Решение № 139 от 29.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901407 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АГРО ГРУП” ООД, представлявано от адв. М. М., срещу решение № 54 от 22.02.2023г. по в.т.д. № 609/2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 83 от 20.07.2023г. по т.д. № 175/2022г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против ЕТ „БЕЛЧЕВ – 55 – ИВАН БЕЛЧЕВ” искове за реално изпълнение на поето по договор за покупкопродажба № Пф-4-12-140222/14.02.2022г. задължение за доставка на 150 тона пшеница, реколта 2022г., при цена 450 лева/тон или обща стойност 67 500 лева; за заплащане на сумата 20 250 лева, представляваща неустойка по чл.21.1 от договора за забава при доставянето на 150 тона пшеница, реколта 2022г., представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при единична договорена цена от 450 лева за тон, и при условията на евентуалност за заплащане на сумата 20 250 лева, представляваща неустойка по чл.21.2 от 1 договора за отказ да се доставят 150 тона пшеница, реколта 2022г., представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при eдинична договорена цена от 450 лева/тон.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, както и неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразност и необоснованост. Довода за недопустимост на въззивното решение обосновава с твърдение за липса на надлежно сезиране на съда от ответника с възражение за недействителност на сключения договор за покупко-продажба и за частично потвърждаване на същия договор с конклудентни действия от ответника само за количество 45 тона, тъй като ответникът е твърдял, че договорът е недействителен изцяло и не дължи изпълнение по него поради сключването му от лице без представителна власт. Поддържа, че изводът за частично последващо одобрение на сключения между страните договор е направен в противоречие със събраните по делото доказателства и правилата на формалната логика.

Сочи, че при надлежно въведено от него искане за прилагане на презумпцията по чл.301 ТЗ по повод на насрещно възражение за нищожност на сключения между страните договор като сключен от лице без представителна власт и следните обстоятелства - признание на неизгодния факт, че на 11.07.2022г. ответникът е узнал за договора, провел е среща с управителя на ищеца на същата дата, издал е данъчна фактура въз основа на този договор; на 22.07.2022г. ответникът е получил по електронната поща писмо, с което ищецът иска да бъде издадена фактура съгласно договора за останалото недоставено количество по него от 150 тона и е последвало бездействието му; на 28.07.2022г. ответникът е получил покана от ищеца за доставяне на дължимото количество пшеница – изводът на въззивния съд за частично приемане на договора от страна на ответника само за количество от 450 тона е явно необоснован. Намира, че от посочените факти е видно, че ответникът не е възразил срещу действителността на договора поради липса на представителна власт незабавно, след като е узнал за него, каквото възражение е релевирал едва с отговора на исковата молба, а е правил възражения за стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ, което съдържа имплицитно признание на обстоятелството, че счита сключения договор за действителен и го приема, но възразява срещу неговото изпълнение поради стопанска непоносимост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени изцяло, като му бъдат присъдени и направените разноски.

Ответникът по касация Иван Стоянов Белчев като ЕТ „БЕЛЧЕВ -55ИВАН БЕЛЧЕВ”, представляван от адв. Е. Т., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Твърди, че съгласно събраните доказателства следва да се приеме, че е узнал за сключения договор от 14.02.2022г. най-рано към момента на издаване на фактура № 324/11.07.2022г. за покупко2 продажбата на 450 метрични тона пшеница. Поради това намира за правилен извода на въззивния съд, че с предприемане на изпълнение се е съгласил с договора до размера на фактурираното и предадено на купувача количество пшеница съласно чл.301 ТЗ, като цялостното му поведение като продавач, тълкувано в съгласие с изявленията му, сочат на противопоставяне на постигнатите уговорки за количеството над 450 тона до уговорените 600 метрични тона. Намира, че при така установените факти е опровергана презумпцията на чл.301 ТЗ за потвърждаване на договорното правоотношение изцяло. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените разноски.

С определение № 627 от 26.02.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за приложението на уредената в чл.301 ТЗ презумпция.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че по делото не се спори относно частичното изпълнение на сключения между страните договор за покупко-продажба на пшеница, реколта 2022г., както и не се твърди изпълнението му за предявената разлика от 150 метрични тона до уговорените в договора общо 600 метрични тона пшеница. Приел е, че от графологическа експертиза, възприета от първата инстанция и неоспорена от страните, се установява, че договорът, от който ищецът черпи основание на исковите си претенции с правно основание чл.79 и чл.92 ЗЗД, не е подписан от представляващия едноличния търговец ЕТ „Иван Белчев“ в качеството му на продавач. Поради това е намерил за доказано възражението на ответника, че не е договарял тези условия с представляващия дружеството – купувач „Агро груп” ООД Валентин Вълчев.

Съобразил е, че съгласно актуално към датата на подписване на договора /14.02.2022г./ вписване в търговски регистър по партидата на „Агро груп” ООД, дружеството се представлява от двама управители заедно и поотделно – Валентин Вълчев и Детелин Недялков, като договорът е бил подписан за ищеца от първия, а ответникът твърди, че е договарял доставката на пшеница 3 устно с втория управител Детелин Недялков. Отбелязал е, че не се твърди друго, различно неформално правоотношение, възникнало между ответника и „Агро груп” ООД чрез управителя Недялков, но се твърди изменението на договора с уговорка за доставяне на по-малко количество пшеница при единична цена от 450 лева/тон, и е намерил, че в това твърдение се съдържа и изявление за потвърждаване на договора. Приел е, че при липса на други данни и твърдения /за подписване на договора от оправомощено лице, пълномощник/, договорът е подписан от лице без представителна власт спрямо едноличния търговец.

Въззивният съд е приел, че поканата за изпълнение на „Агро груп” ООД до ответника е получена на 28.07.2022г., но в отговора си ответникът е заявил, че не може да изпълни договора за разликата до уговореното пълно количество пшеница при уговорена цена от 450 лева/тон, като поради това счита същия за изпълнен в обема на доставеното, както и е оспорил договорената цена, въвеждайки възражение за икономическа неизгодност на сделката за разликата поради драстична промяна на обективната икономическа обстановка. Посочил е, че изрично в отговора е цитиран процесният договор, поради което не може да се приеме, че изявлението на ответника касае друго успоредно на процесното договаряне между страните с идентичен предмет. Приел е за установено от изслушаната счетоводна експертиза, че и двете страни са отчели покупко-продажбата по договора от 14.02.2022г. със съответните счетоводни записи: при ищеца на основание на фактура № 324/11.07.2022г. по дебита на сметка 304/200701 стока, пшеница е заприходено количество от 450 тона при цена от 450 лева/тон или общо стоки на стойност от 202 500 лева, и съответно по кредита на сметка 401/48399901 доставчик ЕТ „Белчев 55” е отразена идентична сума от 202 500 лева; на 12.07.2022г. при ищеца по дебита на сметка 401 доставчик ЕТ „Белчев 55” е отразена сума от 150 000 лева срещу кредитиране на сметка 5030 Разплащателна сметка със същата сума, а по сметка 5034 Разпл.сметка при „Райфайзенбанк” е отразена останалата част от платеното в размер на 52 500 лева; възникналите задължения на „Агро груп” ООД към ЕТ „Белчев 55 –Иван Белчев” в общ размер от 202 500 лева са напълно погасени, като стоката е била предадена с приемо-предавателен протокол от 16.07.2022г.; при едноличния търговец въз основа на същата фактура № 324/11.07.22г. е отразена по дебита на сметка 411 клиенти, партида „Агро груп” ООД като вземане в размер на 202 4

500 лева и съответно по кредита на сметка 701 Приходи от продажба на продукция е отразена идентична сума, формирана от 450 тона пшеница при единична цена от 450 лева/тон продажна цена. Въззивният съд е посочил, че издадените във връзка с доставката на пшеница от ответника фактури са били надлежно заплатени от ищеца, както и че фактурите /една от които касае именно процесната частична доставка/ са били издадени по две сделки с пшеница, като в счетоводството на страните липсва отразяване на фактура, издадена от ответника за продажба на пшеница, която да не е платена.

Посочил е, че не са установени авансови плащания по двете продажби, както и издадени от ответника фактури, които да не са били платени. Приел е, че между страните по делото има извършени две сделки на обща стойност от 467 000 лева, паричните отношения по които са изцяло уредени, вкл. съобразно счетоводните регистри. Посочил е, че от експертизата се установява разлика в покачване средните изкупни/пазарни цени на продаваната суровина /пшеница/ в периода от сключване на договора през м.02.2022г. към изпълнението му през м.07.2022г., като тези данни се подкрепят и от изготвената и приета икономическа експертиза. Приел е за установено от изслушаната икономическа експертиза, че действително реалните пазарни цени на пшеницата са скочили през м.юли 2022г., макар към момента на договаряне да са били близки до посочената в договора цена от 450 лева/тон /509 лева/тон/.

Въззивният съд е приел, че договорът от 14.02.2022г. е сключен от лице без представителна власт, поради което е непротивопоставим на ответника, освен ако не бъде потвърден от последния, вкл. чрез липса на противопоставяне. Изложил е съображения, че при договор, сключен в хипотезата на чл.42 ЗЗД /чл.301 ТЗ/ от лице без представителна власт, мнимият представител е формирал и изявил поначало валидна воля от името на представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие. Посочил е, че в хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговеца, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването, като противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Въззивният съд е приел за установено от счетоводната експертиза и приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е узнал за договора от 14.02.2022г. най-рано към 5 момента на издаване на фактура № 324/11.07.2022г. за покупко-продажбата на 450 метрични тона пшеница, като поканата за изпълнение на договора е връчена на длъжника /ответник/ едва на 28.07.22г. и с отговора си същият се е противопоставил на изпълнението му за цялото уговорено по договора количество от 600 метрични тона пшеница при единична цена от 450 лева/тон.

Намерил е, че с предприемане изпълнение по договора ответникът очевидно се е съгласил с договора до размера на фактурираното и предадено на купувача количество пшеница съгласно чл.301 ТЗ, но е изтъкнал, че извършените от ответника правни и фактически действия – осчетоводяване на покупко-продажбата за част от предмета, издаване на фактура и доставката на съответното количество стока – следва да бъдат ценени, ведно с направеното оспорване изпълнението на договора за пълното уговорено количество - за остатъка от 150 метрични тона пшеница, което е сторено в отговор на изпратената покана за изпълнение. Достигнал е до извод, че поведението на ответника, тълкувано в съгласие с изявленията му, сочат, че същият се е противопоставил на постигнатите уговорки за количеството над 450 тона до уговорените 600 метрични тона и в този смисъл - че посредством действията си ответникът е опровергал презумпцията на чл.301 ТЗ за потвърждаване на договорното правоотношение изцяло. Добавил е, че фактическите отношения на страните отразяват именно това възражение на ответника, поддържано и в процеса относно претенцията за реално изпълнение на недоставеното количество пшеница. Намерил е, че след като сделката, сключена от мним представител, може да бъде потвърдена изцяло, то същата може да бъде потвърдена и изпълнена за част от предмета per argumentum a fortiori.