Решение № 592 от 18.04.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Русе, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520106449 по описа за 2023 година

Исковете са с правно основание по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и по чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът В. Т. Т. твърди, че съгласно нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег. №398, на русенския нотариус Танчо Танчев, вписан в СВ - Русе с вх. рег. №149, том 1, Акт №15 от 2019г., е наследник на починалата си баба и наследодателка М А С ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе. Приживе, М А С с нотариален акт №44/22.04.2010г., том I, рег.

№1021, дело №36/2010г. на русенския нотариус Румяна Лечева, вписан в СВ Русе с вх. рег. №4047/23.04.2010г., Акт №7, том 10, дело №1933/2010г. продала на И. И. Х. следните свои собствени недвижими имоти: АТЕЛИЕ за творческа дейност, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед №РД-1818/16.05.2007г. на изп. директор на АГКК, разположено в жилищна сграда №1, на едно ниво, със застроена площ 34.43 кв.м., който обект е идентичен с избено помещение №10 по Решение от 22.03.1962г. на РНС, вписано в СВ под №72, том II, вх. рег. №1042 от 24.02.2000г., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта: *** и ***, заедно с прилежащите идеални части от общите части на жилищната сграда, равняващи се на 25.33 кв.м. и заедно със съответните 1 идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** и АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен в жилищна сграда №1 на втори етаж, на едно ниво, с площ 87.50 кв.м., състоящ се от входно антре, баня, кухня, дневна, спалня, склад и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта:

***, ***, *** и *** и над обекта: ***, който обект е идентичен с помещения № 11, 12, 13 и тераса №14 от първия етаж по Решение от 22.03.1962г. на РНС, вписан в СВ под №72, том II, вх. рег. №1042/24.02.2000г., заедно с прилежащите идеални части от общите части на жилищната сграда, равняващи са на 12.41 кв.м. и заедно със съответните идеални части, равняващи се на 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***. Твърди, че извършената продажба е привидна – абсолютно симулативна, за което е създаден документ – обратно писмо от 22.04.2010г., според което страните по нотариалния акт не са искали сделката да поражда за тях правни последици. Сделката е абсолютно симулативна и като такава нищожна, поради което описаните имоти са част от наследствената маса на наследодателката му по завещание. Като действителен собственик, има правен интерес от установяване нищожността на договора за продажба на описаните имоти, поради което моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че договорът за продажба, извършен с нотариален акт №44/22.04.2010г., том I, рег. №1021, дело №36/2010г., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №4047, Акт №7, том 10, дело №1933/2010г., е нищожен поради привидност, абсолютна симулативност, както и да го признае за собственик на имотите, предмет на същия договор.

Ответникът И. И. Х. оспорва активната процесуална легитимация на ищеца като наследник на М А С б.ж. на гр. Русе, съгласно нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег. №398, на русенския нотариус Танчо Танчев, вписан в СВ - Русе с вх. рег. №149, Акт №15 от 2019г.

Заявява, че наследодателката към датата на нотариалното завещание 12.09.2019г. не е била в състояние да разбира действията си и да ръководи постъпките си поради тежка деменция. На основание чл.193 ГПК оспорва истинността на нотариалния акт за нотариално завещание. Взема становище и 2 за неоснователност на иска. На основание чл.576 във вр. с чл.574 ГПК прави възражение за нищожност на нотариалното удостоверяване, записано в нотариалния акт за нотариално завещание, оспорва истинността/верността на записаната воля на завещателката, продиктувана от нея. Заявява, че е придобил от М А С имотите, описани в нотариален акт №44/22.04.2010г., том I, рег. №1021, дело №36/2010г. на русенския нотариус Румяна Лечева, като продажната им цена е заплатил на Т П Т., който ги е бил прехвърлил на М А С фиктивно (не е получил пари от нея) с нотариален акт №53/06.04.2010г., том I, рег. №836, дело №46/2010г. на русенския нотариус Иглика Кирилова. Заявява, че вероятно е подписал т.н. обратно писмо, от съдържанието на което се вижда, че е следвало имотите да бъдат прехвърлени обратно на продавачката в срок пет години от датата на подписване на нотариалния акт и на писмото – 22.04.2010г. Заявява, че е настоявал да прехвърли имотите, но майката на ищеца Г. Д. Т. и той самият отказвали да ги приемат обратно. Счита, че имотите, предмет на делото, следва да се върнат в патримониума на наследниците на Т П Т., защото, ако се приеме спорната сделка за нищожна, то нищожна е и сделката, с която Т Т. е прехвърлил имотите на М А С в качеството й на сламен човек и скрит пълномощник. Прави възражение за нищожност на правата й, като праводателка. Изложени са и обстоятелства относно взаимоотношения и уговорки с различни лица, в т.ч. и с лица от близкото обкръжение на страните, които не касаят предмета на делото и не се коментират. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. заверен препис от нот. дело №2/12.09.2019г. на русенския нотариус Танчо Танчев и е прието заключение на посмъртна психиатрична експертиза.

В срока за отговор на исковата молба на основание чл.219, ал.1 ГПК ответникът И. И. Х. е поискал привличането на трети лица-помагачи: Н Т Н и Я Т. Т..

В съдебно заседание на 09.10.2024г. съдът, съгласно чл.220 ГПК се е произнесъл с определение, като не е допуснал привличане на трети лица на ответника. Обжалвано, определението е потвърдено с влязло в сила на 18.12.2024г. определение на Окръжен съд – Русе по въззивно ЧГД №976/2024г., приложено.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

3

С нотариален акт за продажба на недвижим имот №44/22.04.2010г., том І, рег. №1021, дело №36/2010г. на русенския нотариус Румяна Лечева, вписан в СВ – Русе с вх. рег. №4047/23.04.2010г., Акт №7, том 10, дело №1933/2010г., М А С б.ж. на гр. Русе, е продала на И. И. Х. следните недвижими имоти:

АТЕЛИЕ за творческа дейност, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на Изп. директор на АГКК, разположено в жилищна сграда №1, на едно ниво, със застроена площ 34.43 кв.м., който обект е идентичен с избено помещение №10 по Решение от 22.03.1962г. на РНС, вписано в СВ под №72, том II, вх. рег. №1042 от 24.02.2000г., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта: *** и ***, заедно с прилежащите идеални части от общите части на жилищната сграда, равняващи се на 25.33 кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** и АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-1818/16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен в жилищна сграда №1 на втори етаж, на едно ниво, с площ 87.50 кв.м., състоящ се от входно антре, баня, кухня, дневна, спалня, склад и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта:

***,

***,

*** и *** и над обекта: ***, който обект е идентичен с помещения № 11, 12, 13 и тераса №14 от първия етаж по Решение от 22.03.1962г. на РНС, вписан в СВ под №72, том II, вх. рег.

№1042/24.02.2000г., заедно с прилежащите идеални части от общите части на жилищната сграда, равняващи са на 12.41 кв.м. и заедно със съответните идеални части, равняващи се на 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***.

В деня на продажбата – 22.04.2010г. М А С продавач и И. И. Х., купувач, съставили документ - “обратно писмо”, в което заявяват, че сделката по нотариален акт №44/22.04.2010г. е абсолютно симулативна, по нея не са броени суми, посочени като продажна цена и че не желаят същата да породи действие. Купувачът И. Х. се е задължил в срок от пет години да прехвърли собствеността на описаните в нотариалния акт недвижими имоти обратно на 4 продавачката или на посочено от нея лице, а ако прехвърлянето не се извърши в този срок, недействителността на сделката ще се обяви по съдебен ред.

Писмото е подписано от страните по сделката, в т.ч. и от купувача И. Х., който не оспорва подписа си и не представя доказателства, опровергаващи съдържанието на писмото.

Представеният документ, даден след съставянето на явното волеизявление, че сключеният договор е продажба, доказва симулацията в отношенията между страните по конкретната сделка.

Няма спор по делото, че И. Х. не е изпълнил задължението си да прехвърли обратно на продавачката М С в уговорения 5-годишен срок собствеността на имотите, предмет на нотариален акт №44/22.04.2010г., както и че това задължение не е изпълнено и до днес.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че договорът за продажба на процесните недвижими имоти, сключен в нотариална форма между М А С и ответника И. И. Х. с нотариален акт №44/22.04.2010г. (вх. рег. №4047/23.04.2010г, акт №7, том 10, дело №1933/2010г. по описа на СВ) е привиден. Налице е абсолютна симулация, доколкото страните по договора не са искали настъпването на правните му последици - не са целели прехвърляне на собствеността и не е плащана цена.

Видно от удостоверение за наследници изх. №1-3079/11.06.2024г., издадено от Община Русе, М А С б.ж. на гр. Русе, е починала на 02.10.2019г. и е оставила за свои наследници син С Д П и дъщеря Г. Д. Т..

Няма спор и относно обстоятелството, че В. Т. Т., ищецът, е син на Г. Д.

Т., съотв. е внук на М А С.

От данните по приложеното в препис нот. дело №2/12.09.2019г. по описа на русенския нотариус Танчо Танчев, с рег. №762 на НК, с район на действие Русенски районен съд, се установява, че приживе М А С е изразила воля да завещае на внука си В. Т. притежаваното от нея към датата на смъртта й движимо и недвижимо имущество, във връзка с което е бил съставен нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег. №398, дело №2/2019г., вписан в СВ - Русе с рег. №149/13.09.2019г., том 1, акт №15/2019г. В нотариалния акт нотариус Танчо Танчев е отразил мястото и датата на съставяне на завещанието: адрес гр. Русе, ул. “****” №1, вх.5, ет.4, ап.12, 12.09.2019г., 17.00 часа. Завещателката М А С с ЕГН **********, 5 изразила устно волята си да завещае на внука си В. Т. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към датата на смъртта си и нотариусът я записал така, както е изявена, в присъствие на свидетелите И Д П, ЕГН ********** и А Г Д, ЕГН **********, чиято самоличност проверил по документи. Прочел завещанието на завещателката, която го одобрила и заявила,че не може да го подпише поради влошено здравословно състояние, след което положила отпечатък от десния си палец. Завещанието е подписано от свидетелите и от нотариуса.

С така съставения нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег. №398 на русенския нотариус Танчо Танчев ищецът В. Т. се легитимира като наследник по завещание на баба си М А С и в това качество претендира нищожност на договора за продажба, извършен с нотариален акт №44/22.04.2010г., поради привидност, абсолютна симулативност и моли съдът да го признае за собственик на имотите, предмет на същия договор.

Ответникът оспорва активната легитимация на ищеца по предявения иск с възражението, че завещателното разпореждане е извършено от лице, което поради болестно състояние – тежка деменция не е могло действително да разбира и да ръководи постъпките си, поради което е недействително.