Разпореждане № 24778 от 16.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24778 гр. Варна, 16.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Частно гражданско дело № 20253110107779 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК. Образувано е въз основа на заявление на „*********“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу К. С.

Д. за сумите, както следва: сумата от 800 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 02.05.2020 г., сключен със „******“ ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 327,86 лева - такси, сумата от 282,41 лева - неустойка по чл. 6.2 от Договора за кредит, сумата от 27,59 лева - договорна лихва за периода от 02.05.2020 г. до 02.06.2020 г., сумата от 320,55 лева - законна лихва за забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 02.06.2020 г. до 31.05.2025 г. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, намира че делото му е местно подсъдно. С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото в частта досежно претендираното вземане за главница по Договора за кредит отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал.

2, т. 3 и 4 ГПК. Поради изложеното заявлението в частта относно вземането за главница, договорна лихва и лихва за забава, се явява основателно и следва да бъде уважено.

Що се отнася до заявените претенции, представляващи неустойка и такси, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда задължение на съда да извърши проверка дали заявлението не противоречи на закона или добрите нрави, като в случай на констатирано противоречие, заявлението подлежи на отхвърляне.

Доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, 1 в редакцията, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.

Претенцията за неустойка заявителят обосновава с клауза в договора, съгласно която заемателят е задължен в 3-дневен срок от подписване на същия да предостави обезпечение, което да отговаря на определени условия. Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита. Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Ето защо съдът счита, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави и клаузата от договора се явява нищожна.

Що се отнася до претендираната сума за такси по Тарифата за таксите и разходите събирани от „******“ ООД от негови клиенти, във връзка с предоставяни от дружеството заеми „*******“ чрез интернет, съдът намира следното:

Видно от приложеното към заявлението копие от Тарифата, че със същата е предвидено да се начисляват суми като разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноски (при посочено в тарифата, че останалите такси са неприложими за настоящия кредит).

Анализът на клаузите в Тарифата налага извода, че отговорността за разноски, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане на покриване на разходи по събиране на вземането. С определяне на горните плащания по същество се цели заобикаляне на ограничението по чл. 33 ЗПК, който норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението не може да надвишава законната лихва (чл. 33, ал. 2 ЗПК). А нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК обявява за нищожна всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона. За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 11, т. 15 ЗПК предвижда, че договорът за кредит следва да съдържа стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора. И след като в договорът не възпроизвежда размера на таксите и условията при която се дължат, се налага извода, че кредиторът не може да изисква плащане на същите по арг. от ал. 2 на чл. 10 ЗПК.

Така мотивиран, съдът намира, че заявлението в частта, с която се претендират сумите от 282,41 лева – неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит и 327,86 лева – такси по Тарифа за таксите и разходите събирани от „******“ ООД от негови клиенти, следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя в 2 размер на 50 лева. Съобразно отхвърлителната част на заявлението, претендираните разноски следва да се преизчислят по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, като на заявителя се присъдят от общо държавна такса в размер на 22,96 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 32,65 лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ************, срещу длъжника К. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ***************, за сумите, както следва: сумата от 800 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 02.05.2020 г., сключен със „******“ ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 27,59 лева - договорна лихва за периода от 02.05.2020 г. до 02.06.2020 г., сумата от 320,55 лева - законна лихва за забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 02.06.2020 г. до 31.05.2025 г., както и сумата от 55,61 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от заявлението.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ************, срещу длъжника К. С. Д., ЕГН **********, адрес гр.

Варна, ***************, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 327,86 лева - такси и сумата от 282,41 лева - неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № *****/02.05.2020 г., сключен между между „******“ ООД и К. С.

Д..

Разпореждането в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната му част, делото да се докладва за даване указания по чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3