Решение № 4222 от 25.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4222 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110102890 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „****срещу „*** установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

2 986,33 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки), представляваща дължима главница за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси услуги по клиентски № К001015 за топлофициран имот, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2023 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, която включва:

- 2930,80 лв. (две хиляди деветстотин и тридесет лева и осемдесет стотинки), дължима топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 31.10.2023 г.;

- 54.91 лв. (петдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), дължими такси за услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2021г.;

- 0,61 лв. (шестдесет и една стотинки), дължима такса за топлоснабдител дължима за периода от 01.11.2020 г. до 31.01.2021 г.

781,49 лв. (седемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2019г. до 07.12.2023г., която включва:

- 767,49 лв. (седемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) законна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия дължима за периода от 15.03.2019 г. до 07.12.2023 г.;

- 0,20 лв. (двадесет стотинки) - законна лихва за забава върху дължимата такса за топлоснабдител за периода от 15.12.2020 г. до 07.12.2023 г.

- 14.12 лв. (четиринадесет лева и дванадесет стотинки) - законна лихва за забава върху услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2020г. до 07.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.16744/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.

В исковата молбата ищецът „*** твърди, че в качеството му на доставчик е доставял, а ответника, в качеството му на потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и собственици на топлоснабдяван имот, находящ се в гр. **** е потребявал топлинна енергия по открита партида К001015. Посочва се, че имотът е придобит от ответника чрез публична продан през 1

2014г. В уточнителната молба от 27.03.2024г. излага, че ответникът е клиент на ТЕ за битови нужди изхождайки от статута на имота- апартамент, от факта, че преди ответника да го придобие той е бил собственост на собственика на капитала, както и че до ищеца не е подавано заявление за промяна с оглед извършване на стопанска дейност. В уточнителна молба посочва, че с оглед характера на клиента, не е сключван изричен писмен договор.

Присъединяването на Етажната собственост на адрес:гр. ***към топлопреносната мрежа на „*** / праводател на ищеца/ е извършено през 2000г. За ответника се твърди да се приложими ОУ от „***– ***” ЕАД на потребители за битови нужди от 2008 г. съгласно които те са длъжни да заплащат цена на услугата като за установяване на дължимостта на сумите топлофикационното дружество издава фактури. Ищецът изпълнил задължението си да доставя ТЕ и издал фактури, но задълженията на ответника за заплащане на енергията не били изпълнени. Въпреки настъпилият падеж на задълженията 30 дни от датата на фактуриране / чл.34, ал.1 от ОУ/, изпълнение не е налице и понастоящем. С оглед неизпълнението в срок и потребителят дължи и лихва за забава.

В уточнителната молба се излага, че ищецът е предоставил възмездно услугата «дялово разпределение» и стойността й се посочва в четири последователни фактури за м.12 на предходната година, м.01,02 и 03 на съответната година. Ценоразписа на услугите бил публично достъпен на сайта на ищеца. За дължимите суми за такса дялово разпределение ответникът изпаднал в забава на 15.02.2020г.

По отношение на начислената такса «топлоснабдител» се излага, че тя представлява дължима сума количество обработена мрежова вода за допълване на отоплителните инсталации от топлопреносната мрежа, която вода е на ищеца – специално обработена и с химически агенти. Тя се измерва от топлопреносното предприятие и е за сметка на клиентите, на осн. чл.57, ал.4 от Наредбата за топлоснабдяването. За заплащане на тази сума ответникът се твърди, че е изпаднал в забава на 15.12.2020г.

Ищецът иска уважаване на претенциите. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва се между страните да е възникнало валидно облигационно правоотношение, както и да е доставяна топлинна енергия в имота през исковия период. Ако се приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение, счита иска за главница за неоснователен за разликата над 2427,29 лв. до 2986,33 лв. Сочи, че е платил фактури 1003316793/28.02.2019 г. /на 22.07.2019г./, фактура 1004384017/01.02.2023г. на 19.08.2023г., 1004554187/01.10.2023 г. на 14.12.2023г.и фактура 1004571404/31.10.2023 г. на 20.12.2023г. По отношение на 4 бр. фактури сочи, че не са му изпращани, поради което и няма основание за плащане – 1004105587/31.03.2022 г., 1004401611/01.03.2023 г., 1004401611/01.03.2023 г., 1004470312/30.06.2023 г. Твърди се, че за юридически лица информационната система на ищеца не позволява да извършват справка за задълженията си, както и да плащат чрез «изи пей» или в брой на каса.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна, въз основа и на което достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта от страна на ответника на главница за потребена топлинна енергия, както и такси услуги по клиентски № К001015 за топлофициран имот, находящ се в гр. ***, заедно със суми, представляващи лихва за забава, за които е издадена Заповед № 161 от 10.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16744/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 12 състав.

За установяване основателността на така завените претенции, ищецът е следвало в условията на пълно и главно доказване да установи, че етажната собственост на адрес: гр.

***, е присъединена към топлопреносната мрежа на***, че ответникът е потребител /собственик на имота/ на топлинна енергия за имот, представляващ ап. ***, находящ се на горния административен адрес, стойността на разпределеното количество топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация, доставена и отчетена по предвидения в сключените индивидуални договори, общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „***ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците, а така същи и одобряването и обнародването на горните Общи условия; по отношение на 2 таксата „топлоснабдител“ - че е извършена такава услуга за имота на ответника, че е остойностена съобразно действащи нормативни актове или приложими между страните ОУ.

Установява се от приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 16744/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, че в полза на заявителя „*** е издадена Заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.01.2024 г. срещу длъжника „***“ ЕООД за следните суми: 2 986,33 лв., представляваща дължима главница за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси услуги по клиентски № К001015 за топлофициран имот, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2023 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, която включва: 2 930,80 лв., дължима топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 31.10.2023 г.; 54.91 лв., дължими такси за услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2021г.; 0,61 лв., дължима такса за топлоснабдител дължима за периода от 01.11.2020 г. до 31.01.2021 г., както и 781,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2019г. до 07.12.2023г., която включва: 767,49 лв. - законна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия дължима за периода от 15.03.2019 г. до 07.12.2023 г.; 0,20 лв. - законна лихва за забава върху дължимата такса за топлоснабдител за периода от 15.12.2020 г. до 07.12.2023 г.; 14.12 лв. - законна лихва за забава върху услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2020г. до 07.12.2023 г. Предвид депозираното от длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК от страна на кредитор е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.

От представения по делото протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици от ж.к. „***, се установява, че валидно е взето решение от 01.10.2008 г. касаещо разпределянето на отопляемия обем и и лица, които да представляват ЕС пред топлоснабдителното дружество.

В конкретния случай не е спорно между страните, че процесната сграда е в режим на ЕС и присъединена към топлопреносната мрежа. Посоченото обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства – договор от 06.12.2000 г. между „*** /след което „***, а понастоящем - ***/ и етажните собственици, живеещи в ***, за продажбата на топлинна енергия за битови нужди – отопление и горещо водоснабдяване чрез топлоносител – гореща вода, подписан от собствениците на самостоятелни обекти в посочената сграда, в т.ч. за ап. ***– ***управител на ответното дружество/; договор № 27 от 01.12.2008 г., сключен между „*** и ЕС на имоти с адрес: гр. ***за извършване от страна на дружеството на месечно разпределение на ТЕ пропорционално на отопляемите обеми по проект на топлоснабдяваните имоти в сградата и обема на потребената топла вода, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

Установява се от приложеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.07.2012 г., влязло в законна сила на 17.07.2012 г., а и не се оспорва от ответника ***, че последният валидно е придобил правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се в гр. ***.

Изложените обстоятелства съдът намира, че водят до категоричен извод, че между страните по делото е налице валиден договор за доставка на топлинна енергия. Договорът за продажба на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия е неформален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Закона за енергетиката и съответните наредби, които са инкорпорирани и в Общите условия на доставчика, одобрени с Решение ОУ 062/19.11.2007 г. на ДЕКВР.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.

3, действаща към процесния период. Разпоредбата на чл. 139 ЗЕ предвижда, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за извършване на дяловото разпределение е 3 регламентиран в ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. По изложените съображения съдът намира, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния имот /17.07.2012 г./, който е топлоснабден и се намира в сграда присъединена към топлопреносната мрежа, ответникът е придобил качеството клиент на топлинна енергия, доколкото в ЗЕ не е предвидено изискване всеки потребител отделно да подписва договор с топлофикационното дружество. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответникът е страна по правоотношение с топлопреносното дружество с предмет доставка на топлинна енергия и дължи заплащане на цената на същата, на основание чл. 153 ЗЕ. В съответствие с изложеното, недоказано остана възражението на ответника за липсата на валидно договорно правоотношение между страните по спора. В подкрепа на посоченото е и обстоятелството, че от ищцовото дружество са представени извлечения по сметка, видно от които ответникът *** е извършвало спорадично доброволни плащания в полза на *** по фактури, издадени за периода 2018 г. – 2023 г.