Решение № 3 от 04.01.2025, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1021/2024
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 04.01.2025
- В сила
- 03.02.2025
- Състав
- ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Бяла Слатина, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101021 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл.
93, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от А. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Враца, ул.“Л.“ №5, ет.2, оф.12, чрез адв. И. И. от АК-Враца, против П. В. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул.“П.Л.“ №4, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10000,00лв. /десет хиляди лева/, представляваща двойния размер на дадения задатък по Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот между страните от 02.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.06.2024г., до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът сочи, че по силата на процесния договор е заплатил на П. В. Н. сумата в размер на 5000,00лв. Към момента на сключване на договора ответницата не била собственик на недвижимия имот, предмет на договора, като се задължила да придобие собствеността и да прехвърли имота. Окончателният договор следвало да се сключи на 05.03.2022г. Ищецът твърди, че направил многократни опити да осъществи връзка с ответницата с цел сключване на окончателен договор, но това не се случило. Живял в имота в продължение на над 2години, като за известен период от време работил и в чужбина, но продължил да заплаща комуналните сметки във връзка с имота. Направил опит да се свърже с ответника посредством кмета на с.Г., но без успех. Сочи, че в началото на м.май 2024г., докато се намирал в чужбина, ответницата заедно с мъжа, с когото живее в условията на фактическо съпружеско съжителство, разбили вратата на имота и се настанали вътре, като отказала да допусне ищеца в имота и не му върнала намиращото се в имота негово имущество. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена, претендира 1 разноски.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответницата П. В. Н. не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства. В съдебно заседание се явява лично, като оспорва предявените искове. Не спори, че е получила задатък в размер на 5000,00лв. от ищеца, като твърди, че последният е виновен за неизпълнението на договорното й задължитение.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 02.11.2021г. между страните е сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, по силата на който ответницата Н., в качеството й на продавач, се задължила да продаде на ищеца М., в качеството му на купувач, недвижим имот, представляващ къща с дворно място, находяща се в с.Г., общ.Бяла Слатина, ул.“Х.Б.“ №34, за сумата в размер на 9999,00лв. Съгласно чл.2 от приложения по делото предварителен договор страните се уговорили, че ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер на 5000,00лв., като договорът служи за разписка за получаване на сумата. В чл.3 от процесния предварителен договор е уговорено, че остатъкът от продажната цена следва да бъде заплатен в деня на сключване на окончателен договор, който следва да се сключи най-късно до 05.03.2022г. Съгласно чл.4 и чл.5 от договора продавачът се задължил да се снабди с необходимите документи за сключване на окончателен договор, като Н. се задължила имотът, предмет на предварителния договор, да бъде нейна собственост към датата на сключване на окончателен договор. В чл.6 от предварителния договор е предвидено, че при неизпълнение на задълженията от страна на продавача – ответник в настоящото производство, същият следва да върне получения от купувача задатък в двоен размер.
В хода на делото по искане на ищеца са разпитани свидетелите Е. Н. В. и М.Д.К., чиито показания съдът кредитира като непротиворечиви, обективни и логично изложени във връзка с възприятията им касателно процесния предварителен договор. Следва да се посочи спрямо показанията на свидетеля К., че съдът кредитира същите при условията на чл.172 от ГПК, като отчита евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля с оглед факта, че същият живее в условията на фактическо съпружеско съжителство с ищеца.
Свидетелят В. – кмет на с.Г., сочи, че познава страните, като служебно й е известно, че недвижимият имот, предмет на процесния предварителен договор, е собственост на трето за договора лице – Г. А.ова. Твърди, че ищецът няколко пъти е търсил от нея съдействие за осъществяване на контакт с ответницата и сключване на окончателен договор. Сочи, че през м.октомври 2022г. А. М. дошъл в кметството на с.Г., носил в себе си пари и поискал от свидетеля В. да се обади на ответницата, за да се уговорят и сключат окончателен договор.
Свидетелят твърди, че се е свързала с ответницата, като провела разговор чрез мобилно 2 приложение, в който Н. заявила, че в момента е на работа и като се освободи, ще се обади и ще дойде. Сочи, че след това не са се чували лично. Свидетелят твърди, че ответницата е придобила къщата от наследник на Г. А.ова - А., който заявил на свидетеля, че с ответницата имат неуредени сметки.
Свидетелят К. сочи, че ищецът не е заплатил остатъкът от уговорената сума, тъй като ответницата не е представила документ за собственост на процесния имот. Сочи, че към настоящия момент в къщата живее ответницата.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение, а ако задължението по договора не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
Задатъкът е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечава изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от неизпълнението. Функциите на задатъка са потвърдителна и обезпечителна – служи като доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението на задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От предвидените в чл.93, ал.2 от ЗЗД последици на неизпълнението при уговорен задатък се извлича и обeзщетителната му функция, тъй като той служи и като предварително и общо определяне на обезщетението, на което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение - в този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 865/23.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г., ІV ГО, Решение № 110/29.06.2017 г. по гр. д. № 3868/2016 г., III ГО, Решение № 198/17.01.2020 г. по гр. д. № 661/2019 г., III ГО, Решение № 120/31.07.2019 г. по гр. д. № 992/2018 г., III ГО, Решение № 474/13.07.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., IV ГО.
Основателността на предявената искова претенция по чл.93, ал.2 от ЗЗД се предпоставя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно сключен между страните договор, чието изпълнение да е обезпечено с даване на задатък /капаро/; 2) неизпълнение от страната, която е получила задатъка; 3) отказ от договора от другата страна – тази, която е дала задатъка, като последната трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира.
В хода на производството безспорно се установи фактът на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между страните. Същото се установи от представения по делото писмен договор, подписан от страните и с нотариално заверени подписи, съдържащ всички съществени елементи на окончателния, а именно страните по договора, пълно описание на продавания имот и продажната цена. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗД условие за действителност на договора е писмената форма. В случая тя е спазена, поради което съдът приема, че между страните е бил сключен 3 предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
На следващо място, безспорно се установи от уговорките на чл.2 и чл.6 от процесния договор, че част от продажната цена в размер на 5 000 лева е била дадена като задатък, т.е. служи като доказателство за сключването на договора и обезпечава неговото изпълнение.
В хода на производството безспорно се установи, че ищецът е изправната страна.
Съгласно уговореното в процесния договор той е дал част от продажната цена в деня на сключването му, а ответницата, от своя стана, не е изпълнила задълженията си по него, като в уговорения срок не е прехвърлила правото на собственост върху процесния имот, тъй като в противоречие на уговореното в чл.5 от договора не е придобила право на собственост върху процесния имот и не е могла да го прехвърли.
На следващо място, за да възникне потестативното право на една от страните с едностранно волеизявление да се откаже (да развали) двустранния договор и за да се породи притезателното право да получи парично обезщетение за причинените му вреди от виновното неизпълнение на договорното задължение на насрещната страна - в размер на уговореното капаро (в конкретния случай неговият двоен размер), следва кредиторът, който упражнява това преобразуващо право, да е изправен, т.е. точно и добросъвестно да е изпълнил своите насрещни договорни задължения, както предписва правната норма на чл.
63 ЗЗД, или да е готов да ги изпълни, оказвайки необходимото съдействие на длъжника, без което той, от своя страна, не би могъл да изпълни своите договорни задължения.
От събрания в хода на производството доказателствен материал, включително показанията на свидетеля В., които съдът кредитира в цялост, се установява, че ищецът – купувач по предварителния договор, е поканил продавача да сключат окончателен договор през м.октомври 2022г. - над половин година след уговорения в предварителния договор срок, и в този смисъл на продавача е бил даден достатъчен срок за придобИ.е право на собственост върху процесния имот, поради което изтъкнатият от ответника в открито съдебно заседание дововод в противоположния смисъл, съдът счита за неоснователен.
Предвид изложеното съдът намира, че за изправната страна се е породило правото да се откаже от договора и да претендира заплащане на уговорения задатък в двоен размер.
В хода на процеса не бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца, че последният се е отказал от договора, като го е развалил. Въпреки това, в трайно установената съдебна практика се приема, че исковата молба, с която се претендират последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за разваляне на договора. Ако към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор, както безспорно е в настоящия скучай, то исковата молба има значението на покана. И щом реално няма изпълнение, самото предявяване на иска поставя длъжникът в забава от момента на връчване на исковата молба, следователно настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на производство ищецът е упражнил правото си съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да дава допълнителен срок за изпълнение с предупреждението, че при 4 неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята договора за развален. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна – чл.93, ал.2 от ЗЗД Предвид изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за искане на дадения задатък в двоен размер, поради което предявеният иск за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbb5600b-3ecb-4530-b450-faa9bcc36461