Определение № 35591 от 30.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35591 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110121338 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадена е искова молба на Д. Г. Б. срещу „Факултет и колеж – Сливен“ към Технически университет гр. София, а при условията на евентуалност – срещу Технически университет София, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението му, извършено със заповед № 1735/03.06.2026г. и Заповед № 11067/08.06.2026г. на ректора на ТУ-София; конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент“ в катедра „Педагогика и мениджмънт“ при „Инженерно-педагогически факултет“ – Сливен, „Факултет и колеж-Сливен“ при ТУ-София; осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението в размер на 14522,46 евро за периода 09.06.2026г.-09.12.2026г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.07.2026г., до окончателното плащане.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищецът работи в висше училище по силата на Трудов договор № 1-218/01.04.2022г., по силата на който заемала длъжността „главен асистент“ в катедра „Педагогика и мениджмънт“ при „Инженернопедагогически факултет“ – Сливен, „Факултет и колеж-Сливен“ при ТУ-София. Посочва, че трудовия договор е сключен с ректора на Техническия университет гр. София, както и че правоотношението и било прекратено със заповед на ректора на Технически университет гр.

София. Счита обаче за главен ответник по исковете „Факултет и колеж – Сливен“, обосновавайки се с текста на чл. 61, ал. 2 КТ, според който надлежен ответник е 1 работодателя, а не горестоящия нему орган.

С оглед констатираното разминава, съдът е отправил указания към ищеца да посочи надлежен ответник, срещу когото предявява исковете си.

В срок е постъпила молба от ищеца, в която се поддържа като главен ответник „Факултет и колеж – Сливен“ с допълнителния довод, че в Електронния трудов запис като работодател е отразено това лице.

По повод на заявеното от ищеца искане е постъпило писмо от Министерство на финансите, от което е видно, че „Факултет и колеж – Сливен“ не е самостоятелен разпоредител с бюджетни средства, а бюджетът му е част от този на Технически университет гр. София. Писмо със същото съдържание е постъпило и от Министерство на образованието и науката.

След запознаване с исковата молба, уточнителна молба и служебно постъпилите справки, съдът намира, следното:

Според пар. 1 от ДР на Кодекса на труда "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Разпоредбата на чл.344 ал.1 КТ предвижда субективно право на работника/служителя да оспорва законността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение помежду им и да иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, възстановяването му на работа, присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други документи. Спорът засяга правната сфера на работника и на работодателя като страни по прекратеното правоотношение, което само по себе си обуславя и легитимацията им като страни в процеса. Но тяхната легитимация е предвидена и изрично в закона. Съгласно чл.344 ал.4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл.357 КТ, са споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения.

Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл.61 ал.2 КТ.

Ищецът е назначен на длъжност „главен асистент“ в катедра „Педагогика и мениджмънт“ при „Инженерно-педагогически факултет“ – Сливен, „Факултет и колежСливен“ при ТУ-София. Трудовият му договор е сключен с ректора на висшето училище като представляващ последното в това си качество и предвид представеното му правомощие по чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование. Според този текст ректора сключва и 2 прекратява трудови договори, а с избрания декан и директор на департамент, филиал, колеж и с ръководител на катедра и техните заместници сключва съответно допълнително споразумение по чл. 119 и 107 от Кодекса на труда. Цитираната разпоредба затвърждава инак установеното качество на работодател на висшето училище, представлявано от ректора.

В подкрепа на казаното е обстоятелството, че правоотношението на ищеца е прекратено от ректора на висшето училище, а не от директора на Колежа. Този извод не се променя от наличието на самостоятелно звено към висшето училище. Колежът е основно звено на висшето училище /чл. 26г, ал. 1 от ЗВО/. Органи за управление на колежа са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор /чл. 26г, ал. 2 от ЗВО/. Структурата на колежа и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище /чл. 26г, ал. 4 от ЗВО/. В Правилника за устройството и дейността на ТУ – София е предвидено, че колежът е основно звено на ТУ– София за подготовка на студенти за образователно-квалификационната степен „професионален бакалавър”. Може да се изведе от Правилника, че Колежа се състои от академичният състав на основен трудов договор в колежа, който провежда по всяка специалност не по-малко от 50 % от аудиторните и практическите занятия, както и от хабилитирани лица на основен трудов договор в ТУ– София, които провеждат за всяка специалност не по-малко от 50 % от лекционните курсове. Органи за управление на колежа са Общото събрание на колежа (ОСК), Съветът на колежа (СК) и Директорът на колежа. Правилникът предвижда какви са правомощията на тези органи, но сред тях няма правомощието на директора на Колежа като негов представител да сключва трудови договори. Нещо повече, структурният и численият състав на ОСК, което се състои от академичния състав на основен трудов договор в колежа, от представители на студентите и на административния персонал на колежа, както и на хабилитирани преподаватели на основен трудов договор в ТУ– София, и редът за избиране на представителите на студентите и на административния персонал, се определят от действащия Съвет на колежа. Имената на външните за колежа хабилитирани преподаватели се предлагат от СК и се одобряват от съответния факултет. Списъчният състав на ОСК се утвърждава от ректора след одобряване от Контролния съвет. Съдържанието на правилника позволява да се заключи, че в Колежа могат да работят и хабилитирани преподаватели, сключили трудов договор с Технически университет гр. София, представляван от ректора. Както се посочи, нито в Правилника, нито в закона се съдържа правомощие на директора на Колежа да сключва трудови договори с академичния си състав.

Освен това, трудовия договор на ищеца е сключен с ректора на Технически университет гр.

София, а не с друго лице – директора на Колежа. Казано по друг начин, нито на Колежа, нито на ръководните му органи е възложена работодателска правоспособност. Ето защо и за работодател на ищеца следва да се счита Технически университет гр. София.

Обстоятелството каква е заеманата длъжност и къде се полага трудът не променя качеството на лицето, подписало трудовия договор, за работодател. Изначално в трудовия договор е предвидена длъжност на ищеца в Колежа. Ето защо и при липса на други изменения и/или допълнения в трудовия договор, в това число сключване на допълнителен трудов договор, то 3 за работодател на ищеца следва да се счита лицето, с което трудовия договор е сключен и което лице е прекратило същия.

Работодателска правоспособност на Технически университет гр. София не може да се обори и посредством разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ и постановеното по него тълкувателно решение № 1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС.

По правило, установено в чл.61 ал.1 КТ, трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя, т.е. те са страни по него. Това следва и от предмета и целта на Кодекса на труда, предвидени в чл.1 от същия – да урежда отношенията между работника/служителя и работодателя при предоставяне на работна сила, както и от съдържанието на трудовото правоотношение, предвидено в чл.124 КТ. Определянето на работника/служителя като страна по трудов договор и, респективно, като страна по трудов спор, не води до различия в теорията и съдебната практика. А кой е работодател следва от легалната дефиниция, дадена в пар.1 т.1 ДР на КТ - такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд – пар.1 т.3 ДР на КТ/, което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение. В случаите, при които работодател не е физическо лице, а друго от неизчерпателно изброените в посочената разпоредба образувания, трудов договор с него се сключва чрез определено по предвидения в закон или устав ред лице, оправомощено с работодателска власт.

Съгласно чл.61 ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. Такива са например предвидените в чл.37 от Закона за народната просвета /ЗНП/ случаи на сключване на трудови договори: с директорите на държавни детски градини, училища и обслужващи звена – от министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на държавните спортни училища – от министъра на физическото възпитание и спорта; с директорите на детските градини по чл.10 ал.3 ЗНП – от министъра на отбраната; с директорите на общинските училища и обслужващи звена – от началника на регионалния инспекторат по образованието; с директорите на общинските детски градини – от кмета на общината. От министъра на здравеопазването се сключват трудови договори например с директора на регионална здравна инспекция /чл.9 от Закона за здравето /ЗЗ/, с директорите на националните центрове по проблемите на общественото здраве /чл.22 ЗЗ/, с директора на Центъра за спешна медицинска помощ /чл.3 ПУДЦСМП/, с директора на Националния медицински координационен център /чл.7 ПУДНМКЦ/, с директора на Националния онкологичен център /чл.8 ПУДНОЦ/, с директорите на домовете за медико-социални грижи за децата /чл.24 ПУДДМСГД/ и други. От министъра на труда и социалната политика се сключва например трудов договор с директора на Националния институт за помирение и арбитраж /ПУДНИПА/. Систематическото и логическото тълкуване на посочените норми налага изводи, че, първо, длъжностите, трудовият договор за които се сключва 4 при условията на чл.61 ал.2 КТ, са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери – на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други, и, второ, че в тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя /юридическо лице/ едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19 Закона за администрацията /ЗА/ /а не администрацията, която той ръководи/, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т.е. упражняването на работодателска власт. Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл.61 ал.1 КТ. По изричната разпоредба на закона – чл.61 ал.2 изречение второ КТ – и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т.е. с работодателя.