Решение № 132 от 24.03.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Червен бряг, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Х. В. Първанов Гражданско дело № 20244440101501 по описа за 2024 година

В Районен съд – Червен бряг е постъпила искова молба от А. И. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „П-..... чрез пълномощника си и процесуален представител адв. Л. К. Б. от САК със служебен адрес: гр.

София 1000, ул. „Т... против „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202521869 със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, кв. р-н Младост, бул. „Ц...., представлявано от управителя Н... П..., с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.

1евентуално предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения на 09.05.2024 г. Договор за потребителски кредит № 1069967, сключен между А. И. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „П.... и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202521869 със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, кв. р-н Младост, бул. „Ц...., представлявано от управителя Н... П....

Предявен е конститувен иск с правно основание чл.26 ЗЗД - за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1069967, сключен на 09.05.2024 г. в гр. София, като противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

При евентуалност и ако не бъдe уважен главният иск, се иска да бъдe прогласенa за нищожнa клаузaта на клаузата чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 1069967 сключен на 09.05.2024 г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 890,78 лв.

Ищецът твърди, че 09.05.2024 г. е сключила Договор за потребителски кредит № 1069967, по силата 1 на който „Сити Кеш" ООД й е предоставило в заем сумата от 900,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65.59 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 44 вноски в размер на 46,00 лв., като сумата включвала главница 900 лв., лихва 233,22 лв. и неустойка 890,78 лв. за непредставяне на обезпечение, и обща сума за плащане 2024,00 лв.

Ищецът бил потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като той усвоил кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското му качество, процесният договор попадал в приложното поле на ЗЗП и ЗПК.

Счита, че процесният договор е нищожен поради, следните нищожни неравноправни клаузи:

ГЛП е 50.00 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен.

Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г на ВКС, IIг. а, Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. №315/2005 г. на ВКС, IIг. o.t Решение № 1270/09.01.2009 г. погр. д.

№ 5093/2007 г. на ВКС, IIг. а; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 23.08.2024 г. е била 13.78 % (съответно трикратния й размер е бил - 41.34 %), По този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;

ГПР е 65.59 % - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

В чл» 5 от Договор № 1069967 е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 890,78 лв.

Твърди се, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл, 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Ищеца твърди още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като 2 се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

Настоява се на това, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПКр при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар формално същият да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест според чл. 11 от договора е заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и клаузата следва да се прогласи за нищожна.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска: да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит №1069967 към искане № 9359654, сключен на 09.05.2024г.

При евентуалност и ако не бъде уважен главният иск, се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата на клаузата чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 1069967 сключен на 09.05.2024 г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 890,78 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.", чрез адвокат Х. М. - САК, в който счита исковете на ищеца за изцяло неоснователни и необосновани и като такива ги оспорва и иска отхвърлянето им поради следното: Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението 3 за предоставяне на обезпечение са неоснователни.

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Не оспорва между страните да е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1069967, сключен на 09.05.2024 г. Оспорва обаче претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на неустоечната клауза от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение са неоснователни.

Моли тези обстоятелства да бъдат обявени за безспорни между страните и оспорва иска на всички заявени основания. Твърди се, че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с добрите нрави тъй като правилата на морала, подобно на императивните норми на закона, лимитират свободата на договаряне и автономията на волята на страните.

Във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценява и носения от финансовата институция финансов риск. Нивото на риска, от своя страна, зависело от редица фактори от обективен характер, като част от тях са изначално известни на кредитора (напр. факторите, свързани с платежоспособността на потребителя), а друга част зависят от точното изпълнение на договора от страна на потребителя.

Кредиторът следвало да съобрази и оцени риска не само в контекста на данните, налични в справката от Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, но и с оглед на предвидените механизми за обезпечение на задължението, поради което обезпечението на задължението било съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение поръчител или банкова гаранция. Само при това условие кредиторът би имал интерес да 4 сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Твърди се , страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми. Твърди ,че в случай че ищеца изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. В случай че договореният между страните 3- дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение.