Решение № 150 от 18.06.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 104/2025
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 18.06.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Галена Николаева Манова-Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.65, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. Разлог, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. на. дело № 20251240200104 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.59 и С. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „И.С.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес *, с управител И.М.С., с/у НП №* oт 14.01.2025 г. на Дир. на Д„ИТ“-Б., с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена имуществена санкция от 2`200.00 лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Твърди се, че не е допуснал в строителен обект - Жил. сграда с магазини, в УПИ VII-2982, 2985, 2986 кв.241А по плана на г.Б., лицето А.И.К. да осъществява трудова дейност без наличието на трудово правоотношение. Заявява, че не само в деня на проверката, но и преди това, същият човек не е работил на този строителен обект за фирма „И.-С.“ЕООД, по никакъв начин. Твърди се, че К. е бил накаран да посочи в декларацията, че работи на този строителен обект към „И.-С.“ЕООД, и така му е било казано да пише в декларацията от проверяващите органи. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, което е самостоятелно основание за отмяната му. Алтернативно, в случай, че се установи нарушение на трудовото законодателство, счита, че са налице основанията на чл.28 от ЗАНН. Прави и второ алтернативно искане, да бъде намален размера на наложеното наказание „имуществена санкция" в минимален размер, предвиден в закона.
В СЗ дружеството-жалбоподател - редовно призовано, не се явява законния представител.
Представлява се от упълномощения представител – адв. Б., който поддържа жалбата и излага доводи за отмяна на НП.
АНО - редовно призован, се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата, взема становище по същество, като моли НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, излага подробни доводи в писмени бележки. Претендира юрк. възнаграждение.
РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 09.10.2024 г., около 11:30 ч. е била извършена проверка по раб. места относно спазване 1 разпоредбите на трудовото законодателство от свидетелите А.Л.А.-Ч. – Н-ко-л АИПО при Д„ИТ“-Б. и Б.Г.И. – Инсп. при Д„ИТ“-Б., на строителен обект - Жил. сграда с магазини, на етап - декофриране на 4-та етажна плоча, в УПИ VII - 2982, 2985, 2986, кв.241А по плана на г.Б., изпълняван от „И.-С.“ЕООД, с адрес: *, с управител И.М.С.. В хода на проверката е констатирано, че „И.-С.“ЕООД-с.Л., в качеството му на „работодател", е допуснал на 09.10.2024 г. лицето А.И.К., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Работник строителство", без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма ТД, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП.
След приключване на проверката по раб. места, дружеството-жалбоподател е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в ДИТ-Б.. На 24.10.2024 г. при проверката по документи в Д“ИТ“-Б., е представена част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Представен е и ТД №15/11.10.2024 г. сключен м/у дружеството и А.И.К., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от ТД на НАП е регистриран на 11.10.2024 г. в 13:47 ч. след проверката по раб. места.
За извършената проверка е съставен протокол №* от 24.10.2024 г.
Вр. с констатациите била изпратена покана с изх. №*/24.10.2024 г. до дружествотожалбоподател, за съставяне на АУАН, получена на 30.10.2024 г. от упълномощен представител – Ф.С. /видно от обратна разписка приложена на л.29 от делото/.
Поради неявяване на законен или упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час - 31.10.2024 г. от 10:00 часа, АУАН №* от 31.10.2024 г. е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, в който констатациите от проверката били квалифицирани като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Посоченият АУАН е връчен лично на законния представител на дружеството – И.С. на 15.11.2024 г., който го е подписал без възражения.
В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок, пред НО не са постъпили писмени възражения с/у акта.
Въз основа на така съставения АУАН на 14.01.2025 г., Директорът на Д„ИТ“-Б. е издал атакуваното НП №*, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ от 2`200.00 лева.
НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 07.02.2025 г., като в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните писмени док-ства, които са безспорни по отношение подлежащите на установяване факти.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителят А.-Ч., от показанията на която се установява, че е извършена проверка на дружеството жалбоподател. Свидетелят ч/з показанията си установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по ангажиране на отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното ч/з разпита на свидетеля И., който е присъствал на проверката, както и от приложения по делото протокол, в който са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните указания.
Посредством показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на АУАН.
Съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели. Тези свидетели са незаинтeресовани от изхода на делото и са изпълнявали служебните си задължения. Показанията им са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като намират потвърждение в писмените док-ства по делото, които съдът също кредитира.
Освен това липсват данни, свидетелите да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото.
2
В кориците на делото се съдържа и писмена декларация от А.И.К., в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него към този момент при определено раб. място, длъжност, раб. време, почивка за хранене, физиологични почивки в работния ден и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация Бял е извършил отбелязване, че не е сключил писмен ТД с „И.-С.“ЕООД-с.Л. и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на дружеството „10.09.2024 г.".
По делото е представен и приобщен ТД с №15 от 11.10.2024 г. сключен м/у „И.-С.“ЕООД, с ЕИК*, и А.И.К..
Представена е и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от ТД на НАП, от която е видно, че ТД с лицето е регистриран след извършената проверка в 13:47 ч. на 11.10.2024 г.
Като свидетел е разпитано и лицето А.И.К.. Същият си спомня, че през м.10.2024 г. е бил на строителен обект в Б., понеже собственикът И. го е поканил за тази работа. Св. сочи, че е трябвало да декофрират една плоча, било за няколко дни работа. Заявява, че за работа на този обект го е наел И., но не му помни фамилията. Фирмата не я знае. Твърди, че И. е казал, че е имало за няколко дни работа, която се е състояла да декофрират една плоча. Да се свали материала и да го наредят. Твърди, че той не живее в Б.. До обекта са ходили с кола, като И. е плащал горивото. Заявява, че са били 5-6 души от неговото село. Сочи, че 3 дни са работили на този обект. Заявява, че са се разбрали на ден да им плаща. Работата не се е знаело за колко дни ще се свърши. Заявява, че на него са му плащаше по 100.00 лева на ден.
Заявява, че са приказвали относно ТД. Твърди, че първият ден, като ги хванали и той после почнал да ги осигурява, но е било късно. Твърди, че проверяващите когато дошли ги разпитали дали са осигурени и им казали, че не са. Първият ден, в който започнали работа била направена проверка. Сочи, че както си работели дошли един мъж и една жена и казали „стойте трябва да ни дадете документите, иначе някой, ако тръгне ще извикаме полиция”.
Питали ги дали са осигурени. Те казали, че са за първи ден. Някои от тях са били осигурени, други не. Твърди, че са им дали да попълнят документ проверяващите. Твърди, че той го е попълнил, но не си спомня какво е попълнил. Сочи, че неговият приятел го е закарал, обаче са работили за И.. Твърди, че неговият приятел го е закарал на обекта и той му е посочил какво да работи. Заявява, че с И. не е говорил. Твърди, че той не го е наемал. Плочата е била 700 кв. и трябваше да се свърши за няколко дена. Тогава им трябвали хора, няколко работника. Твърди, че него работникът го е закарал, а не И.. При предявяване на декларацията, свидетелят заявява, че почеркът е негов. Заявява, че написаното в тази декларация е написано от него и е вярно. Сочи, че това в декларацията го е написал сам.
Никой не му е диктувал или помагал.
Заявява, че И. е платил на неговия приятел и той му е платил на него. Заявява, че И. от дълги години има групи, които работят за него. Твърди, че той организирано е отишъл там.
Горивото за придвижването от селото до г.Б. е било осигурено от И.. След проверката е сключил ТД с фирмата на И.. На него точно тогава му е платил неговия приятел, който се казва Салих. Твърди, че с И. не се е срещал да се уговарят за надници. С И. е говорил, когато е било делото. Сочи, че С. е работил при него и сигурно е бил осигурен. Твърди, че той със С. се е разбрал за работата, той го е закарал. Заявява, че доколкото знае са свършили за 3 дена работата, С. му звъннал на И. за парите и той после отишъл, взел парите и ги раздал на всички, които са работили.
При анализа на показанията на свидетеля, съдът отчита че същият не твърди да са му давани указания от страна на проверяващите при попълване на декларацията по отношение на параметри на трудовото правоотношение - раб. място, длъжност, раб. време, почивка за хранене, физиологични почивки в работния ден и трудово възнаграждение. С оглед на което се опровергават твърденията в жалбата за опорочаване на проверката, както и твърденията, че проверяващите са му казали да пише в декларацията, че работи на този строителен обект.
3
Свидетелят не отрича подписа си в декларацията, също така заявява, че той сам е попълнил декларацията. Предвид това, съдът счита, че следва да се кредитира с по-голяма доказателствена стойност попълнената декларация, отразяваща фактическото положение към момента на проверката, в която насока са и показанията на свидетелите на Д „ИТ“, гр.
Благоевград.
Същевременно показанията на св. К., по отношение на това, че той със С. се е разбрал за работата, той го е закарал на обекта, че с И. не е говорил и че той не го е наемал за тази работа, са неубедителни и противоречиви, тъй като в началото на разпита, свидетелят заяви, че е бил на строителния обект в Б., понеже собственикът И. го е поканил за тази работа.
Заяви, че за работата на този обект го е наел И., както и че И. е казал, че е имало за няколко дни работа, която се е състояла да декофрират една плоча, поради което настоящият съд. състав не кредитира показанията на свидетеля в тази част.
Поради тези съображения съдът приема, че работникът А.И.К. действително е извършвал трудова дейност в обекта без да му е бил предоставен сключен в писмена форма ТД и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното.
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, и е насочена с/у подлежащ на съд. контрол адм. нак. акт, поради което се явява процесуално допустима.