Решение № 2419 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2419 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Г. Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100500411 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №72747 от 15.04.20 г. по гр.д. №72325/18 г., СРС, ГО, 72 с-в ОСЪЖДА П. Г. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 405.15 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 1.05.2016 г. 30.04.2018 г., и сумата от 34.90 лв. такса дялово разпределение за периода м.09.2015 г.м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на депозиране на исковата молба - 13.11.2018 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на 34.35 лв. законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2017 г. до 10.10.2018 г. и на 6.95 лв. лихва за забава върху таксата ДР за периода 1.10.2015 Г.-10.10.2018 г.

ОСЪЖДА И. Г. З., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 202.57 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 1.05.2016 г. 30.04.2018 г., и сумата от 17.45 лв. такса дялово разпределение за периода м.09.2015 г.м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на депозиране на исковата молба - 13.11.2018 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на 17.17 лв.законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2017 г. до 10.10.18 г. и на 3.47 лв. лихва за забава върху таксата ДР за периода 1.10.2015 г,-10.10.18 г.

ОСЪЖДА С. Г. З., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 202.57 лв., 1 представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 1.05.2016 г. 30.04.2018 г., и сумата от 17.45 лв. такса дялово разпределение за периода м.09.2015 г.м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на депозиране на исковата молба - 13.11.2018 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на 17.17 лв. лв. законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2017 г. до 10.10.18 г.и на 3.47 лв. лихва за забава върху таксата ДР за периода 1.10.2015 г,-10.10.18 г.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Съдът неправилно определил квотите на съсобствеността и определил суми неотговарящи на действителната съсобственост,до откриване на партида на новия собственик задължено лице остава стария собственик;начислена служебно енергия ,а протокол за неосигурен достъп нямало;не е взето предвид ,че на 10.2016 г.отоплителните тела били демонтирани и няма ползване на ТЕ;сумите за дялово разпределение не били дължими.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да отхвърлиизцяло исковете.Претендира разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземането и да осъди ответниците да заплатят дължимите суми.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал.

1 ЗЕ.

Общите условия за продажба на топлинна енергия (ОУ) са станали задължителни за ответника. Предлагат се от топлопреносното предприятие и се одобряват от ДКЕВР.

Влизат в сила 30 дни след публикуването им в поне един централен и един местен всекидневник и без да е нужно одобрение от потребителя. Прилагат се и за заварени потребители.

Неоснователно е възражението ,че квотите на съсобствеността не били правилно определени.Наследодателят Г. З. е починал на 27.12.2016 г.,разведен, оставил двете си деца за наследници .Той е бил съсобственик с ответницата П. З. при равни квоти –видно от представения договор за покупко-продажба от 1997 г.При това положение децата наследяват по ½ от неговия дял ,или по ¼ от отопляемия обект.

Неоснователно е твърдението,че до отриването на партида сумите ще се дължат от стария собственик ,а не от ответниците.Няма представено заявление за открита партида,а такава е открита служебно. Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител 2 гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

За отоплителен сезон 2016-2017 г.е начислена ТЕ за подгряване на топла вода на база,тъй като на 2.05.2017 г.е установено пломбиране на изводите за топла вода.

Суми за дялово разпределение са дължими ,тъй като същите са индивидуализирани , фирма за дялово разпределение е извършвала съответната дейност,съобразно чл.22 ал.2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение извършвана от избрания от тях търговец.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №72747 от 15.04.20 г. по гр.д. №72325/18 г., СРС, ГО, 72 с-в в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3