Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 888 от 06.12.2019, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 1004/2019
Вид
Решение № 888
Подписан
06.12.2019
Състав
КАМЕН ГЕОРГИЕВ ГАТЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 111, б. "В" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 888 Година 2019, 06.ХІІ. гр.Пещера

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пещерският районен съд І граждански състав

На осемнадесети ноември Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател:Камен Гатев

Секретар:

Евелина Генинска като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1004 по описа на

Съда за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от М.К.Р., ЕГН **********,***, съдебен адрес : Адвокатска кантора „Милованови" - София, Адвокатско дружество „В. ***, Адвокат Г.В. срещу "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6", ет. 2 , с посочена цена на иска по чл.439 от ГПК за законна лихва: 241.32 лева; цена на иска по чл.439 от ГПК за договорна лихва: 1102.14 лева; цена на иска по чл.439 от ГПК за мораторна лихва: 953.39 лева, като ищецът твърди следното:

Фактическата обстановка е следната:

На 08.04.2011г., въз основа на основа на

Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, е образувано ч.гр.д. № 313/2011г. по описа на PC-Пещера, срещу М.К.Р..

По ч.гр.д.№

313/2011г. на PC-Пещера е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която М.К.Р. е осъдена да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД следните суми:

2886.18 (две хиляди осемстотин осемдесет и шест точка осемнадесет) лева — главница по договор за паричен кредит plus № 0116964/15.02.2008г. ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2011 г. до окончателното й изплащане,

1102.14 (хиляда сто и два точка четиринадесет) лева - договорна лихва за периода от 09.05.2008г. до

10.12.2009г.,

953.39 (деветстотин петдесет и три точка тридесет и девет) лева - мораторна лихва за периода от 10.06.2008г. до 09.03.2011 г.

198.83 (сто деветдесет и осем точка осемдесет и три) лева - разноски в заповедното производство.

Длъжникът не е възразил срещу заповедта за изпълнение в законоустновения срок и същата е влязла в законна сила на 04.05.2011г. Издаден е изпълнителен лист за гореописаните суми.

На 28.01.2015г., въз основа на гореописания изпълнителен лист, е образувано и.д. № 174/2015г. по описа на ЧСИ Г. Тарльовски, р-н на действие ОС-Пазарджик.

На 30.04.2015г. държавата е присъединена като взискател по делото.

На 10.01.2017г. е сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл

Файненс" АД е прехвърлило вземанията по гореописания изпълнителен лист на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********.

На 21.12.2017г.

"Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е конституирано като взискател по делото.

По съществото на спора:

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано и.д. №174/2015г. на ЧСИ Г. Тарльовски, е издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, влязла в законна сила на 04.05.2011г.

Съгласно чл.404, ал.1 от ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение подлежи на принудително изпълнение. Следователно от момента на влизането в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение започва да тече и новата погасителна давност за вземанията, за които е издадена заповедта, в настоящия случай от 04.05.2011 г.

Заповедта за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо, поради което същата не променя характера на задълженията. При това положение, за задълженията за лихва продължава да се прилага кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. "В" от ЗЗД.

При тази фактическа обстановка към момента на образуване на и.д.№ 174/2015г. по описа на ЧСИ Г. Тарльовски - 28.01.2015г., погасителната давност за вземанията за лихва, предмет на изпълнително дело, е изтекла.

ПЕТИТУМ:

Моля да ни призовете на съд и след установяване на фактите да постановите решение, с което:

I. Да признаете за установено, че М.К.Р., ЕГН

**********, не дължи на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, поради погасяването им по давност следните суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 313/2011г. на PC-Пещера, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, а именно:

241.32 (двеста четиридесет и един точка тридесет и два) лева - законната лихва върху главницата от 2886.18 лева, считано от 08.04.2011. до 27.01.2012г.

1102.14 (хиляда сто и два точка четиринадесет) лева - договорна лихва за периода от 09.05.2008г. до 10.12.2009г.,

953.39 (деветстотин петдесет и три точка тридесет и девет) лева - мораторна лихва за периода от 10.06.2008г. до 09.03.2011г.

ІI. Да осъдите ответното дружество да заплати на М.Р. сторените съдебно-деловодни разноски.

III. Да осъдите ответното дружество да заплати на Адвокатско дружество „В. и Лимберов", чрез адв. Г.В., справедливият размер на адвокатското възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за всеки от предявените искове по настоящото производство, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Моля при определяне размера на адвокатското възнаграждение да вземете превид обстоятелството, че АД "В. и Лимберов" е регистрирано по ЗДДС.Сочи доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил следния отговор от ответната страна "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД:

По допустимостта: Считаме предявения отрицателно установителен иск за допустим.

По основателността: Считаме предявения отрицателно установителен иск за изцяло неоснователен.

Правилно ищцата е посочила, че въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е образувано ч. гр. д. № 313/2011 г. по описа на PC-Пещера, след което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.Р., която заповед е влязла в законна сила, тъй като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещи нея.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден и процесният изпълнителен лист № 184/07.06.2011 г.

Според ищцата, заповедта за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което същата не променя характера на задълженията й при това положение за задълженията за лихва следва да се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „В" ЗЗД. Водена от гореизложеното, г-жа Р. моли съда да приеме за установено, че не дължи сумата от 241.32 лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2011 г. до 27.01.2012 г., сумата от 1,102.14 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 10.12.2009 г., както и сумата от 953.39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2008 г. до 09.03.2011 г.

Считаме за неправилни и неоснователни твърденията на М.К.Р. в тази насока поради следните съображения:

Съгласно процесния изпълнителен лист, Районен съд гр. Пещера е осъдил М.К.Р. да заплати сумата от 2,886.18 лв. - главница, както и договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит, в размер на 1,102.14 лв. за периода от 09.05.2008 г. до 10.12.2009 г.

В случая се касае за договорна лихва или иначе наричана възнаградителна такава, като същата възниква въз основа на договор /чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ и не се начислява върху главницата по договора за кредит. Това е договорно определената печалба на кредитора, която е частично включена във всяка една дължима вноска по кредита. По изпълнителния лист е посочена и законна лихва за забава върху главницата в размер на 953.39 лв. за периода от 10.06.2008 г. до 09.03.2011 г., както и законна лихва върху главницата от 08.04.2011 г. до погасяване на вземането.

Законната лихва е лихва, която се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор.

Такава лихва се дължи по силата на чл, 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение. В този случай длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Моля да бъде взет под внимание фактът, че ищцата не оспорва вида на сключения договор N° PLUS-01161964, а именно че е сключен договор за заем. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер или да е установено като такова със закон.

Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД.

Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Позовавайки се на константната практика, вземанията по договори за заем не спадат към задълженията за периодично плащане (Решение N° 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. N° 795/2010 г., ГК, IV Г.О. и Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г„ ГК, III Г.О., постановени по реда на чл.