласие чрез конклудентни действия, изразяващи се в изявление за прихващане по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ З.Д., по което изпълнение тя е длъжник на взискателя Ем Ел Лоджистик ООД. Въпреки това К. недобросъвестно образувала и води и понастоящем изпълнително производство за процесното вземане срещу К. – образувано от К. срещу К. изп.д. № *** на ЧСИ М. К. с район на действие ОС - ***, прехвърлено с оглед правилата на местната подсъдност на ЧСИ Б.В., с район на действие ОС – *** и образувано при него под № *** г., като на неколкократните молби на К. до ЧСИ В. да бъде заместена като длъжник в процеса от Ем Ел Лоджистик ООД К. се противопоставила с довод, че не се е съгласявала и не е съгласна със сключения между ищците договор от 03.09.2018 г. в частта му досежно заместването в дълг, поради което и понастоящем изпълнителния процес за вземането се води срещу длъжник М.

К..

Предвид изложеното ищците поддържат че ищцата К. не дължи на ответника К. процесното вземане, както и направените за образуваното за неговото събиране разноски за изпълнителното производство, а Ем Ел Лоджистик ООД макар да дължи на ответницата същото вземане на основание договора за заместване в дълг, не й дължи разноските, направени по казаното изпълнително производство.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебно заседание взема становище претенциите да са неоснователни, тъй като договорът за цесия в частта му, с която се заменя длъжника й К. с длъжник Ем Ел Лоджистик няма действие по отношение на нея. Защото в тази му част договорът е такъв за замесване в дълг, за което тя не е дала изрично съгласие – чл. 102 ал. 1 от ЗЗД.

От представените по делото писмени доказателства се установява по фактическата обстановка, по която страните не спорят: следната

Признато с влязло в сила съдебно решение парично вземане на ответницата К. към ищцата К., съставляващо направени деловодни разноски за две съдебни инстанции по гр.д.

№ 138/2017 г. на ОС – Пловдив и в.гр.д. № 357/2018 г. на АС – Пловдив в размери съответно 1 000 лв. и 1 964 лв./ общо 2 964 лв. /, за които издаден от ОС – Пловдив Изпълнителен лист от 25.02.2019 г.;

2

Признато с влязло в сила съдебно решение парично вземане на ищцата К. към трето за спора лице – Л.И.В., което вземане в общ размер от 8 279 лв. - за което издаден изпълнителен лист от 24.02.2017 г. по гр.д. № 14 086/2016 г. на РС – Пловдив;

Договор от 03.09.2018 г., именуван Договор за цесия, сключен между ищците К. и Ем Ел Лоджистик ООД, по силата на който вземането си към третото лице В. К. е прехвърлила на Ем Ел Лоджистик ООД / т. 1 от договора / срещу насрещна престация дружеството – цесионер да заплати задълженията й към Д. К. по гр.д. № 138/2017 г. на ОС – Пловдив във всичките му инстанции / т. 2 от договора/;

По изпълнителния лист от 25.02.2019 г. е образувано на *** г. изп. д. № *** г. на ЧСИ М. К. с район на действие ОС - ***, прехвърлено с оглед правилата на местната подсъдност на ЧСИ Б.В., с район на действие ОС – ***и образувано при него под № *** г. на *** г. – изискано от съда и приложено в препис по настоящото дело. Депозираните по него от длъжницата К. молби от *** г., 17.07.2020 г. за заместването й като длъжник по изпълнението с длъжник Ем Ел Лоджистик ООД на основание договор за цесия от 03.09.2018 г. са оставени без уважение от ЧСИ В. с довод, че не е налице хипотеза на чл. 429 от ГПК за исканата замяна - след взето от съдебния изпълнител становище на взискателя К., която чрез процесуалният си представител адвокат Р. Н. е възразила да не е давала съгласие по чл. 102 ал. 1 от ЗЗД и да не дава такова. По делото е депозирана още молба от 26.02.2021 г. от взискателя К. чрез адвокат Н. за налагане на запор върху вземанията на М. К. като взискател по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ З.Д. , запорът е наложен от ЧСИ В., във връзка с което от ЧСИ З. Д е постъпило уведомление по чл. 508 от ГПК да не признава така запорираното вземане, тъй като М. К. не е и не е била взискател по нейно изп.д. № *** г..

Изпълнението по изп.д. № *** г. на ЧСИ В. е понастоящем спряно – Определение № *** г. по първоинстанционното дело, с което предявените искове са обезпечени чрез спиране на изпълнението, издадена по определението Обезпечителна заповед от *** г. и Акт на ЧСИ В. от *** г. за спиране на изп.д. № ***;

По изпълнителният лист от 24.02.2017 г. е образувано изп.д. № *** г. на ЧСИ З.Д. рег. № *** – изискано от съда и приложено в препис по настоящото дело, като от същото се установява, че с акт на съдебния изпълнител от ***г. е уважено искането за замяна на взискателя К. с взискател Ем Ел Лоджистик ООД на основание договора за цесия от 03.09.2018 г.. Изпълнителното дело е приключено с акт на ЧСИ от ***г. поради изплащане на задължението;

Изпратени на 13.03.2019 г. чрез телепоща 2 броя уведомления от адвокати Д. М. и В.С. до адвокат Р. Н. като пълномощник на Л. В. за прехвърлянето на вземането по договора за цесия, получени от последния на 14.03.2019 г.;

Изпратено на 13.03.2019 г. чрез телепоща уведомление от адвокати Д. М. и В.С. до ответницата по делото Д. К. на адрес в гр. *** в горния смисъл – върнато неполучено от същата, с отметка в графа непотърсено;

Влязло в сила на 30.12.2020 г. Решение № 586/15.06.2020 г. по гр.д. № 204/2018 г. на ОС – Пловдив, с което / на основание прието за установено задължение на В. към Ем Ел Лоджистик ООД в размер на 6 000 лв., представляващо изтеглена от В. в качеството й на управител на Ем Ел Лоджистик ООД парична сума в посочения размер, която не е отчетена, нито върната и прието знание и намерение за увреждане на дружеството / е уважен предявеният от Ем Ел Лоджистик ООД срещу Л. В. и Д. К. иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, като е прогласен за недействителен по отношение на дружеството договора за покупко – продажба на недвижим имот с продавач В. и купувач К., обективиран в н.а. 181, том II, рег.

№ 4141, нот.д. № 317/28.10.2016 г. и са осъдени В. и К. да заплатят на Ем Ел Лоджистик деловодни разноски в размер на 4 235, 10 лева;

Издаден въз основа на казаното влязло в сила съдебно решение изпълнителен лист от 3

26.01.2021 г. за присъдените в полза на Ем Ел Лоджистик разноски от 4 235, 10 лв. , както и за направените от дружеството разноски за въззивното производство / в.гр.д. № 488/2020 г. на АС – Пловдив / в размер на 2 200 лева;

Удостоверение от ЧСИ З.Д. от 19.08.2021 г., че въз основа казания изпълнителния лист от 26.01.2021 г. и молба по чл. 426 от ГПК е образувано изп.д. № *** г. с взискател Ем Ел Лоджистик ООД срещу длъжници ответницата К. и третото за настоящия спор лице В., като същото понастоящем приключено с Разпореждане на съдебния изпълнител от ***г. поради изплащане на задължението – платена от В. сума в общ размер на 8 317, 11 лв. по реда на чл. 454 от ГПК. От същото се установява още – за което няма и спор, че процесуален представител и на двете длъжници по изп.д. № *** г. е адвокат Р. Н. ;

Депозирана от Д. К. чрез процесуалния й представител адвокат Р. Н. Молба вх. № *** г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ З.Д. за прихващане на взаимно дължими суми - вземането на К. към К., предмет на изпълнение по изп.д. № *** г. на ЧСИ Б.В. със вземанията, дължими се от К., предмет на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ Д. Към молбата е приложено към удостоверение от 25.03.2021 г., издадено от ЧСИ В. за размера на вземанията на К. към К. по негово изп. дело № *** г..

При така установеното от фактическа страна, районният съд е отхвърлил иска на М.

К. срещу Д. К. с мотиви, че няма съгласие от последната за заместването в дълг, като извод за изразено такова съгласие от К. не се обосновава от изявлението й за прихващане на насрещни вземания, предмет на изпълнителните дела № *** г. на ЧСИ В. и № *** г. на ЧСИ Д, тъй като липсата на идентичност между лицата и отказа на съдебния изпълнител да наложи запор е пречка да се приеме, че такова е настъпило. Посочено е още, че по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задължението. По иска на втория ищец Ем Ел Лоджистик ООД производството по делото е прекратено, като е прието същият да е недопустим поради липса на правен интерес – дружеството не е конституирано като длъжник по изп. д. *** г. на ЧСИ В. на взискател Д. К., нито е погасило задължението на длъжника по това изпълнително дело М. К. към взискателя К..

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост на решението и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоява се, че преди да образува изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ М. К. ответницата К. е била надлежно уведомена чрез адвокат Р. Н. за сключения между ищците договор от 03.09.2018 г. независимо че това уведомление е връчено на адвоката в качеството му на пълномощник на Л. В., тъй като той бил пълномощник и на двете по водените от и срещу тях дела, по които те имали непротиворечиви интереси. Дори и да се приеме, че К. не е уведомена за договора чрез представените уведомления до адвокат Н. , то същата явно е узнала за него и е дала изрично съгласие за заместването в дълг чрез изявлението си за прихващане на вземанията й към ищцата К. по изп.д. № *** г. със вземанията на ищеца Ем Ел Лоджистик ООД към К. по изп.д. № *** г.. Затова не само за ищцата К. е налице правен интерес да установи, че не дължи вземането по изп.д. № *** г. поради заместването й като длъжник от Ем Ел Лоджистик ООД, налице е правен интерес и за дружеството да установи че той е новия длъжник на вземането на посоченото основание и изводът на съда за прекратяване на делото по иска на Ем Ел Лоджистик ООД поради липса на интерес е неправилно. Поддържат се още оплаквания, че съдът отказал да прозре истинската причина за образуваното на настоящото дело от въззивниците – ищци, която причина е препятстването на ответницата чрез неправомерно образуваното от нея изпълнителното производство по изп.д. № *** г. да се обогати неоснователно с разноските за това производство за сметка на ищцата К.. Твърди се, че поведението на ответницата е „ реванш „ за неосъществените нейни и на третото лице Л.