Присъда № 160 от 02.07.2024, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №160 от 02.07.2024г. по НОХД № 2284/2024г. по описа на Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен н 10.06.2024г. обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения срещу подсъдимия:

М.С.П. , роден на *** г. в гр. Провадия, обл. Варна, живущ в гр. Варна, ул. „Доктор Селеменски“ № 105, българин, с българско гражданство, без образование, не женен, не работи, осъждан, ЕГН **********, към момента в Затвора - Варна, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 от НК, за това, че:

На 29.08.2023г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка “iPhone XR” 64GB Black на стойност 600.00 лева, силиконов гръб на стойност 7, 50 лева и сим-карта към мобилния оператор „Йеттел“, всичко на обща стойност 607, 50 /шестстотин и седем лева и петдесет стотинки/ лева от владението на Т.А.Ж., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.

Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение. Моли, при индивидуализиране на наказанието същото да бъде определено по справедливост и на подс. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок под средния ориентиран към минималния размер, което да бъде редуцирано с една трета с приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия П. - адв.К. моли за наказание ориентирано към минимума, тъй като счита, че подс. е оказал съдействие по делото.

Подсъдимият М.П. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли за минимално наказание.

1

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.С.П. е роден на 23.02.1985 г. в гр. Провадия, с ЕГН **********.

Той е българин, български гражданин, без образование, осъждан, неженен.

Подсъдимият не работи като към момента на съдебното заседание изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца в Затвора гр.

Варна.

Подс. П. употребявал наркотични вещества и бил безработен, като често прибягвал до престъпления против собствеността, за да си набавя средства. Той бил многократно осъждан за престъпления против собствеността на различни граждани.

На 29.08.2023 г. сутринта св. Т.Ж. била на работа в ДГ „Българче“, находяща се в ж.к. „Вл. Варненчик“ до бл.21 в гр. Варна. Тя оставила мобилния си телефон марка „iPhone XR” 64GB Black с I M E I 35308310829284 на бюрото в занималнята, представляваща обособена стая на първият етаж в сградата на детското заведение.

Телефонът бил с поставен силиконов гръб и като св.Ж. го използвала със сим-карта към мобилния оператор „Йеттел“. След като оставила телефона си в занималнята, в часовия диапазон между 08:00 – 08:15 часа, свидетелката излязла на площадката пред детската градина, за да посрещне децата.

В същото това време, около 08:05ч., подс. М.П. минал през двора на детската градина. Забелязал, че пред входа на сградата няма никой, а врата била само притворена и решил да влезе, с намерение да открадне нещо. Озовал се в коридора и се насочил веднага към най-близко стоящата стая-занималнята /където се намирал телефонът на св. Ж., заедно с принадлежностите му/ и погледнал към вътрешността й.

Видял, че на бюрото бил оставен мобилен телефон и след като се убедил, че наоколо няма никой, го взел и укрил в задния джоб на дънките си, след което бързо напуснал сградата без да бъде забелязан от никой.

Малко по-късно св. Ж. се върнала в занималнята и установила, че мобилният й телефон заедно със силиконовия гръб и сим картата, която била поставена в него липсвал от мястото, където го била оставила по-рано сутринта. Потърсила го в дамската си чанта, но не го намерила. Помолила помощник възпитателката да набере номера като първоначално сигнала бил свободен, но след това връзката била прекъсната. Тъй като в детската градина се извършвали ремонтни дейност, свидетелката първо се усъмнила, че телефонът може да е откраднат от някой от работниците. Затова помолила завеждащ административна служба в детското заведение да прегледат записите от монтираните на входа охранителни камери. На същите се виждало как лице от мъжки пол се промъкнало в коридора на детското заведение, а малко след това излязло и бързо се отдалечило от сградата. Същото не било познато на персонала на ДГ „Българче“.

Междувременно, непосредствено след кражбата подс. П. разгледал телефона и установил, че бил марка „Айфон“, със силиконов гръб и в работен режим, но с парола.

Затова взел решение да отиде на „чаршаф пазара“, намиращ в района на зеленчукова 2 борса срещу хлебозавода в гр. Варна и там го продал на непознато лице.

За случилото се св.Ж. подала сигнал в Трето РУ при ОД на МВР – Варна. При проведените оперативно-издирвателни мероприятия относно издирване на извършителя били приобщени записи от охранителни камери, инсталирани в ДГ „Българче“ - Варна, съдържащи файлове от видеозаписи на оптичен носител.

Последният бил предоставен с протокол за доброволно предаване на 01.09.2023 г. от М.Г.Б. - на длъжност „Завеждащ административна служба“ в детското заведение.

В хода на разследването била назначена и изготвена видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза -ВТЛЕ /л.42-47 от ДП/ . Според нейното заключение след извършения преглед на оптичния диск се установило, че той съдържа 3 броя видео файлове и две снимки. Видеото записано на оптичния диск било записано в „MP4“ формат, от две външни видео камери разположени на входа на детската градина. Вещото лице сочи, че видеофайловете са цифров презапис от оригинални файлове, записани върху твърдия диск на видео-охранителна система. Експертизата не е установила следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Прегледът на файловете бил извършен с професионален плейър, специализирани криминалистически програмни продукти за видео-обработка и редактор за растерни изображения Abode Photoshop CS6. Записаните изображения били цветни, с резолюция 1920x1080 и 2560x1944 пиксела, със звук с вградени в кадъра дата, часово време и име на заснемащата камера. Във видеото в 08:04:51 часа на 29.08.2023 г. било заснето лице от мъжки пол, на около 35 години, с нормално телосложение и среден ръст, със сива шапка с козирка на главата, облечено в синя тениска, с черен панталон със спортни обувки. Експортирани били снимкови кадри от действията на заснетото лице, които били обработени с цел повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения и се представиха в хронологичен.

От извършения преглед и направената оценка на снимковите кадри вещото лице установило, че те са с ниска разделителна способност, но се откривали частни и общи признаци характеризиращи заснетото лице, които позволявали неговото идентифициране.

От извършения първоначален преглед на предоставените за изследване видеофайлове се установило, че заснетото лице е със сходни общи черти на главата и тялото с тези на подс. М.С.П. предоставени като сравнителен материал. Вещото лице изготвило сравнителен анализ на лицето от видеото с подс.М.С.П., като в резултат на него били установени сходства в следните признаци: телосложение и стойка на тялото, форма и охраненост на лицето форма на главата, форма и разположение на веждите, ръст и стойка на тялото, форма и цвят на косата, форма на носа, форма на брадата, форма на устните, устата, бузите, скулите, ушите, форма на носа - гръб и връх, както и специфична бенка на носа отляво, на веждите и др.

В резултат на изследванията и анализите експертизата дава категорично заключение, че:

1. Предоставените видеозаписи от охранителните камери разположени на входа на Детска градина „Българче“ са автентични и не се откриват манипулации.

2. След преглед на видеозаписите се вижда лице, което влиза в Детската градина в 08:04:57 часа и излиза след около минута и половина в 08:06:32 часа..

3. Лицето на видео записите от охранителните камери е годно за лицева 3 идентификация и то категорично е М.С.П., поради сходство в общи и частни признаци-специфични бенки по носа и лявата буза.

Съобразно заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ -л.51-52 от ДП/ стойността на движимите вещи - „iPhone XR” с IMEI 35308310829284, ведно с 1 бр. силиконов гръб и 1 бр. сим-карта на мобилен оператор „Йеттел“ е в общ размер на 607.50 лева.

От приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за подс. П. е видно, че същият е осъждан многократно, както следва :

С присъда постановена по НОХД № 130/2004 година по описа на ВРС, същият е признат за виновен в извършване на престъпление наказуемо по чл.195 ал.1 т.2, вр. чл.26 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Деянието е извършено в периода 17.06-10.08.2003 година. Присъдата е влязла в сила на 02.04.2004 година. Наказанието е било приведено в изпълнение е било изтърпяно на 07.12.2005 година.

С определение постановено от ВРС по НОХД № 3794/2004 година съдът е одобрил споразумение съгласно което, същият е признат за виновен в извършване на престъпление наказуемо по чл.195 ал.1, т.4 и т.7 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Деянието е извършено на 01.09.2004г. Съдебният акт е влязъл в сила на 12.11.2004 година. Наказанието е било изтърпяно на 21.04.2006 година като П. е бил УПО от изтърпяване на остатъка от 4 месеца и 24 дни от наложеното му наказание от една година „Лишаване от свобода“ като му е бил определен изпитателен срок от шест месеца.

С присъда постановена по НОХД № 2098/2006 година по описа на Окръжен съд – Варна, същият е признат за виновен в извършване на две престъпления, съответно за престъпление извършено на 18.08.2006 година, наказуемо по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.3 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, при строг режим и за престъпление извършено на същата дата 18.08.2006 година, наказуемо по чл.196 ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при строг режим. Наказанията са били групирани, като е било определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок три години и шест месеци при строг режим. Със същата присъда на основание чл.70, ал.7 от НК П. е бил осъден да изтърпи и неизтърпяната част от наложеното му наказание по НОХД № 3794/04год. на ВРС.

Присъдата е влязла в сила на 12.06.2007 година. Наказанието е било изтърпяно на 14.03.2010 година.

С определение постановено от ВРС по НОХД № 6794/2010 година, съдът е одобрил споразумение съгласно което същият е признат за виновен в извършване на престъпление наказуемо по чл.196 ал.1 т.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, при строг режим на изтърпяване на наказанието. Деянието е извършено на 11.12.2010 г. Съдебният акт е влязъл в сила 14.12.2010 година. Наказанието е изтърпяно на 02.10.2011 година.