Решение № 2248 от 17.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2248 гр. Бургас, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20222120105125 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба от Г. С. С., ЕГН ********** от гр. С. против Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с адрес: гр.София, ул. Патриарх Герман № 202 , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 82 часа за периода 23.07.2019г. - 09.07.2020г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефицент 1,143, отчетен като извънреден и сумата от 50 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми за периода от 01.11.2019г. до 0 8.08.2022г., ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като *** и в този период ищецът е положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 640.08 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил извънреден труд от 82 часа, който ответникът следва да му заплати допълнително и който възлиза на исковата сума.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, 1 от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ.

Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две наредби- Наредба № 8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата молба Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25 лева. Излага се, че за определен период, когато е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това е било в разрез със ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират 581.07 лева възнаграждение за извънреден труд и 136.49 лева лихва за забава за периода 01.11.2019г.- 08.08.2022г.

Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът е служител на Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ за процесния период.

Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от 23.07.2019г. до 09.07.2020г. е положил 468 часа нощен труд на 24-часови смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 468 часа става 534.92 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 468 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 66.92 часа.

Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден 2 труд за 66.92 часа възлиза на 581.07 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период 23.07.2019г. до 09.07.2020г. са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по 3 отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно - приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з- 791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева/1 лев за всеки отработен нощен час за исковия период, а именно 281,25 лева.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 534.92 часа. Разликата от 66.92 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./, е в размер от 581,07 лева.

Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.

Доколкото с изменението на иска се претендира именно 581.07 лева за извънреден труд от 66.92 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, за периода от 23.07.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва 4 от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По иска за мораторната лихва:

Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за периода до 07.08.2022г. е в размер на 136.49 лева, колкото се търси и с изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.