Присъда № 16 от 19.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъдата № 16/19.12.2022г. по н.о.х.д. № 259 по описа на АСПловдив за 2022г.

Производството е по реда на Глава 21-ва НПК

Образувано е по протест на ОП-Пловдив и по въззивна жалба на подс. Д.Д. срещу присъдата № 260004/16.02.22г. по н.о.х.д. № 2009/20 г. по описа на ПОС, с която за престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК на подс. Д.Д. е наложено наказание две години и три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от три години и шест месеца, а подс. М.Д. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр ал. 1 НК.

С присъдата е уважен предявеният срещу подс. Д.Д. от ЕФГЗ гр. иск в размер на 23 571.30 лева и предявеният срещу него от Е.***** гр. иск в размер на 2048.52 лева, представляващи обезщетение за претърпени вследствие престъплението имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 23.06.15г., а предявеният срещу оправдания подсъдим М.Д. от ЕФГЗ гр. иск за сумата от 643.66 лева е отхвърлен като неоснователен.

Съдът се е произнесъл и относно разноските, които е възложил за заплащане на осъдения подсъдим Д.Д..

В протеста, който е своевременно предявен, се атакува оправдателният диспозитив, като се обосновава становище, че доказателствата обосновавали обвинителната теза за виновно поведение на подс. М.Д.. Формулираното искане е присъдата да бъде отменена в тази част, като бъде постановена нова, с която този подсъдим да бъде осъден по обвинението по чл. 248а НК и да понесе наказание лишаване от свобода за срок, близък до минималния, с приложение на чл. 66 НК.

В жалбата, която също е своевременно депозирана, и в допълнението към нея се твърди незаконосъобразност на присъдата от друга гледна точка. Обръща се внимание на факта на инкриминирането само на 21 броя парцела от заявените от подс. Д.Д. за подпомагане (по различни мерки) 40 броя. Счита се, че липсата на пояснение защо прокуратурата няма възражение по отношение на останалите 19 броя създава неяснота относно обвинителната постановка, затормозяваща ефективното осъществяване на защитата на жалбоподателя. На следващо място се акцентира върху становището на вещите лица агрономи, че констатациите на теренната проверка, извършена през 2016г., не можели да се приемат за меродавни за състоянието и обработването на проверените имоти през стопанската 2014-2015 година (за участие в която били депозирани инкриминираните общи заявления). На последно място се обръща внимание на правното основание за ползване на инкриминираните имоти, като се изразява виждането, че било валидно, а неговото оспорване от страна на св. К. – ирелеватно. Първоинстанционният съд е укорен и за цялостното уважаване на претенцията на гражданските ищци, които търсели обезщетение за изплатените на бенефициента Д.Д. суми за всички заявени имоти, т.е. включително за тези, 1 които не били инкриминирани. Искането е за цялостно оправдаване на този подсъдим и за цялостно отхвърляне на гражданските искове на двата фонда.

Прокурорът от АП-Пловдив изрази при пренията мнение, че осъдителната част на присъдата е правилна и законосъобразна и след кратък доказателествен анализ в подкрепа на своята кауза предложи да бъде потвърдена. По отношение оправдаването на подс. М.Д. поддържа протеста и настоя за неговото осъждане по повдигнатото му обвинение.

Адв. Д. и неговият подзащитен подс. Д.Д. обявиха, че поддържат жалбата срещу осъдителната част на присъдата. Счетоха, че обвинителната теза е останала недоказана, поради което осъдителният диспозитив бил некоректен. Повториха искането за оправдателна присъда.

Адв. Л. и неговият доверител подс. М.Д. не добавиха нещо ново към развитата пред първата инстанция аргументация за недоказаност на обвинението. Заключиха, че присъдата, с която последният е оправдан, е правилна и настояха да бъде потвърдена, като протестът бъде отхвърлен.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните в аспекта на мотивите на атакуваната присъда, прие, че въззивната жалба не е основателна, а протестът е основателен.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, изброени прецизно в мотивите на присъдата, окръжният съд е приел следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Д. Н. Д. е роден на *** г. в гр. П.. Живее в гр. П., ул. ”***”№ ** ет. *, ап. *. Има висше образование. Работи като управител на „***“ ЕООД гр.П.. Не е женен. Не е осъждан.

Подсъдимият М. Н. Д. е роден на *** г. в гр. П.. Живее в с. П., обл. П., ул. ”**”№ **.

Има средно образование. Работи като монтьор в дружеството „***“ с. В.. Не е женен. Не е осъждан.

На 22.01.2007 г. бил сключен договор за наем на недвижими имоти и движими вещи от между Земеделска кооперация „П.“ (като наемодател) и „***“ ООД гр. П., с ЕИК 115337526, управител на което бил св. Н. Д. – баща на подсъдимия Д.Д. и чичо на подсъдимия М.Д. (като наемател). Уговореният срок бил осемгодишен. Въз основа на този договор, който бил вписан в Агенцията по вписванията, дружеството наело по-голямата част от обработваемите площи на кооперацията в землището на с. П., общ. К., обл. П..

През периода 2007-2012 г. „**“ ООД гр. П. реално обработвало голяма част от земеделските земи в землището на с. П., които били взети под наем от кооперацията, а останалата част отдало под наем на подс. Д.Д. и на подс. М.Д.. Така на 11.07.2008 г. подс.

Д.Д. сключил нотариално заверен договор за преарендоване на 23 броя имота земеделска 2 земя в това землище за срок до 2015 г. вкл. На същата дата подс. М.Д. подписал със същото дружество нотариално заверен договор за преарендоване на 23 бр. имота земеделска земя в същото землище и за същия срок.

По-късно, на 26.08.2010 г., бил сключен нотариално заверен договор за преарендоване на 28 имота земеделска земя в землището на с. П. между „**“ ЕООД гр. П.

(като арендатор) и подс. М.Д. (като преарендатор). Собствениците на 28-те имота ги били дали под аренда на „***“ ЕООД с договори от 2008 и 2009 г., вписани в АВ.

На 01.10.2014 г. бил сключен и 8-годишен договор за наем на 10 имота земеделска земя в землището на с. П. между „***“ ЕООД (като наемодател) и подс. Д.Д. (като наемател). Имотите били наети преди това с посочения по-горе договор от 22.01.07г. от Земеделска кооперация „П.“.

Подс. Д.Д. имал и едногодишен договор за наем на земеделска земя в землището на с. П.. Датата на договора била 30.10.13 г., а съконтрахентът – „***“ ЕООД, гр. С. З., с ЕИК 201961865.

През 2011 г. „***“ ООД спряло да изпълнява задълженията си по сключените договори за наем и аренда, като не заплащало уговорената рента, а също и наем на наетите сгради и инвентар на кооперацията. В тази връзка на 27.11.2011г. било проведено Общо събрание на Земеделска кооперация с. П., на което било взето решение договорните отношения с наемателя да бъдат прекратени изцяло поради неплащане на дължимите месечни наеми за повече от три месеца за сградите и инвентара, а също и поради неплащане на рента на собствениците на земеделските земи. Била му изпратена нотариална покана в горния смисъл. Успоредно с това общото събрание приело решение да предостави за обработване същите площи на друг земеделски производител – на св. П.К., управител на „Р.а.“ ООД гр. П.. Така на 27.05.2012 г. бил сключен договор за аренда между ЗК „П.“ и св.

К. (в лично качество), който считано от 2012 г. започнал да обработва земите на кооперацията в землището на с. П.. Впоследствие продължил обработката им чрез „Р.а.“ ООД, гр. П..

В същото време, считано от 2012 г., било преустановено обработването на площите, преотдадени на подсъдимите Д.Д. и М.Д. под наем и аренда от „***“ ООД (които преди това то било наело от кооперацията).

Не се обработвали включително и през стопанската 2014-2015 г.

През 2014г. и 2015г. „Р.а.“ ООД гр. П. сключило договори за наем на земеделска земя директно със собственици на имоти в землището на с. П. и ги обработвало редом с арендованите от кооперацията. За стопанските 2014 г. и 2015 г. площите били подготвени от „Р.а.“ ООД за засяване и засети с житни култури (пшеница, ечемик и др.) и слънчоглед, след което продукцията била прибрана от същото дружество. ООД-то изпълнявало коректно и задълженията си за заплащане на рента на наемодателите. През 2015г. „Р.а.“ ООД чрез управителя си – свидетеля К., подало общо заявление за получаване на подпомагане на единица площ за обработваните от дружеството парцели в землището на с. П., в което бил 3 описан начинът на ползване на всеки един парцел и видът засята култура.

През 2015 г. подсъдимите Д. и М.Д.и се регистрирали като земеделски производители в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) съответно с УРН 384375 и УИН 16/220615/54714 (за Д.Д.) и с УРН 384394 и УИН 16/080715/57997 (за М.Д.). През същата година били подадени от името на всеки от тях заявления за подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2015г., макар че двамата не обработвали реално наетата земеделска земя през тази стопанска година (а и през предходните три години). Тези заявления включвали и една част от заявените от „Р.а.“ ООД имоти. Като правно основание в заявленията на двамата подсъдими били посочени договорите за наем и преарендоване, сключени с „***“ ЕООД, които не били дерегистрирани в електронните масиви на пловдивската дирекция на ДФ З..

Подаването на заявления за подпомагане за 2015 г. били регламентирани в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на З.то и горите на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В чл. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от наредбата били уредени условията и редът за подаване заявления за подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП), по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда, т.нар. зелени директни плащания (ЗДП) и по схема за преразпределително плащане (СПП). Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от наредбата за подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 можели да кандидатстват земеделски стопани, които ползвали земеделска земя и отговаряли на изискванията на чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП. Това ставало чрез подаване на заявление за подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 по образец, представляващ приложение към наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3, б. ”в” в заявлението се посочвали и данни за идентификация на земеделските парцели, за които се кандидатствало за подпомагане, включително относно начина на ползване на парцела, както и за отглежданата културата.

Подготовката на заявленията за подаване пред Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ /ОПСМП/ при Областна дирекция към ДФ „З.“ /бивша Областна разплащателна агенция – ОРА/ се извършвало от служителите на съответните общински служби „З.“ /ОСЗ/, които оказвали помощ при попълването и окомплектоването на заявлението.

Процедурата била следната: физическото лице се явявало лично или чрез упълномощен представител с нотариално заверено пълномощно в ОСЗ за подаване на заявление за кандидатстване. Празната бланка на заявлението се получавала от съответната ОСЗ, като експерт от службата при нужда помагал на лицето при попълване на заявлението.

Преди това експертът проверявал дали кандидатът носи нужните документи – лична карта, удостоверение за банкова сметка, пълномощно. В заявлението се попълвали данните на упълномощеното лице. В заявлението кандидатът попълвал основанието, на което ползва земята, като не бил задължен да предостави документи за правното основание, а само да го 4 декларира. Окомплектованите заявления се подавали по постоянен адрес. Всички данни се взимали от заявлението и в ОСЗ започвало очертаването на площите, за които се кандидатствало по определените схеми. За всеки един блок на земеделското стопанство (БЗС) се посочвала формата на стопанисване. Очертаването на БЗС ставало чрез специална компютърна програма, като кандидатът показвал на предоставена му от служителя на ОСЗ карта кои земи обработва. Въз основа на тази информация в ОСЗ веднага се изготвяла карта на БЗС. В отделна таблица, неразделна част от заявлението, кандидатът упоменавал състоянието на парцела, начина на ползване и каква култура ще отглежда. Изрично му се задавал въпрос за състоянието на БЗС в момента, респ. за вида на засятата култура, а не за бъдещите му намерения. Служителят не проверявал дали декларираното отговаря на истината, а предупреждавал кандидата за отговорността, която носи за невярно деклариране.