Присъда № 19 от 05.06.2025, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда №19/05.06.2025 г. по НОХД № 335/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, V състав

По внесен от прокурор при ВРП обвинителен акт, в Районен съд – Провадия е образувано НОХД срещу подсъдимия В.М.В., за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.ал.1 от НК, за това, ч е на 19.11.2022 г. в гр.Д. умишлено причинил на Г.Н.Ж. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на десен артикуларен израстък на долната челюст с околочелюстен оток по хода на вертикалното рамо на долната челюст, обусловило трайно затрудняване във функцията на дъвченето и говоренето за период от около 2 – 2,5 месеца.

По съществото на делото, прокурорът счита, че по безспорен начин от събраните доказателства се установява, че подсВ. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което му е предявено обвинение. Намира че всички събрани гласни и писмени доказателства са изцяло в подкрепа на обвинителната теза касателно авторството на осъщественото от подсъдимия. По отношение на наказанието сочи, че за постигане неговите цели, същото следва да е към минималния размер от една година “Лишаване от свобода”, отложено с тригодишен изпитателен срок.

В процеса като граждански ищец е встъпил Г.Н.Ж., който е предявил граждански иск против подсъдимия В.М.В. за сумата от 10 000 лева неимуществени вреди и такъв за имуществени вреди в размер от 5 159, 60 лева, резултат от престъплението, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 19.11.2022г., до окончателното изплащане на сумите. Повереникът на гр.ищец счита за доказана вината на подсВ., поради и което се иска да бъде уважен предявеният по делото граждански иск както за материални, а така и за морални щети.

Защитата на подсВ. се представлява от адв.З., който намира, че подзащитният му следва да бъде признат за невинен, доколкото обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Заявява, че действително пострадалият е претърпял телесна повреда, но същата е получена не по описания в обвинителния акт начин и механизъм, предвид и драстичното разминаване между времето, когато е причинена и осъществената от него среща с подсъдимия при която двамата са имали единствено словесен конфликт, в подкрепа на което изтъква и установения час в който са се видяли – около 10,00 часа и съотв.обаждането към тел.112 – едва в 12,24 часа. Според защитата, предявеният граждански иск, като неотговарящ на предвидените в НПК разпоредби, следва да бъде оставен без уважение, тъй като в същия не е посочен извършителят, престъплението, мястото, датата и часа, както е и с неизяснени претенции, предявен общо за сума различна от приетата такава от съда.

Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебното производство, с които не отрича, че се е срещнал и разговарял в процесния ден с пострадалия Ж., но твърди, че не го е удрял, а същият сам се е подхлъзнал и паднал. В последната си дума заявява, че не се счита за виновен и моли да бъде оправдан.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

ПодсВ. и св.Ж. живеели в гр.Д., съотв. на ул.“Мита Стойкова“ № 1 и на ул.“Никола Х.“15. Двамата като съседи поддържали добри отношения. Тъй 1 като св.Ж. в един момент останал без работа, през месец август 2021 г. започнал такава в автосервиза на своя съсед - подсВ., където съгласно направената между двамата уговорка работил почасово, без трудов договор.

През м.април 2022 г. св.Ж. си намерил работа в строителна компания в гр.В. и преустановил ангажираността си към подсъдимия. Няколко дена, след това, подсВ. изпратил свой служител - св.Р.Р. да го извика за да се срещнат. Св Ж. веднага се отзовал, като при срещата си с подсВ. същият му показал тетрадка, в която било записано, че му дължал пари - сума в размер на 600, 00 лева.

Св.Ж. отрекъл, твърдейки, че си е заработил исканата сума, която след проведения разговор била намалена на 360,00 лева, което отново предизвикало несъгласието на св.Ж.. След тази среща, в продължение на месеци, всеки път, когато подсВ. се видел в града със св. Г. Ж. настоявал дължаната в посочения размер сума да му бъде върната, а свидетелят отказвал, отричайки сочения дълг.

На 19.11.2022 г., около 12.00 часа, св. Г. Ж. събирал с лопата пясък пред дома си, когато в близост до него спрял с автомобила си подс.В.. и последният отново му казал, че му дължал пари, а св. Г. Ж. на свой ред отрекъл, като добавил и че в момента имал да изплаща друго задължение от 3 000 лева на мобилен оператор. Това ядосало подсВ., който слязъл от колата си и се приближил до св.Г. Ж., застанал срещу него и с юмрука на лявата си ръка му нанесъл два удара в дясната страна на лицето, в областта на устата и долната челюст, след което се качил на колата си и потеглил към дома си. От ударите св. Г. Ж. почувствал силна болка в областта на долната челюст, а от горната му устна потекла кръв. Свидетел на част от действията на подс.В.. станала св.Н. Ж.а - дъщеря на Г. Ж., която видяла случилото се през прозореца на дома им, като същата веднага отишла при баща си носейки му мобилен телефон за да се сигнализира на тел.112, както и направил.

Във връзка с получения сигнал, на мястото в гр.Д. пристигнали полицейски служители от РУ-Провадия – св.М.А. и св. О.О., извършили проверка по случая, а така и лекарски екип - св.А.М. и св.Г. К., които прегледали пострадалия и го насочили за рентген в гр.В., където и същият покъсно бил закаран от племенника си в МБАЛ „Св.Анна“, а на 22.11.2022 г. постъпил в Клиника по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Св.Марина“гр.В. за лечение на фрактурата на лицевите и челюстни кости, откъдето бил изписан на 24.11.2022 г.

Видно от назначената по образуваното с Постановление на прокурор при РП-Провадия от 31.01.2023 г. досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.129, ал.2 от НК, съдебномедицинска експертиза, св. Ж. на 19.11.2022 г. е получил травматични увреждания, подробно описани в същата, а именно - фрактура на десен артикуларен израстък на долната челюст с околочелюстен оток по хода на вертикалното рамо на долната челюст и в резултат на които според вещото лице му е причинено трайно затруднение на функциите на дъвчене и говорене, както и разкъсно-контузна рана на горната устна обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В хода на воденото разследването по досъдебното производство била изготвена и допълнителна СМЕ уточняваща механизма на получените наранявания, а именно – посочен вероятен такъв с два отделни удара с юмрук в областта на лицето.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото: показанията на свидетелите 2 разпитани в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281 от НПК дадени по досъдебното производство, кредитирани от съда – изцяло, съотв.в посочените им части, заключенията по изготвената СМЕ и допълнителна такава, частично от обясненията на подсъдимия от съдебното следствие и приобщени по реда на чл.279 НПК, справка за съдимост, медицинска документация и останалите приложени по делото писмени доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на св. Г. Ж., в които описва отношенията си с подсъдимия, влошили се след преустановяване работата в сервиза му и възникналите във връзка с това неуредени финансови въпроси свързани с дължими от същия според подсВ. пари, станали и конкретна причина за случилото се на 19.11.2022 г. В този ден св.Г.Ж. твърди, че подсВ. спрял автомобила си пред дома му в гр.Д., където бил и самият той бъркайки цимент и пясък с лопата, като за пореден път му казал, че следва да върне дължимата сума от 360,00 лева, но св.Ж. отказал да го направи, още повече че както и му казал имал и голяма сума за заплащане към мобилен оператор, което ядосало подсъдимия и същият слязъл от автомобила и с юмрука на лявата си ръка му нанесъл два последователни удара в дясната страна на лицето – в областта на устата и челюстта при което му счупил долната челюст, качил се в автомобила си и си тръгнал. Своевременно се обадил на тел.112 от донесения от дъщеря му – св. Н. Ж.а телефон, след което споделил за случилото се с пристигналите на място полицаи – св.О. и св.А., а в последствие и медицински екип – св.К. и св.М.. Същият ден бил прегледан в МБАЛ „Св.Анна“-В., където му направили рентгенова снимка на челюстта и насочен за операция към МБАЛ „Св.Марина-В.“ консултиран от д-р Д. и в която бил опериран на 22.11.2022 г., тъй като следвало да заплати дължима сума за здравни осигуровки, както и направил на 21.11.2022 г.

Съдът кредитира изцяло дадените показания на св.Г. Ж. съобразявайки, че в действителност, същият е пострадал от престъплението, конституиран като гр.ищец и логично би защитавал линия, свързана с тази му позиция.

Въпреки това, предвид факта, че наведените от него данни са такива на свидетел-очевидец, съдът ги намери за непосредствени и даващи сведения за стеклите се на 19.11.2022 г. събития, като преценката им за достоверност се направи след задълбочен анализ на същите, наложил извод за тяхната последователност, логичност, кореспондиращи както с останалите кредитирани от съда гласни доказателства, така и с обективните находки установени при проведените му прегледи непосредствено след инцидента и със заключението на изготвените и приети от съда СМЕ и допълнителна такава, които са категорични по отношение на анатомичното засягане организма на пострадалия при което същият е получил фрактура на челюстта и механизмът на осъществяването му.

Показанията на св.Г.Ж. изцяло се подкрепят в и д н о и от дадените показания в хода на съдебното следствие на св.Н. Ж.а – негова дъщеря, която споделя за възприятията си, при поглеждането й от прозореца на стаята си към мястото където бил баща й, след като чула гласове, виждайки как подсВ. удря баща й в устата, след което тръгва с автомобила си. Същата веднага излязла навън и изчакала идването на полицаите и Бърза помощ, след като баща й се обадил на тел.112 и пред които разказал за случилото се между него и подсВ. и причината за това, която преди това разяснил и на дъщеря си, а именно 3 парични неуредени отношения.

Съдът кредитира така дадените показания от св.Ж.а, с които свидетелства за обстоятелства свързани с лицата които са били на мястото, а именно – баща й и подсВ., състоянието на баща й след нанесените удари, от които както и самата сочи възприела непосредствано един от тях и конкретната му локация, поведението на същия, пристигането на полицейските и медицински служители на мястото, които изчакала с баща си и намиращия се със тях съсед - св.Х.. Показанията на свидетелката съдът подложи на обстоен анализ и съпоставка с оглед отношенията й с пострадалия, но не се установиха основания същите да се счетат сами по себе си, предпоставящи заинтересованост, като това е относимо и за показанията на св.Ж. Ж. – брат на пострадалия, който свидетелства за споделеното му във връзка със случилото се от брат му в проведен помежду им телефонен разговор, а така й за заявеното му лично от подсВ., когато се чул с него преди на следващия ден да му занесе исканата от същия сума от 360,00 лева и когато същият му казал „Ударих го, бат Ж.“.

Съгласно НПК свидетелските показания са едно от доказателствените средства в наказателния процес за разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с такива могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали показанията на даден свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по който са се случили, се извлича не от това какви са отношенията му с подсъдимия/пострадалия а съобразно това по какъв начин поднася на решаващия орган възприетото от него, както и при преценка на същите с останалите събрани по делото. В конкретния случай показанията на св.Ж.а са относими към основни включени в предмета на доказване факти и внасят яснота по отношение на същите, като се подкрепят и с останалите посочени доказателствени източници в съответните им на същите части – от показанията на св.Г.Ж. и получената справка от тел.112, регистрирала тел.обаждане в 12:24 ч от използвания от същия тел.номер – ***, тези на св.О. и св.А., св.К., св.М. и св.Х. в частта на същите с което сочат за присъствието на свидетелката до пострадалия при пристигането им, за състоянието му и споделеното им от него, а така и от заключението на СМЕ, обективиращи получените травматични увреждания от пострадалия и техния механизъм, а и частично от обясненията на подсъдимия по отношение присъствитето му на посоченото място и разговор с подсъдимия, както и че посочената сума на следващия ден му била върната. Ето защо и съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и достоверни и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства, с изключение единствено на частта от същите в която свидетелката сочи, че баща й е бил откаран с Бърза помощ, тъй като посоченото не кореспондира с останалите събрани доказателства и обяснение за което съдът намира в перода от време изминал от инцидента. Посочените аргументи са изцяло относими и за свидетелските показания на св.Ж. Ж., касателно заявеното на същия както от неговия брат, а така и от подсВ., споделил му при проведения между тях разговор, че са се скарали с брат му заради дължими пари в резултата на което го е ударил.